— Е, от време на време в главата ми все пак се завърта някоя идея.
Но щом вратите на заведението се отвориха и клиентите започнаха да пристигат, той не помисли повече за това. Остана му време за бързо и забавно спречкване с Дарси, след което изпита и удовлетворението тя да изхвърчи от кухнята със заканата никога повече да не му проговори.
Съмняваше се, че ще извади подобен късмет.
Сипваше яхния, пържеше риба и картофи, печеше сандвичи с шунка и кашкавал. Постоянното жужене от разговорите в салона му бе достатъчна компания. През първия час от обедната смяна Дарси спази обещанието си — гневно влизаше за поръчките и ги съобщаваше суховато, загледана в стената.
Това толкова много го развесели, че когато тя пристигна с купчина мръсни чинии, той я сграбчи и я целуна звучно по устата.
— Проговори ми, мила. Късаш сърцето ми.
Тя го отблъсна, плесна го през ръцете, но после се предаде и се разсмя.
— О, какви само ще ти ги наговоря, празноглавецо. Пусни ме.
— Само ако обещаеш да не ме замериш с нещо.
— Ейдан ще удържи счупеното от заплатата ми, а аз пестя за нова рокля — обяви тя и отметна копринените си черни коси.
— Е, тогава съм в безопасност.
Пусна я и се извърна да обърне парчето бяла риба в тигана.
— Имаме двама германски туристи, които желаят да опитат яхнията ти, с черен хляб и зелева салата. Отседнали са в пансиона — продължи тя, докато Шон вадеше тежките порцеланови купи. — Утре заминават за Кери, после — към Клар, така казват. На тяхно място бих прекарала януарската си ваканция в слънчева Испания или на тропически остров, където не ти е нужно нищо друго, освен бикини и плажно масло.
Крачеше напред-назад из кухнята, докато говореше: жена с потресаващо лице, чиста, кремава кожа и блестящи сини очи. Плътните й устни бяха непростимо изкусителни, независимо дали се цупеха, или се усмихваха. Днес ги бе изчервила в яркочервено, та да й е весело през хладния и мрачен ден.
Имаше фигура, която не оставяше никакво съмнение, че е жена. Страстта й към дрехите и модата й диктуваше да се облича в дръзки цветове и меки тъкани.
Притежаваше копнежа на Галахърови към пътешествия и решителността един ден да го направи, и то в стил, за който мечтаеше — разточително.
Но понеже нямаше да поеме на път точно днес, взе поръчката и тръгна да я отнася. Тогава влезе Брена.
— Какво си правила този път? — настойчиво попита Дарси. — Цялото ти лице е черно.
— Сажди. — Брена подсмръкна и прокара опакото на ръката си през носа. — Татко и аз чистихме комин; беше много мръсно. Все пак успях да махна повечето сажди от себе си.
— Ако си въобразяваш, че е така, не се поглеждай в огледало.
Дарси се усмихна широко на приятелката си и излезе.
— А тя би прекарала цял ден пред огледалото, стига да й се удаде възможност — изкоментира Шон. — Искаш ли да обядваш?
— Татко и аз ще хапнем от яхнията. Ухае чудесно.
Пристъпи с намерението да си сипе сама, но Шон застана между нея и скъпоценната си печка.
— Предпочитам да го направя аз.
— Добре. Искам и чаша чай. А и да поговоря с теб по-късно.
Погледна я през рамо.
— Защо не сега? Нали сме само двамата?
— Ще ми се да е, когато не си толкова зает. Ще намина, след като обедната тълпа оредее, ако нямаш нищо против.
— Е, знаеш къде да ме намериш, нали?
Постави яхнията и чая на поднос.
— О, да.
Пое таблата от него и я отнесе в задното сепаре, където я чакаше баща й.
— Ето, татко, гореща яхния, направо от тенджерата.
— И ухае божествено.
Дребничкият Майк О’Тул имаше гъсти коси с цвят на пясък и живи очи, които променяха цвета си като морето — от сини до зелени.
Смееше се сърдечно и гръмогласно, ръцете му бяха като на хирург, а и си падаше по романтичните разкази.
Той беше любимият човек в живота на Брена.
— Е, добре е да сме на топло отново, нали, Мери Брена?
— Да.
Тя загреба от яхнията и духна предпазливо, за да не се опари, макар ароматът да я подтикваше към риска да изгори небцето си.
— И като ни е така добре, а и сме на път да си напълним стомасите, защо не ми кажеш какво те тревожи?
Всичко забелязва, помисли си тя. Това понякога й носеше утеха, но друг път доста я дразнеше.
— Не е кой знае каква тревога. Нали помниш как ни разказа за онази случка, когато си бил млад и починала баба ти?
— Да. Бях тук, в кръчмата на Галахър. Тогава зад бара, разбира се, стоеше бащата на Ейдан. Още не бе заминал с жена си за Америка. Пък и ти беше само мечта в сърцето ми и усмивка в очите на майка ти. Бях отзад, където е младият Шон сега — в кухнята. Оправях мивката. Течеше по малко, но постоянно и Галахър най-после ме извика.
Направи пауза, за да опита яхнията, после избърса уста със салфетка — жена му бе много строга по отношение на маниерите при хранене.
— Както бях на пода, погледнах настрани и видях баба, облечена в рокля на цветя и с бяла престилка. Усмихна ми се, но когато се опитах да я заговоря, тя поклати глава. После вдигна ръка като за сбогом и изчезна. Така разбрах, че в този момент е починала и съм видял нейния дух, дошъл да ми каже сбогом, защото й бях любимец.
— Не исках да те натъжавам — промълви Брена.
Майк въздъхна.
— Беше чудесна жена. Живя хубав и дълъг живот. А за нас, живите, остава да чувстваме липсата на онези, които вече ги няма.
Брена помнеше и продължението на разказа: баща й оставил работата си и тичешком отишъл до малката къща на овдовялата си от две години баба. Намерил я в кухнята, седнала до масата, с рокля на цветя и бяла престилка. Била починала спокойно и тихо.
— Понякога — подхвана Брена предпазливо, — онези, които си отиват, усещат липсата на живите. Днес сутринта в къщурката на Хълма на феите видях лейди Гуен.
Майк кимна и се приближи към Брена да я чува по-добре.
— Горката девойка — обяви той, когато дъщеря му свърши. — Колко време вече чака нещата да се уредят за нея.
— Да, някои от нас чакат доста. — Брена хвърли поглед през рамо, когато Шон излезе с поднос, отрупан с чинии. — Искам да поговоря с Шон за това, когато работата в кръчмата понамалее. Дарси каза, че в помещенията й горе един от отдушниците не работи както трябва. Ще погледна, след като се нахраним, а после ще поговоря с Шон. Освен ако нямаш друга работа за мен днес.
— Днес, утре… — Майк сви рамене. — Това, което не свършим по едно време, ще го свършим по друго. Ще отскоча до хотела на скалите да видя дали са решили коя е следващата стая за ремонт. — Намигна на дъщеря си. — Там имаме добра работа за цялата зима. И сме на топло и сухо.
— И ще можеш да се промъкваш долу в канцеларията и да наглеждаш Мери Кейт, която седи зад компютъра по цял ден.
Майк се ухили гузно.
