— Какво ти става?
— Нищо. Замислил съм се върху някои неща, а и ме чака работа.
— А защо не работиш и не говориш едновременно.
— Нямам какво да казвам. Ще правя пирожки с месо. Какво, по дяволите, искат жените? — настойчиво попита той, извръщайки се от печката, за да погледне навъсено брат си. — Първо едно, после — друго. Никога не знаеш какво ще измислят след това.
— Ами… — Веселие измести загрижеността на Ейдан. Наля си чай и се облегна на плота, докато Шон мърмореше и работеше. — Дори цял ден и цяла нощ да говорим, пак няма да намерим разрешението точно на тази загадка. Доста е щекотлива. Но е по-приятно да има жена, която ти създава проблеми, вместо въобще да няма жена наоколо, не смяташ ли?
— Не и в момента.
Ейдан успя да сдържи смеха си.
— Е, коя точно те тормози сега?
— Никоя. Всичко това са глупости.
— О, значи няма да кажеш. — Ейдан отпи и отбеляза замислено: — Май става въпрос за нещо сериозно.
— Лесно ти е на теб да се хилиш и да изглеждаш самодоволен — подметна Шон с горчиво раздразнение. — Всичко ти е наред. Имаш си твоята Джуд Франсис.
— Не се оплаквам. — Ейдан кимна. — Но невинаги всичко вървеше по мед и масло и ти ми даде добър съвет, когато вече не знаех какво да предприема. Защо не дадеш и на себе си добър съвет по този въпрос, щом не желаеш да го получиш от мен?
— В момента не искам жена в живота си — промърмори Шон. — А тази специално изобщо не става. Просто не става.
Опита се да не мисли нито за дивата страстна целувка, нито за начина, по който стегнатото тяло на Брена прилепна към неговото.
— Не, не става — повтори той и с рязко врътване на китката включи котлона под тенджерата с месото.
— Ти най-добре знаеш какво е подходящо и какво не. Само ще ти обърна внимание, че настъпва момент, когато умът ти говори едно, а останалата част от теб въобще не го слуша. Един мъж става като дете, стане ли въпрос за жена: иска онова, което не бива да получава, и се нагърбва с повече, отколкото е в състояние да се справи. Дори като съзнаваш, че нещо не е добро за теб, желанието ти не секва.
— Няма да съм достатъчно добър за нея. — Сега вече, по-спокоен, Шон измъкна купа, за да приготви тестото. — Дори да не бяха намесени други фактори, не съм подходящ за нея. Така че точка по въпроса.
Замеси твърдо тесто от брашно и вода и като покри купата, я пъхна в хладилника. После започна да разтопява маслото.
— Младият Брайън Дъфи ми набра морски копър. Мариновал съм го. Ще подхожда на сьомгата, която купи сутринта. Кажи на Джуд да дойде. Ще й приготвя от нея.
— Непременно. Благодаря. Шон…
Замълча, понеже Дарси пак нахлу в кухнята. Изглеждаше огорчена.
— Помоли ме да дойда по-рано, а после ме изхвърли. Ако двамата ще стоите тук и ще си споделяте мъжки тайни, качвам се горе да си направя ноктите. Има поне още час, докато отворим.
— Позволи ми да ти налея чаша чай, скъпа. Извинявай за жестоката обида.
Ейдан я погали по бузата и със замах издърпа стол.
— С удоволствие ще приема, но искам и бисквити.
Скръсти ръце и след като седна, изгледа брат си предизвикателно.
— И бисквити — съгласи се Ейдан, поставяйки кутията пред нея. — Трябва да поговоря с двама ви. Касае се за кръчмата.
— Но ще се наложи да говориш, докато работя.
Шон извади купата от хладилника и започна на точи тестото.
— Така е, след като закъсня — подметна Ейдан небрежно. — Та, онзи мъж от Ню Йорк — Магий — проявява интерес към идеята да свърже залата, която е замислил да изгради, с кръчмата на Галахър. Смятах да му дам земята под наем дългосрочно, но той настоява направо да я купи. Ако постъпим така, се лишаваме от правата и част от контрола, който бихме имали.
— Колко е готов да плати? — попита Дарси и отхапа от бисквитата.
— Засега сме обсъждали условията най-общо, но според мен е готов да плати колкото поискаме. Ще известя мама и татко по въпроса, но дотолкова, доколкото ние се занимаваме с кръчмата сега, тримата трябва да решим какво да правим.
— Ако плати достатъчно, съгласна съм да я продадем. И без това не я използваме за нищо.
— Но е земя — обади се Шон и хвърли поглед към Дарси, докато пълнеше четириъгълно парче тесто с месо и масло. — Наша земя. Винаги е била наша.
— И ще получим пари. Наши пари.
— Обмислял съм и двата варианта. — Ейдан стисна устни и разклати чая в чашата. — Ако не се съгласим да продаваме, Магий ще намери друг парцел за проекта си. А залата може да се окаже полезна за кръчмата — ако имаме някакъв контрол над нея. Прави ми впечатление на проницателен бизнесмен; предпочитам обаче да преговарям с него очи в очи, а не по телефона. Но сега нямал възможност да дойде, защото осъществявал някакви сделки и не можел да се откъсне, преди да ги приключи.
— Тогава ме изпрати в Ню Йорк. — Дарси запърха с тъмните си мигли. — Ще го очаровам толкова безнадеждно, че ще разтвори широко портфейла си.
— Не допускам чарът ти да окаже някакво въздействие върху тип като него — отбеляза Ейдан. — Ако ме питаш, лирите и пенитата имат по-голямо значение за този човек. По-скоро мисля да навия татко да отскочи до Ню Йорк да се срещне с Магий. Едва ли ще му се опре някакъв си нюйоркски бизнесмен. Но преди това ние тримата трябва да сме наясно какво точно искаме.
— Печалба — обяви Дарси и изяде още една бисквита.
— Това — да. Но в дългосрочен план какво?
— Репутация — обади се Шон и Ейдан го погледна. — През последните две години се стараем и работим по въпроса да превърнем кръчмата на Галахър в център за музика. Да впишат името на заведението в туристическите справочници като място, където се хапва и пийва добре, но и се предлага музика. Вече ти се обаждат състави или агентите им да проверяват дали имаме свободни дати.
— Определено добре се справяме с това — съгласи се Ейдан.
— А този Магий явно е решил да разшири забавленията и музикалните изяви в Ардмор, за да привлече повече туристи и повече клиенти. Така ще допринесе и за нашата репутация. — Шон сгъна тестото на три и залепи краищата, преди отново да го върне в хладилника. — Затова е редно всичко да става както ние — Галахърови — искаме.
Ейдан се облегна на стола; Шон прехвърли картофите от щайгата в мивката и започна да ги бели.
— Постоянно ме изненадваш, Шон. Точно така — както искат Галахърови или никак. Това означава традиция, скромност и ирландски колорит. Няма да допуснем нищо лъскаво и претенциозно да се появи в близост до кръчмата.
— Което означава да го убедиш, че е необходимо да работим заедно — добави Шон. — Защото ние познаваме Ардмор и Олд Париш, а той — не.
— И като наше вложение — добави Ейдан, — ще вземем процент от залата. Така си го представях и аз. Точно това исках да кажа на татко, та да го накарам да пообработи Магий в тази посока.
Дарси забарабани с пръсти по масата.
— Значи ще му продадем земята на цена, която ние определим, или ще му я дадем под наем дългосрочно, при условие, че сме съсобственици на сградата, участваме в проектирането й и получаваме част от приходите.
— С две думи казано — да. — Ейдан й намигна. Имаше хладен и остър ум за бизнес, тяхната Дарси. — Така постъпват Галахърови. — Надигна се. — Значи се разбрахме?
— Напълно. — Дарси си взе още една бисквита. — Хайде да видим дали този Магий ще успее да ни
