— Е, как върви?
— Добре. Докторът твърди, че и двамата сме здрави.
— Чувам, че продължаваш да си неразположена сутрин.
Джуд завъртя зелените си като морето очи.
— Ейдан се притеснява. Човек би помислил, че съм първата жена след Ева, която зачева. Просто понякога ми е малко лошо сутрин. Ще премине.
— На твое място — обяви Дарси и се настани на старото легло на брат си — щях да извлека максималното. Глези се, Джуд Франсис, глези се, колкото можеш повече. Защото, когато бебето се появи, ще бъдеш прекалено заета, за да се сетиш дори как се казваш. Помниш ли, когато Бетси Дъфи роди първото си, Брена? В продължение на два месеца заспиваше всяка неделя по време на църковната служба. След второто седеше с широко отворени очи като замаяна, а когато се появи третото…
— Добре. — Джуд се засмя и седна в краката на Дарси. — Схващам картината. В момента се подготвям за едно дете. Брена… — Вдигна ръце. — Тези стени…
— Да, да, ужасни са. Ще ги оправим. Ще ги почистим, ще запълним дупките… — Прокара пръст по една, голяма колкото пени. — Ще ги боядисаме както трябва.
— Мислех да сложа тапети, но реших, че е по-добре да се боядисат. Нещо простичко и слънчево. И ще окачим репродукции от приказки.
— Защо не окачиш от твоите рисунки? — попита Брена.
— О, не рисувам чак толкова добре.
— Но все пак достатъчно добре, щом си на път да издадеш книга с написани от теб приказки и собственоръчно илюстрирани — напомни й Брена. — Според мен рисунките ти са чудесни. Пък и за бебето е по-добре, ако е заобиколено от неща, направени от майка му.
— Наистина ли? — Джуд докосна с пръст устните си, а в очите й се мярна видимо удоволствие от подобна мисъл. — Е, ще поставя някои в рамка да видя как стоят.
— Избери рамки в захарни тонове — посъветва я Брена. — Бебетата обичат ярките цветове, поне така твърди мама.
— Добре. — Джуд си пое дълбоко въздух. — А сега — подовете. Не искам да ги покривам, но се налага да се изциклят и лакират наново.
— Не е никакъв проблем. Някои от дъските трябва да се подменят. Ще направя нови.
— Отлично. Имам и още една идея. Понеже стаята е просторна, тази част може да се оформи в кът за игра. — Джуд описа широк кръг с ръка и пристъпи към мястото, което имаше предвид. — Полици по тази стена за играчките, столче и малка маса под прозореца.
— Става. Но ако поставиш полиците в ъгъла, ще има вид на по-обособен кът. Разбираш ли какво имам предвид? И ако ги направя подвижни, ще можеш да ги разместваш според нуждите си.
— В ъгъла… — Джуд присви очи и се опита да си го представи. — Да. Харесва ми. Ти как мислиш, Дарси?
— Според мен двете идеално ще се справите с мебелировката тук, но аз трябва да те замъкна в Дъблин, за да ти изберем подходящи дрехи за бременността.
Джуд инстинктивно положи ръка на корема си.
— Още не ми личи.
— Защо да чакаме? Ще са ти нужни, преди на бебето да му потрябват полици, а ти вече мислиш за тях, нали? Ще отидем следващия четвъртък. Тогава имам почивен ден.
— Вече съм заделила пари за дрехи.
— За теб удобно ли е, Брена?
Брена вадеше метъра от сандъчето.
— Отидете двете. В момента имам прекалено много работа. Няма да позволя цял ден да ме влачите из магазините на Дъблин и да слушам как двете въздишате над поредния чифт обувки, без който не можете да живеете.
— И ти имаш нужда от нови боти. — Дарси плъзна поглед надолу. — Тези на краката ти изглеждат все едно си ходила пеша до западните графства и обратно.
— Напълно ме устройват. Джуд, кажи на Шон да прибере боклуците си; започвам работа в началото на следващата седмица.
— Не са боклуци — обади се Шон от прага. — Прекарал съм много щастливи нощи в леглото, върху което Дарси се е настанила в момента.
— Да, но сега вече е за боклука — не се предаваше Брена. — И пречи. Ще ми се да знам по колко пъти си удрял един и същи пирон, за да направиш такива огромни дупки.
— Поставяш картини над тях и няма значение колко са големи дупките.
— Щом така смяташ, когато решиш да окачиш нещо в къщурката, повикай човек, който прави разлика между двата края на чука. Накарай го да се закълне, че ще постъпи така, Джуд — предупреди Брена, — иначе до пролетта къщурката ще бъде пълна развалина.
— Сам ще запълня проклетите дупки, само млъкни.
Изрече го с опасно любезен тон. Оказа се достатъчно да предизвика сърцебиенето на Брена и се наложи тя да прикрие реакцията си със саркастична реплика.
— Да, бе. Ще ги оправиш! Както оправи мивката в кръчмата последния път. Наложи се да газя във вода по пода, та да отстраня повредата.
Дарси се изхили, а Шон й хвърли хладен укорителен поглед.
— Ще изнеса вещите си до утре, Джуд, ако не възразяваш.
Разпознала наранената мъжка гордост, тя бързо се намеси.
— Не е толкова спешно, Шон. Ние просто…
Млъкна, защото стаята се завъртя пред очите й.
Преди да залитне, Шон прекоси стаята със скорост, която накара Брена да зяпне, и пое снаха си в ръце.
— Нищо ми няма — главата й вече се бе избистрила и Джуд потупа Шон по рамото. — Просто ми се зави свят за миг, това е. Случва ми се от време на време.
— По-добре си легни — посъветва я той, а докато излизаше, нареди на Дарси през рамо: — Извикай Ейдан.
— Не, не, добре съм. Шон, недей…
— Извикай Ейдан — повтори той, но Дарси вече тичаше.
За миг Брена остана на място с метъра в ръка. Като най-възрастна от сестрите си бе виждала майка си да лежи направо на пода заради моментни прилошавания по време на бременностите си. Затова не се разтревожи особено за Джуд. По-скоро я шокира неподозираната сила, на която току-що стана свидетел. Та този мъж вдигна Джуд сякаш е перце.
Къде се бе крило това му качество досега?
Тръсна глава и влезе в голямата спалня точно навреме, за да види как Шон нежно полага Джуд върху леглото и я завива.
— Шон, това са глупости. Аз…
— Ще лежиш — така насочи пръст към нея, че Джуд мигом се подчини, а очите на Брена се разшириха. — Ще извикам лекар.
— Няма нужда от лекар — Брена едва не се разтрепери от свирепия поглед, който той й метна, когато се извърна. Забеляза обаче и чисто мъжки страх в очите му, което я трогна. — Това е просто част от износването на плода. — Приближи до леглото и потупа Джуд по ръката. — Завиеше ли й се свят, мама лягаше направо на пода в кухнята. Случваше й се особено често по време на бременността с Алис Мей.
— Нищо ми няма.
— Естествено. Но няма да ти навреди да си починеш малко. Защо не донесеш вода на Джуд, Шон?
— Според мен е редно да извикаме лекар.
— Ейдан вероятно ще го направи — понеже Джуд изглеждаше доста нещастна от перспективата, Брена я погледна съчувствено. — О, не го приемай много навътре. От мама знам, че татко се е държал по същия начин с нея, докато е била бременна с мен. Но когато се появявали другите, вече започнал да свиква. Един мъж има право да се паникьоса, в края на краищата. Не знае какво става вътре в теб, нали? Шон, къде е
