— Джуд ти изпраща цветя — подхвана той. — В момента си почива, защото й прилоша от бременността. Но е добре, няма нищо тревожно. Все пак искахме да остане в леглото известно време и затова обещах аз да ти донеса цветята. Нямаш нищо против, надявам се.
Замълча за миг и плъзна поглед наоколо. После продължи:
— Живея в къщурката ти, откакто Ейдан и Джуд се нанесоха в къщата. Така е в рода Галахър, сигурен съм, че знаеш. А сега, когато бебето е на път, къщурката щеше да им е малка. Бабата на Джуд — твоята братовчедка Агнес Мърей — й приписа къщурката като сватбен подарък.
Размърда се, за да се настани по-удобно на земята, а пръстите му несъзнателно започнаха да тактуват по коляното, следвайки ритъма на морето.
— Приятно ми е да живея там, на спокойствие. Но се чудя защо не съм виждал лейди Гуен. Явила се е на Брена О’Тул. Знаеш ли? Помниш Брена, нали? Тя е най-голямото момиче на семейство О’Тул, живеят близо до къщурката. Червенокосата е… То повечето от момичетата О’Тул са червенокоси, но косите на Брена са като слънчев огън по краищата. На човек му се струва, че ще си изгори пръстите, ако ги докосне, а се оказват топли и меки.
Сепна се, леко свъси вежди и прочисти гърлото си.
— Както и да е. Живея там вече близо пет месеца, а пред мен не се е показвала. Поне не ясно. А Брена дойде да оправи фурната и тази дама не само й се явява, но я и заговорва.
— Жените са странни същества.
Сърцето на Шон подскочи — та той изобщо не очакваше някой да се обади на това място. Вдигна поглед и видя мъж с дълга черна коса, пронизващо сини очи и леко зловеща усмивка.
— И аз съм си го мислил често — отвърна Шон привидно спокойно, но сърцето му започна да бие учестено в гърдите му.
— Но не можем без тях, нали? — Мъжът се надигна от каменната пейка близо до трите кръста. Обут в ботуши от мека кожа, прекоси плавно стръковете трева и камъните и седна от другата страна на гроба.
Острият вятър се заигра с косите му и раздвижи червената мантия, метната царствено върху рамото му.
Светлината стана по-ярка и всичко — камъни, трева, цветя — сега се открои по-релефно на фона на суровия пейзаж. В далечината, премесена със звуците на морето и вятъра, се чу музика на гайди и флейти.
— Поне не за дълго — отвърна Шон, без да отмества поглед.
Надяваше се сърцето му скоро да възвърне нормалния си ритъм.
Мъжът отпусна длан върху коляното си. В плата на опънатите му панталони до коленете и в късия жакет проблясваха златни нишки. На ръката си носеше сребърен пръстен с ярък син камък.
— Знаеш кой съм, нали, Шон Галахър?
— Виждал съм те нарисуван в книгата на Джуд. Бива я да рисува.
— Сега е добре и щастлива, нали? Омъжена и с мъж в леглото.
— Да, точно така, принц Карик.
Очите на Карик засияха. В тях имаше и мощ, и веселие.
— Тревожи ли те, че разговаряш с Принца на феите, Галахър?
— Е, не ми се ще да ме отвлекат в двореца на феите и да ме държат там цял век, защото предпочитам да свърша някои неща тук.
Все още с ръце на коленете, Карик отметна глава назад и се изсмя. Смехът беше плътен, богат. Прелъстителен и обсебващ.
— Доста дами в двореца биха ти се зарадвали, не се и съмнявам, защото си привлекателен и имаш талант на музикант. Но си ми нужен тук, в своя свят. И тук ще останеш, така че не се притеснявай.
Изведнъж стана сериозен и се наведе напред.
— Спомена за разговора на Гуен с Брена О’Тул. Какво й е казала?
— Не знаеш ли?
В следващия миг бе на крака.
— Не ми е позволено да влизам в къщурката, нито дори в градините, макар домът ми да е отдолу. Какво й е казала?
Сърцето на Шон се изпълни със съчувствие. Въпросът прозвуча по-скоро като молба, а не като заповед.
— Сърцето му е в неговата музика — така е казала на Брена.
— Никога не й предложих музика — промълви Карик. Вдигна ръка и с рязко отмятане на китката накара слънцето да заблести. — Скъпоценни камъни, събрани от огъня на слънцето. Дадох й ги, изсипах ги в краката й и я поканих да дойде с мен. Но тя се извърна и от тях, и от мен. И от собственото си сърце. Знаеш ли какво е, Галахър, от теб да се извърне единственият човек, за когото мечтаеш, когото желаеш?
— Не, никога не съм изпитвал подобно желание.
— Жалко за теб, защото човек не е живял истински, ако не изпита такова чувство. — Вдигна и другата си ръка и настъпи тъмнина, изпъстрена със сребърни лъчи. Наоколо се разстла тънка и влажна мъгла. — Дори тогава, след като се вслуша в предупреждението на баща си, събрах сълзи от луната и ги изсипах като перли в краката й. И въпреки това тя не ме прие.
— Но скъпоценните камъни от слънцето и лунните сълзи се превърнали в цветя — напомни Шон. — И за тях тя се грижела година след година.
— Какво значение има времето за мен? — В тона на Карик се прокрадна нетърпение и той гневно изгледа Шон. — Година, век…
— Една година може да ти се стори дълга като век, когато очакваш любовта.
Преди да отпусне клепачи, очите на Карик заблестяха.
— Бива те с думите, както и с мелодиите. И си прав.
Отново направи рязък жест с китката си и бледото зимно слънце пак се появи.
— И въпреки това чаках. Прекалено дълго чаках, преди да отида при нея за последен път. И от бездънните сини дълбини на морето извадих сърцето му. Събрах стотици сапфири и също ги изсипах в краката й. За моята Гуен. Всичко, а и още, бе за моята Гуен. Но тя ми отвърна, че е стара и е прекалено късно. За пръв път я видях да проронва сълзи за това. Плачеше, когато ми каза, че ако поне един-единствен път й бях дал думи от сърцето си вместо обещания за вечност и богатства, сигурно е щяла да се откаже от своя свят, за да дойде в моя. Да пренебрегне дълга си в името на любовта. Но аз не й повярвах.
— Бил си разгневен. — Шон бе слушал историята без брой пъти. Като момче често сънуваше как привлекателният Принц на феите, яхнал крилатия си снежнобял кон, лети към слънцето, луната и морските дълбини. — Защото си я обичал, а не си знаел как да го изразиш, как да го покажеш.
— Какво повече да направи един мъж? — настоя Карик и този път Шон се усмихна.
— Не мога да ти кажа. Но едва ли е било най-умно да направиш магия, заради която и двамата да чакате векове.
— Имам си гордост, нали? — възрази Карик и вирна глава. — А и нрав. Три пъти й предложих и три пъти ми отказа. Сега чакаме любовта три пъти да срещне любов и да приеме всичко: недостатъци и добродетели, тъга и радост. Бива те да боравиш с думите, Галахър — добави Карик и раздразнителната усмивка отново се появи на устните му. — Ще остана недоволен от теб, ако загубиш толкова много време да ги употребиш, колкото брат ти.
— Брат ми ли?
— Три пъти. — Карик се изправи. Очите му бяха тъмни и искрящо сини. — И единият път вече стана.
Беше ред на Шон да се изправи; ръцете му вече бяха свити в юмруци.
— Да не би да говориш за Ейдан и Джуд? Да не искаш да кажеш, негоднико, че си ги омагьосал?
Очите на Карик проблеснаха и в далечината се чу тътен на гръмотевица.
— Голям глупак си. Любовните магии са бабини деветини. Няма начин с магия да загнездиш любов в сърцето, защото то е по-силно. Похот можеш да предизвикаш само с едно намигване, желание — с една усмивка. Но любовта си е любов и нищо не е в състояние да я докосне. Между брат ти и Джуд Франсис съществува нещо истинско като слънцето, луната и морето. Давам ти честната си дума.
Шон бавно отпусна пръсти.
