Скочи и го последва с решителна крачка навън, където вятърът не преставаше да брули.
— Щом не те интересува — добре. Просто кажи.
Догони го и застана пред него. Той реши проблема като се извърна и тръгна в обратната посока.
Беше късметлия, че тя нямаше оръжие в ръцете си.
— Не бягай от мен, страхливо куче такова!
Хвърли й поглед през рамо, а сините му очи блестяха.
— Би трябвало да се засрамиш от себе си.
Извърна поглед и продължи да върви.
Чувстваше се унизен до мозъка на костите си. И, Господ да му е на помощ, но се чувстваше и… възбуден. Отказваше да мисли за нея по този начин. И винаги бе правил така. Е, ако един-два пъти мислите му се бяха зареяли в тази посока, не ги ли бе пресякъл категорично и бързо? Точно така щеше да постъпи и сега.
— Да се засрамя ли? — Гласът й прозвуча остро и рязко. — Кой, по дяволите, си ти да решаваш какво трябва да ме засрами?
— Аз съм мъжът, на когото току-що се предложи с такава лекота, сякаш ми поднасяш халба бира и пържени картофи.
Отново го догони. Думите му я бяха засегнали — лицето й бе пребледняло.
— Така ли мислиш? Че не е нищо повече от това, така ли? Ти трябва да се засрамиш.
Виждаше обидата в очите й и това само усилваше огромното объркване, бушуващо в душата му.
— Брена, просто не се отива при един мъж и не му се предлага секс. Не е правилно. Няма да го приема.
— Но няма нищо лошо в това един мъж да постъпи по този начин, нали?
— Не, според мен и това не е правилно. То е… Би трябвало да… Милостива Дево, отказвам да водя подобен разговор с теб. Ти си като част от семейството ми.
— Защо никой от познатите ми мъже не може да говори за секс? Та това е нормална човешка дейност. И не съм част от семейството ти!
Може и да постъпва като страхливец, мина му през ума, но проявява и дискретност. Отстъпи от нея.
— Стой настрана от мен.
— Ако не искаш да легнеш с мен, достатъчно е само да кажеш, че не ти допадам в това отношение.
— Не мисля за теб по този начин. — Отстъпи още крачка назад и стъпи право в лехата с подправките. — Ти си ми почти сестра.
Тя оголи зъби — сигурен знак, че е на път да се развика.
— Не съм ти никаква проклета сестра!
Вятърът разроши косите й и на него му се прииска да прокара ръце през къдриците й — нещо, което вероятно бе правил стотици пъти, без да го приема за нищо повече от безобиден жест.
Опасяваше се, че вече нищо помежду им няма да е безобидно.
— Не, не си. Но съм си мислил за теб… Опитвал съм се да си представям… че си такава през по- голямата част от живота ми. Как ще забравя това и… Не съм в състояние да го направя — побърза да приключи, защото кръвта му отново се раздвижи. — Просто не е правилно.
— Не е задължително да правиш секс с мен. Това е твоя работа. — Кимна хладно. — Други ще го направят.
След тези думи се завъртя на пети и пое към дома си.
— Я почакай малко. — При необходимост можеше да се движи светкавично; улови я за ръката, преди да бе направила и три крачки. Извъртя я с всички сили и хвана и другата й ръка. — Ако си въобразяваш, че ще те оставя да си вървиш с подобни намерения в главата, дълбоко грешиш. Няма да те пусна, за да се хвърлиш в обятията на друг, само защото си ми сърдита.
Проблясването в очите й можеше да е и предупреждение, но гласът й бе толкова спокоен и хладен, че той не го забеляза.
— Прекалено високо самомнение имаш, Шон Галахър. Ако желая да съм с някой мъж, ще бъда с него. Никой не те пита. Дори да те шокира, но съм правила секс и преди и ми е допадало. Ще го правя отново, когато поискам…
Имаше чувството, че е стоварила силен удар с чук в корема му.
— Ти… С кого…
— Това си е моя работа — прекъсна го тя със самодоволно изражение в очите. — И въобще не твоя. Пусни ме да си вървя, защото нямам какво повече да ти кажа.
— Да, но аз имам да ти кажа много неща.
Но не му идваше на ум нито едно, понеже образът на Брена, преплела тяло с безименен мъж, изгаряше съзнанието му.
Отметна глава и впи очи в него:
— Искаш ли да правиш секс с мен или не?
Истината ли да каже, или да излъже? Внезапно изпита чувството, че каквото и да предприеме, ще попадне направо в ада. И все пак прецени лъжата за по-безопасна.
— Не.
— Тогава приключихме с този въпрос.
Унизена, бясна, тя се отдръпна. Дали от гордост, дали от потребност, но тя пристъпи към действие, без да се замисли.
С подскок се озова в ръцете му, краката й обгърнаха кръста му, а устните й се прилепиха към неговите. Стори й се, че чува Бети да излайва — веднъж, дваж, триж — в бърза последователност; прозвуча й като присмехулен смях. Остана вкопчена в Шон и когато той залитна; после го захапа — не особено нежно — по долната устна. Някой простена — не знаеше и не я интересуваше кой — и тя вложи всичко, което чувстваше, в това пламенно, горещо срещане на устните.
Изненада го. Затова не се освободи от нея. Това, разбира се, беше обяснението. Просто като инстинктивна реакция хвана чудесното й, стегнато задниче в ръце, а после ги плъзна по гърба й и ги зарови в косите й.
А рязкото поемане на въздух бе от шок. Виновен ли е, че ароматът и уханието й го обгърнаха и накараха главата му да се завърти отново?
Трябва да спре. Заради нея трябва да спре сега… Е, след миг. Или след малко.
Студеният вятър ги обгръщаше. Слънцето се скри зад облаците и започна леко да вали. Усети как цялата кръв се оттегля от главата му и я оставя празна, с единственото видение как я отнася обратно вътре, нагоре по стълбите и я мята на леглото, за да получи повече.
В следващия миг усети как тя го блъска и скача на земята. През страстта, която замъгляваше зрението му, все пак видя подигравателното й изражение.
— Хрумна ми, че е добре да получиш мостра на онова, което отхвърляш.
Докато стоеше, загубил дар слово от възбуда, тя оправи ръкава на ризата си.
— Ще погледна колата ти, когато ми остане малко свободно време. Най-добре заминавай за селото. Закъсняваш за работа.
Той не проговори, докато тя се отдалечаваше; продължаваше да стои под тъжния дъжд и да наблюдава как Брена и жълтото куче изчезват зад хълма.
— Закъсня — посрещна го Ейдан в момента, когато отвори кухненската врата в кръчмата.
— Тогава ме уволни или ми се разкарай от пътя.
Необичайно сърдитият отговор накара Ейдан да вдигне вежди, а Шон започна да вади от хладилника яйца, мляко и месо.
— Трудно ми е да уволня човек, който притежава същата част от кръчмата, каквато и аз.
Шон шумно стовари тенджера върху печката.
— Тогава откупи моя дял.
Влезе Дарси. Ейдан вдигна ръка, поклати глава и зад гърба на брат си й направи знак да изчезне. Не остана доволна, но се подчини.
