да го погледне. — Права съм, нали?
— Да. Тия…
— Тук не е мястото, където да обсъждаме подобен проблем — каза тя решително и също така решително се отдръпна, когато Мълаки докосна ръката й. — Искам да ме заведеш у дома.
— Добре — кимна той и махна на келнера. — Съжалявам, Тия, това е…
— Не искам извинения. Искам обяснение — спря го Тия и се надигна с разтреперани крака. — Ще те чакам отвън.
Тя не проговори в таксито, което всъщност беше добре дошло. Мълаки се нуждаеше от време да помисли, за да реши как и откъде да започне. Трябваше да предвиди, че Анита ще се намеси. Трябваше да очаква, че тя ще предприеме някакъв ход. Бе загубил ценно време. Направо го беше прахосал, тъй като му бе приятно да е с Тия и не я бе притиснал силно, за да постигне целта си.
А и защото колкото повече я опознаваше, толкова повече му се искаше да бе подходил по друг начин, вместо да се оплете в лъжи.
Но Тия беше разумна жена. Той просто трябваше да я накара да разбере как стоят нещата.
Тя пренебрегна протегнатата му ръка, когато слизаше от таксито, и тръгна към входа, без да го погледне. Мълаки се почувства ужасно зле. Когато стигнаха до апартамента й, той се подготви да бъде прогонен, но Тия влезе, остави вратата отворена и отиде до прозореца, сякаш все още се нуждаеше от въздух.
— Цялата работа е много сложна, Тия.
— Да. Обикновено е така с лъжите и измамите.
Беше имала достатъчно време да помисли. Съсредоточаването върху загадката й помагаше да се дистанцира от болката.
— Всичко е свързано с орисниците. Ти и госпожица Гай ги искате. А аз съм връзката. Тя се е заела с родителите ми, а ти… — Тия се обърна към него със студен поглед. — Ти трябваше да поработиш върху мен.
— Не е така. Ние с Анита не сме партньори.
— О — кимна Тия, — значи сте конкуренти. Работите един против друг. Да, това е по-логично. Имате ли и любовни разправии?
— Господи — изстена Мълаки и разтри лицето си с ръце. — Не. Чуй ме, Тия, тя е опасна жена. Безмилостна и абсолютно безскрупулна.
— А ти страдаш от скрупули? Предполагам, че точно скрупулите са те накарали да ме подмамиш далеч от хотела ми в Хелзинки и да прекараш цялата вечер в опити да ме очароваш и да ме накараш да повярвам, че се интересуваш от мен, за да дадеш възможност на съучастника си да проникне в хотела и да претърси стаята ми. Наистина ли вярваше, че нося със себе си нещо, свързано с орисниците?
— Нямам нищо общо с влизането с взлом в стаята ти. Това е била Анита. Аз не съм престъпник.
— О, извини ме. Значи си само лъжец?
Мълаки сдържа гнева си. Какво право имаше да й се ядосва?
— Не мога да отрека, че те излъгах. Съжалявам за това.
— О, съжаляваш? Е, тогава всичко е съвсем различно. Всичко е простено.
Мълаки пъхна ръце в джобовете си и стисна юмруци. Жената срещу него не беше милото, сладко и леко невротизирано създание, което му бе влязло под кожата. Тази жена бе леденостудена, разгневена и по- сурова, отколкото бе смятал за възможно.
— Искаш ли обяснение или предпочиташ само да ме ругаеш?
— Бих предпочела първото, а за второто си запазвам правото за по-късно.
— Добре. Можем ли да седнем?
— Не.
— Щеше да е по-лесно, ако първо ме бе наругала, за да си излееш гнева — промърмори той. — Казах ти част от истината.
— Ще ти се наложи да чакаш доста дълго, за да получиш ордена на честта, Мълаки. Всъщност така ли се казваш или и името ти е измислено?
— Това е истинското ми име, по дяволите. Искаш ли да видиш шибания ми паспорт? — извика той и се заразхожда нервно, докато Тия стоеше неподвижна и спокойна. — Наистина един от предците ми е пътувал с „Лузитания“. Феликс Грийнфилд, който оцелял и се оженил за Мег О’Райли и се установил в Коув. Преживяването променило живота му и го направило човек. Работил по рибарските корабчета заедно със семейството на жена си, отгледал децата си и станал ревностен католик.
Мълаки замълча и прокара пръсти, както Тия си бе представяла, че прави, през гъстата си кестенява коса.
— А преди това, преди корабът да потъне, не бил толкова свестен човек. Качил се на кораба, защото бягал от полицията. Бил крадец.
— Да, кръвта вода не става.
— Престани! Никога в живота си не съм откраднал нищо!
Обидата го жегна и го накара да скочи срещу нея.
Тия си помисли, че ирландецът вече не изглеждаше като безукорен и културен джентълмен. Въпреки елегантния костюм, приличаше на скандалджия.
— Мисля, че нямаш основание да си толкова докачлив — отбеляза тя.
— Аз съм от добро семейство. Може да не сме богати и префинени като вас, но не сме крадци и бандити. Феликс е бил крадец, но аз не мога да бъда обвиняван за това. А и той самият се променил. Но преди корабът да потъне, той откраднал няколко неща от каютата на Хенри Уайли.
— Орисницата — произнесе Тия зашеметена. — Взел е орисницата. Никога не се е била губила.
— Щеше да е загубена, ако той не я беше гепил. Не знаел какво всъщност представлява фигурката, но била красива и лъскава и много я харесал. А после била предавана от поколение на поколение заедно с историята на Феликс и пазена като амулет.
Невероятно! Фантастично! Под болката и гнева, Тия усети как интересът й отново се пробужда.
— И така стигнала до теб.
— До майка ми, а чрез нея — до мен, брат ми и сестра ми.
Мълаки вече беше по-спокоен. Беше достатъчно съвестен католик, за да почувства как част от бремето на лъжите пада, след като се бе изповядал.
— Изпитвах огромно любопитство към тази статуетка и заради това допуснах фатална грешка. Занесох я в Дъблин. Възнамерявах да я дам да я оценят. Сестра ми, която си пада по такива неща, каза, че ще види какво може да открие из библиотеките и Интернет. Но бях нетърпелив, взех статуетката с мен и се набутах като теле в „Антики Морнингсайд“.
— Показал си я на Анита!
— Отначало не. Разказах й за нея. А и защо да не го направя? — попита той и се ядоса отново. — За нея се говореше, че е експерт в това отношение и уважавана делова дама. Не й разказах цялата история веднага, но в следващите няколко дни…
Той замълча и се изчерви.
— Да. Мога да запълня празните места — каза Тия, като изпита перверзно удоволствие от мисълта, че тя не е единствената глупачка, оставила се да бъде заслепена от хормоните си. — Анита е много красива.
— Тя е бяла акула.
В гласа му се долавяше горчивина заради жената, която го бе измамила, и заради другата, която стоеше кротко пред него.
— Е, тя изтръгна предостатъчно неща от мен, преди да забележа острите й зъби. Дойде в хотела ми, за да види статуетката. Решила, че така е най-добре. Естествено, аз се съгласих, тъй като Анита вече бе проявила сериозен личен интерес към мен. Тя използва секса така, както другите жени червилото — промърмори Мълаки. — А аз, като последен глупак, й дадох статуетката.
Тия се замисли за Анита Гай. Умна, секси, самоуверена. Хищна. Да, можеше да разбере защо дори един умен мъж се превръщаше в глупак покрай нея.
— Без разписка ли й я даде?
