— И аз не разбирам, но се чудех дали ще ми разрешиш да наминавам от време на време.
— Ти и без това го правиш — отбеляза той и думите му леко я смутиха.
— Ако не ме искаш наоколо, просто ме предупреди.
— Нито съм казал такова нещо, нито съм си го помислял. Просто ти обръщам внимание, че и без това често се отбиваш.
— Дали мога да минавам, когато теб те няма? Както днес. Просто да видя дали тя отново ще се появи. Ще свършвам по някоя работа за теб, докато съм там.
— Не е нужно да си намираш работа, за да наминаваш. Винаги си добре дошла.
Трогна я не само поканата, но и защото беше искрен.
— Знам, но обичам да се занимавам с нещо. Така че ще наминавам от време на време, щом нямаш нищо против.
— И ще ми кажеш ли, ако отново я видиш?
— Първо на теб. — Стана, за да отнесе купичката и чашата на мивката. — Мислиш ли… — подхвана тя, но не довърши.
— Какво?
— Няма значение. Глупаво е.
Пристъпи зад нея и стисна вратлето й. Прииска й се да се отпусне и да замърка като котка, но не го направи.
— Ако не пред приятел, пред кого друг да изтърсиш глупост?
— Ами чудех се дали наистина подобна любов съществува… Да е в състояние да преодолее смъртта и времето.
— Само такава има значение.
— Ти бил ли си влюбен?
— Не дотолкова, че да пусне дълбоки корени, а щом е така — не е било никаква любов, предполагам.
Тя въздъхна, с което изненада и двамата.
— Ако у единия пусне корени, а у другия — не, това вероятно е най-ужасното нещо на света.
Шон усети как сърцето му трепна — възприе го като съчувствие.
— Мила Брена, да не би да си влюбена?
Тя замря, после се извърна и го погледна смаяно.
Наблюдаваше я с такава… такава проклета привързаност, търпение и съчувствие, че й идеше да го пребие до посиняване. Вместо това само го отблъсна и грабна сандъчето с инструменти.
— Шон Галахър, ти наистина си голям идиот.
С вирната брадичка и подрънкващи инструменти излезе.
Той само поклати глава и се захвана отново с миенето. Усети как сърцето му трепва повторно и се запита на кого ли е хвърлила око Брена О’Тул.
Който и да е, помисли си Шон и тресна малко по-силно от необходимото вратата на един от шкафовете, дано този мъж я заслужава.
Глава 3
Нахълтвайки в къщата на семейство Галахър, Брена не беше в най-приятното си настроение. Не почука; дори не й хрумна да го направи. Влизаше и излизаше през вратите на старата къща по същия начин, по който Дарси влизаше и излизаше от дома на семейство О’Тул. Постъпваха така от най-ранно детство.
През годините къщата бе претърпяла известни промени. Само преди пет години именно тя и баща й поставиха новото дюшеме в кухнята, лакирано в красив син цвят като ярък летен ден. През юни по-миналата година пак тя залепи тапетите с нежни бледи рози в стаята на Дарси.
Но независимо от някои дребни ремонти, къщата си оставаше същата: гостоприемно, уютно място, а от стените сякаш струеше музика, дори никой да не свиреше.
Сега, когато Ейдан и Джуд живееха тук, безбройните вази, купи и шишета никога не оставаха без свежи цветя, защото Джуд имаше слабост към тях. А знаеше и за плановете на новата стопанка през пролетта да засади още цветя в градината; бяха се договорили Брена да й построи беседка.
Вероятно нещо по-старомодно, та да подхожда на къщата със старите й каменни стени и яки греди по фасадата. В главата й се въртеше нещо, а с времето постепенно щеше да стигне и до изграждането му.
Влезе в къщата намръщена, но звучният смях на Дарси, който ехтеше по стълбището, накара устните й да се разтегнат. Жените, прецени тя, докато се качваше нагоре, са къде-къде по-симпатични от мъжете.
От повечето мъже, през по-голяма част от времето.
Завари приятелките си в стаята, която някога беше на Шон. От неговите вещи тук бяха само леглото и старият скрин. Той бе отнесъл полиците, отрупани с изписани нотни листове в къщурката на Хълма на феите, както и цигулката, и барабана си.
Впрочем, беше оставил и избелелия килим. Беше седяла на него безброй пъти, преструвайки се на отегчена да го слуша как свири поредната си мелодия.
Най-напред се влюби в музиката на Шон Галахър. Случи се толкова отдавна, мина й сега през ума, че не помнеше нито песента, нито точния момент. Сякаш е било така от незапомнени времена. Твърдо вярваше, че можеш да накараш някого да постигне нещо като го ръчкаш, а не като го галиш. Макар Бог да е свидетел, че засега нито едното, нито другото бе вдъхновило този мъж да се размърда и да предприеме каквато и да било за мелодиите си.
А тя искаше това магаре да го направи. Искаше да постигне онова, за което бе предопределен, и да поднесе музиката си на света.
Но, напомни си, не е неин проблем и не е дошла тук, за да го премисля за пореден път.
На дневен ред е проблемът на Джуд.
Хвърляйки бегъл поглед към стените, Брена прецени колко са зле. Очертаваха се местата, където бяха висели картините на Шон; а десетките дупки от пирони само доказваха неумението на този мъж да борави дори с чук.
Ала помнеше също, че всеки път, когато майка му предложеше да промени стаята му, той само се усмихваше и й казваше да не си прави труда — харесвал я точно такава.
Брена се облегна до касата на вратата — вече си представяше как ще превърне занемарената мъжка стая във весела детска. Все така замислена, погледна към приятелките си, изправени пред прозореца.
Разкошните разпуснати коси на Дарси се стелеха по раменете й, а наситено кафявите на Джуд бяха прибрани спретнато на тила. Какъв контраст на стиловете, помисли си Брена. Дарси е ярка като слънцето, а Джуд фина като лунен лъч. Имат почти еднакъв ръст — среден женски ръст, за пореден път прецени Брена. И все пак са поне пет сантиметра по-високи от нея. И фигурите им са някак сходни, макар Дарси да има повече меки извивки, които не си дава труда да крие.
И двете безспорно бяха женствени.
Брена не им завиждаше за това, не, разбира се. И все пак й се искаше да не се чувства така глупаво всеки път, когато сложи пола и дамски обувки.
Напъха ръце в джобовете на торбестите си панталони и вирна глава.
— Как ще решите какво искате да се направи тук, ако цял ден зяпате през прозореца?
Джуд се извърна и се усмихна — хубавото й сериозно лице засия.
— Гледаме как Ейдан се разхожда по брега с Фин.
— Този мъж побягна като заек — обясни Дарси, докато Брена се приближаваше. — Щом започнахме да говорим за тапети, бои и платове, реши, че е дошъл моментът да изведе кучето.
— Е — подхвърли Брена, поглеждайки през прозореца към Ейдан и младия Фин, седнали на плажа с лице към морето, — чудесна гледка са. Снажен мъж и хубаво куче на плажа през зимата.
— Обзалагам се, че се е замислил дълбоко за предстоящото бащинство. — Дарси отправи пълен с привързаност поглед към брат си, извърна се и постави ръце на хълбоците. — А на нас е оставил да се занимаем с практическата страна, докато той философства по въпроса.
Брена потупа приятелски плоския корем на Джуд.
