— Е, не бих го нарекъл точно наглеждане. Но наистина съм благодарен, че предпочете да си намери работа по-близо до вкъщи, след като завърши университета. Предполагам обаче, че скоро ще открие нещо по-добро в Дъблин или Уотърфорд. Пиленцата ми се разбягват едно по едно.
— Аз все още съм наоколо. А и Алис Мей ще е с вас още години.
— Да, но ми липсва времето, когато петте ми момиченца постоянно се мотаеха из краката ми. Ето — Морийн вече е омъжена, а Пати ще бъде булка през пролетта. Не знам какво ще правя, мила моя, когато и ти се влюбиш в някой мъж и ме напуснеш.
— Няма лесно да се отървеш от мен, татко. — Кръстоса обутите си в боти крака и доизяде яхнията. — Мъжете не загубват ума и дума, нито сърцата си по жени като мен.
— Подходящият ще го стори.
Нужно й бе да положи огромно усилие, за да не отмести поглед към кухнята.
— Е, няма да стоя и да го чакам. Освен това, нали с теб сме партньори? — Вдигна очи и се засмя. — Независимо дали се появи мъж или не, ние винаги ще сме О’Тул и О’Тул.
А това, помисли си Брена, докато миеше остатъка от саждите в банята на Дарси, напълно я задоволява. Има подходяща работа и свободата да прави каквото иска, с каквато не разполагаше никоя жена, обвързана с мъж.
Налице бе и стаята й в къщата на родителите й, докато я иска. Както и другарството на роднини и приятели. Ще остави суетенето около поддържането на дом и грижа за съпруг на сестрите си Морийн и Пати. Точно както ще предостави канцеларщината и седенето в офис на Мери Кейт.
Трябват й единствено сандъчето с инструменти и пикапа.
А мечтите, свързани с Шон Галахър, й носеха само раздразнение и нервност. Но все някога чувството ще отмине. Поне така предполагаше.
Понеже добре познаваше Дарси, Брена се погрижи да изчисти всякакви следи от мръсотия. Остави малката бяла мивка искряща и използва от собствените си парцали, за да подсуши ръцете и лицето си, вместо да остави отпечатъци по пешкирите на Дарси. Те, според Брена, бяха напълно излишни, защото никой никога не би дръзнал да ги използва, дори да има нужда.
Животът би бил по-лесен, ако хората си купуват черни пешкири. Тогава никой няма да се тюхка, че пухкавите бели кърпи са се захабили.
Прекара няколко спокойни минути, подменяйки счупения отдушник във всекидневната с нов, който носеше със себе си. Точно завинтваше капака, когато Дарси се появи.
— Надявах се най-после да стигнеш до него. Страшно ме влудяваше. — Дарси пусна парите от бакшиши в буркана, който наричаше касичка за „сбъдване на мечтите“. — А, Ейдан ме помоли да ти предам, че той и Джуд искат да пипнеш това-онова в стаята, предвидена за бебето. Отивам да видя Джуд сега. Защо не дойдеш и ти, хем ще видиш какво имат предвид?
— Трябва да свърша още нещо, но й кажи, че ще намина след малко.
— По дяволите, Брена! Оставила си стъпки по целия ми под!
Брена трепна и се захвана по-чевръсто да завинтва винтовете.
— Е, съжалявам, Дарси, но пък излъсках мивката.
— Сега ще излъскаш и пода. Нямам никакво намерение да чистя след теб. Защо не се изми в тоалетната на кръчмата? Тази седмица е ред на Шон да чисти там.
— Не се сетих. Стига си ме тормозила. Ще оправя, преди да си тръгна, а ти ми се отплащаш по страхотен начин за работата, която ти свърших тук.
— За отдушника благодаря. — Дарси излезе от дрешника, метнала кожено яке през рамо. Беше си го купила сама като коледен подарък. — Ще се видим при Джуд значи.
— Предполагам — промърмори Брена, ядосана от перспективата да мие пода в банята.
Не спря да мърмори, докато бършеше, а после изруга свирепо, защото забеляза, че е оставила засъхнала кал по пода на всекидневната. Реши да не рискува да си навлече гнева на Дарси, измъкна прахосмукачката и изчисти.
Когато слезе долу, кръчмата бе почти празна, а Шон приключваше с миенето на чиниите.
— Дарси да не те е наела и да й чистиш къщата?
— Бях поизцапала с кал. — Чувствайки се напълно у дома, тя си наля чаша чай. — Не възнамерявах да се бавя толкова, нито да те задържам, ако си наумил да свършиш нещо друго преди вечерната ти смяна.
— Нямам нищо конкретно предвид. Но с удоволствие бих изпил халба бира. Ти на чай ли ще останеш?
— Засега — да.
— Аз ще си налея една бира. Остана от пудинга, ако искаш.
Не беше гладна, но не устоя на изкушението и си сипа няколко лъжици пудинг в купичка. Седеше удобно, когато той се върна с бирата.
— Тим Рейли каза, че утре времето ще омекне.
— Винаги познава.
— Но скоро пак щяло да завали сняг — добави Шон и седна срещу нея. — Е, какво се върти в главата ти?
— Ами, ще ти кажа. — Премисли десетина начина как да започне; спря се на онзи, който й се стори най-добър. — След като ти тръгна сутринта, се отбих във всекидневната да проверя комина на камината.
Това, разбира се, бе лъжа и тя бе готова да си признае този грях пред свещеник, но за нищо на света нямаше да допусне Шон да узнае, че е свирила музиката му. Гордостта й си заслужаваше покаянието.
— Добре тегли.
— Аха… — Тя се съгласи и небрежно сви рамене. — Но такива неща трябва да се проверяват от време на време. Както и да е — когато се извърнах, тя стоеше там — на прага на всекидневната.
— Кой стоеше там?
— Лейди Гуен.
— Ти си я видяла?!
Шон остави халбата и се чу как стъкло се удари в дърво.
— Така ясно, както те виждам сега. Стоеше там, усмихваше ми се някак тъжно и…
Не искаше да му каже, какви думи си размениха, но се чувстваше задължена да го направи. Едно е да изречеш малка лъжа, но съвсем друго — да мамиш.
— И какво?
Явното му нетърпение накара Брена да се наежи.
— Ей сега ще стигна дотам. После тя ме заговори.
— Заговорила те е?
Той се оттласна от масата и закрачи напред-назад из кухнята с очебийно нехарактерна раздразнителност. Брена се почувства неловко.
— Какво ти става, Шон?
— Нали аз живея там? А тя явява ли се пред мен? Говори ли ми? Не! Изчаква ти да се появиш да оправиш фурната, да се будалкаш с комина и тя цъфва.
— Е, съжалявам, че призракът ти е предпочел мен, но не съм я викала, нали?
Брена загреба от пудинга и лапна лъжицата.
— Добре, добре. Не ми се сопвай. — Свъси вежди и се облегна на стола. — Какво ти каза?
Брена го погледна безизразно и преглътна пудинга. Шон я гледаше нетърпеливо, тя вдигна чашата и бавно отпи чай, преди да попита:
— Извинявай, на мен ли говориш? Или просто си решил да се заяждаш?
— Извинявай. — Усмихна й се лъчезарно, така винаги постигаше успех. — Би ли била така добра да споделиш какво ти каза?
— Да, щом ме молиш любезно. Сърцето му било в неговата музика. Реших, че говори за Принца на феите, но според мама — разказах й за случката — става въпрос за теб.
— Ако е така, не разбирам какво е имала предвид.
