Глава 2
Въздухът беше студен, а вятърът — остър. Шон нямаше работа навън и се захвана да приготвя продуктите за яхния. Обичаше сутрешната тишина в кухнята на кръчмата. Наряза зеленчуците и запържи агнешкото до златисто, наслаждавайки се на спокойствието, преди заведението да отвори врати.
Ейдан ще пристигне ей сега и ще го отрупа с въпроси дали това е свършено, дали онова е направено. После Дарси ще започне да се движи горе напред-назад и ще долети музиката, която слуша според настроението си, преди да слезе долу по задното стълбище.
Но в момента заведението е единствено на негово разположение.
Той не желае да му поверят отговорността да го ръководи. Това подхожда на Ейдан. Шон изпитваше благодарност, че не е първородният син. Но имаше отношение към кръчмата. По традиция тя се предаваше от поколение на поколение още от времето на първия Шамъс Галахър, който ведно със съпругата си я бе изградил до залива Ардмор и отворил тежките й врати, за да предложи гостоприемство, подслон и хубаво уиски.
Схващаше работата си като ангажимент да осигури уют и удобство на всички, които посещават заведението. С годините името Галахър стана синоним именно на уют и удобство, а заведението се прочу с изпълняваните тук seisiun — непринудено свирене и пеене на традиционна музика — както и с посещенията на музиканти, наети от цялата страна.
Любовта на Шон към музиката бе в кръвта му. Представляваше неотделима част от него, както сините му очи или извивката на устните му.
Нищо не му харесваше повече от това, докато готви в кухнята, да чуе как някой в салона на заведението подхваща една или друга песен. Толкова му допадаше, че често зарязваше работата си и отиваше да се присъедини. Рано или късно всеки получаваше поръчката си, така че какво лошо имаше?
Беше рядкост — не нечувана, но наистина рядкост — да остави яденето да загори или да изстине. Много се гордееше с кухнята си и с всичко, което излизаше оттам.
Парата започна да се издига, яхнията да ухае, а сосът да се сгъстява. Добави ситно нарязан босилек и розмарин — лично ги отглеждаше, и то с голяма любов. Идеята сам да си отглежда подправките бе негова. Неотдавна му я подсказа Моли О’Тул — най-добрата готвачка в околността.
Риган обаче взе от буркан. Ала възнамеряваше да посее и от него. Уверил се, че всичко върви задоволително, започна да реже на ситно зеле за салатите — от тях приготвяше огромни количества.
Чу първите стъпки над главата си, а после и музиката. Днес сме на американска музика, разпозна мелодията той. Доволен от избора на Дарси, запя заедно с Ани Ленъкс, докато Ейдан не се появи на вратата.
Брат му — по-широкоплещест и по-едър — бе облякъл дебела рибарска жилетка, за да се предпази от студа. Косите и на двамата имаха един и същи цвят — на тъмен кестен като тезгяха на бара в заведението — с леки червеникави оттенъци на слънчева светлина. Въпреки по-изящните черти на Шон и по-спокойните му сини очи и у него личеше силното присъствие на Галахъровите гени. От пръв поглед се виждаше, че са братя.
Веждите на Ейдан се вдигнаха нагоре:
— На какво си се ухилил?
— На теб — отвърна Шон небрежно. — Имаш вид на доволен мъж.
— И защо да не съм?
— Наистина — защо не? — Шон му наля чаша току-що запарен чай. — И как е нашата Джуд тази сутрин?
— Все още й прилошава по малко, но тя като че ли няма нищо против. — Ейдан отпи и въздъхна. — Не ме е срам да призная, че ми се свива стомахът, колчем видя как пребледнява при ставане сутрин. След около час й минава, но даже на мен това време ми се струва безкрайно.
Шон се облегна на плота също с чаша чай в ръка.
— За нищо на света не искам да съм жена. Да й занеса ли яхния малко по-късно? Имам и пилешка супа, ако предпочита нещо по-леко.
— Яхнията, струва ми се, ще й стигне. Ще ти бъде много благодарна. Както и аз.
— Никакъв проблем. Освен яхнията ще правя пудинг с галета и масло. Мога да й занеса и от него.
Телефонът в кръчмата иззвъня и Ейдан обърна очи.
— Дано доставчикът не се обажда да съобщи за някаква нова неуредица. Ще ми се запасът ни от тъмна бира да е повече.
Това, помисли си Шон, докато Ейдан отиваше към телефона, е още една от многото причини да е доволен, че брат му се занимава с деловите въпроси, свързани с кръчмата.
Всичките тези сметки и планиране, помисли си Шон, докато пресмяташе колко килограма риба ще му е нужна за деня. А и да се оправя с хората, да разтървава спорещи, да изпълнява исканията им. Работата на Ейдан съвсем не се свеждаше само до стоене зад бара, до наливане на бира и слушане на разказите на стария господин Рейли.
А имаше и неща като ведомости, режийни, отчисления и данъци. Само при мисълта за това го заболяваше глава.
Разбърка яхнията в огромната тенджера и отиде в подножието на стълбището да извика на Дарси да размърда мързеливия си задник. Направи го по-скоро по навик, а не защото беше ядосан. Ругатнята, с която тя му отвърна, бе също незлоблива.
Напълно доволен от началото на деня, Шон излезе в салона, за да помогне на Ейдан да свали столовете от масите, та да са готови за първите посетители.
Завари обаче брат си зад бара да гледа навъсено в пространството.
— Пак проблем с доставчика ли?
— Не. Нищо подобно — Ейдан обърна смръщеното си лице към Шон. — Обади се някакъв мъж от Ню Йорк. Казвал се Магий.
— От Ню Йорк ли? Та там още няма пет сутринта.
— Знам. Но звучеше буден и трезвен — Ейдан се почеса по главата, после я поклати и вдигна чашата чай. — Възнамерява да отвори зала в Ардмор.
— Зала ли? — Шон свали първия стол и се облегна на него. — За кинопрожекции?
— Не. За музика. Изпълнение на музика на живо и може би за театрални постановки. Звънял ми, защото чул, че заведението на Галахър било нещо като център на музикалния живот тук. Искаше мнението ми по въпроса.
Замислен, Шон свали още един стол.
— И какво му каза?
— Ами като начало — нищо, защото бях изненадан. Поисках ден-два да си помисля. Ще звънне отново в края на седмицата.
— Защо на някой от Ню Йорк би хрумнало да построи музикална зала тук? Защо да не избере Дъблин или Клар, или Галуей?
— Точно в това е въпросът — отвърна Ейдан. — Не даде много информация, но явно се интересува от този район по-специално. Затова му обясних за всеки случай, че Ардмор е просто малко рибарско селище. Да, идват туристи заради плажовете, а някои — за да се покатерят да видят останките от параклиса на свети Деклан, да направят снимки и да се поразходят, но тук не гъмжи от народ. — Ейдан сви рамене и излезе иззад бара, за да помогне на Шон. — А той само се изсмя и заяви, че това му е добре известно и затова си представял залата да е относително малка.
— Мога да ти кажа какво мисля аз — Ейдан кимна и Шон продължи: — Според мен идеята е страхотна. Дали ще проработи е друг въпрос, но е чудесно хрумване.
— А аз трябва да претегля плюсовете и минусите — промърмори Ейдан. — Вероятно мъжът ще премисли и ще се насочи към по-оживено място.
— А ако не го стори, ще го убедя да построи залата зад кръчмата — автоматично Шон взе пепелниците и започна да ги поставя по масите. — Парчето земя там е наше и ако залата му е свързана с кръчмата, ние ще спечелим най-много от начинанието.
Ейдан свали и последния стол и бавно се усмихна.
— Никак няма да е зле. Изненадваш ме, Шон, с това, че мислиш за бизнес.
