— Тогава моля да ме извиниш.
— Не се засягам, когато брат защитава брата. Ако го правех — добави Карик с насмешлива усмивка, — щеше да ревеш като магаре. И за това ти давам честната си дума.
— Оценявам сдържаността ти — подхвана Шон. — Но не ме смяташ за втория етап от развалянето на магията ти, нали? Защото, ако си мислиш така, не гледаш в правилната посока.
— Много добре знам накъде гледам, млади Галахър. Но ти не си наясно. Скоро обаче ще прогледнеш. Непременно.
Карик се поклони галантно. И изчезна точно когато небесата се разтвориха и заваля яростен дъжд.
— Отлично, няма що — промърмори объркан и ядосан Шон, застанал под силния дъжд.
Беше доста закъснял за работа.
Глава 4
Не обичаше да бърза, когато върши нещо. Искаше да премисли и да претегли, да премери и прецени. Именно така постъпи и този път. Не сподели с никого — поне за момента — за срещата си с Карик при гроба на Старата Мод.
Малко се тревожеше. О, не толкова за срещата с Принца на феите. В кръвта му беше да приема съществуването на вълшебства и магии. Тревожеше го естеството на разговора им и насоката, която взе.
Няма да позволи да избира или той да бъде избиран от жена и да се влюбва само за да осъществи плановете и желанията на Карик.
Просто не е от типа, който се жени и задомява. Не е като Ейдан. Да, харесва жените. Аромата им, формите им, топлината им. А и има толкова много от тях наоколо. Все уханни, закръглени и топли.
Колкото имаше склонност да пише за любовта и всичките й приятни и болезнени разновидности, в личния си живот предпочиташе да се движи по периферията й.
Любовта, онази, която сграбчва сърцето с две ръце и го завзема, е огромна отговорност. Животът — такъв, какъвто е, е достатъчно приятен. Разполага с музиката в кръчмата, има приятели и близки, а сега — и къщурката на хълма, която е единствено негова.
Е, с изключение на призрака, който очевидно не желаеше да споделя компанията му.
Затова бавно премисли всичко, докато се занимаваше с обичайната си работа. Подготви рибата за пържене, наряза картофите, а сварените пасира на пюре, сложи месото за печене във фурната. Звуците на съботната вечер започваха да се усилват в предното помещение на кръчмата, отвъд вратата на кухнята. Музикантите от Галуей, които Ейдан нае, подеха балада; тенорът се справяше чудесно, докато пееше за Балистранд.
Дарси бе ходила с Джуд в Дъблин на покупки и сега бе в необичайно настроение: постоянно усмихната и сговорчива. Съобщаваше му поръчките с напевен тон и ги разнасяше с танцова стъпка. Цял ден не си бяха разменили обидна дума.
Мина му през ума, че това е своеобразен рекорд.
По едно време вратата на кухнята отново се отвори, при което нахълта и музиката; той сложи изпърженото до златисто парче риба в чинията.
— Почти съм готов с последната поръчка, мила. А на печеното във фурната са му нужни само още пет минути.
— С удоволствие ще хапна малко, когато стане.
Хвърли поглед през рамо и се усмихна лъчезарно.
— Мери Кейт, реших, че е Дарси. Е, как си, мила?
— Добре. — Пусна вратата и тя се захлопна. — А ти?
— Също.
Подсушаваше картофите и нареждаше чиниите, докато я изучаваше. По-малката сестра на Брена бе разцъфнала през последните години, докато учеше в университета. Пресметна, че вече е на двадесет и една. И беше красива като картинка. Косите й — по-слънчеви и по-златисточервени от тези на Брена — се спускаха на къдрици до раменете. В зелените й очи се забелязваха нюанси и на сиво; пък и ги бе гримирала хубаво. Без да е особено по-висока от по-голямата си сестра, имаше по-едра гръд и по-заоблени бедра. Тази вечер носеше тъмнозелена празнична рокля, чудесно очертаваща фигурата й.
— Изглеждаш ми повече от добре. — Остави поръчките на печката, за да са топли, и се облегна на плота да си побъбрят. — Кога успя да пораснеш така? Сигурно ти се налага всекидневно да разгонваш момчетата със сопа.
Тя се засмя, стараеше се в смеха й да се доловят по-зрели женствени нотки, а не да прозвучи като глуповато момичешко кискане. Увлечението й по Шон Галахър датираше отскоро, но бе много силно.
— О, не ми остава кой знае колко време при тази работа в хотела и всичко друго.
— Май ти харесва да работиш там.
— Определено. Трябва да наминеш някой път. — Пристъпи напред — стараеше се да се движи непринудено, но и прелъстително. — Откъсни се за малко оттук и ела да те почерпя.
— Идеята не е лоша.
Намигна й, от което пулсът й се учести, и се извърна да погледне месото във фурната. Тя се приближи още повече.
— Ухае чудесно. Бива те да готвиш. А повечето мъже не успяват въобще да се оправят в кухнята.
— Когато мъж — а и жена — не се оправят в кухнята, това е защото обикновено знаят, че някой ще се появи, ще ги прогони и сам ще се справи със задачата, за да си спести време и нерви.
— Умно — почти прошепна тя с благоговение. — Но макар да те бива, обзалагам се, че от време на време би ти се искало някой да ти приготви ядене.
— Не твърдя, че ще имам нещо против.
Брена влезе през задната врата и първото нещо — единственото нещо, което видя, бе как Шон Галахър гледа усмихнат сияещите очи на сестра й.
— Мери Кейт! — Острият й тон изплющя като камшик. Сестра й се изчерви и се дръпна сепнато назад. — Какво правиш?
— Ами… говоря с Шон.
— Нямаш работа тук, в кухнята, облечена в хубава рокля, да се пречкаш на Шон.
— Не ми се пречка.
Свикнал да го навикват по-големите, Шон погали Мери Кейт по бузата. И понеже беше мъж, въобще не забеляза замечтания израз, появил се в очите й.
Но Брена го видя. Стисна зъби, пристъпи напред, хвана ръката на Мери Кейт в желязна хватка и я издърпа към вратата.
Унижението от този жест прогони зрялата изтънченост, с която Мери Кейт така усилено се бе постарала да се обгърне.
— Пусни ме, побойнице. — Гласът й премина във фалцет, докато се бореше да се освободи. За малко да се сблъскат с току-що влизащата Дарси. — Какво ти става? Нямаш право да ме изхвърляш. Ще кажа на мама.
— Добре, добре. — Без да забавя крачка и без да отпуска хватката, Брена вкара сестра си в малката стая до бара и затвори вратата на уединеното помещение. — Кажи й, слабоумнице, а аз няма да пропусна да й опиша как се бе метнала на врата на Шон Галахър.
— Нищо подобно.
Мери Кейт подсмръкна, вирна брадичка и старателно дръпна надолу ръкавите на хубавата си рокля.
— Само дето не го целуваше по врата, когато влязох. Какво ти става? Той е почти на тридесет, а ти си само на двадесет. Знаеш ли какво си просиш, като отъркваш по този начин гърдите си в мъж?
Мери Кейт само сведе поглед към размъкнатата жилетка на сестра си.
— Поне имам гърди.
Темата беше деликатна и болезнена — Брена ненавиждаше факта, че дори и малката й сестра Алис Мей има по-пищна гръд от нейната.
— При това положение е редно да ги уважаваш повече, а не да ги тикаш в лицето на мъжете.
