реванширам. Но не отговаря на проклетия телефон, нито отваря вратата. Вероятно е изхвърлила цветята, които й изпратих — промърмори той намръщено. — Кой би могъл да си помисли, че има такъв характер!
— Твърд друг път. Просто чувствата й са наранени. Така е, когато смесваш работата с личните ангажименти.
— Случайно станаха лични.
Айлин се обърна към него и го погледна с обич.
— Да, така е. Това е чудото на живота. Никога не знаеш кога някой или нещо ще те накара да смениш посоката.
Тя започна да бели морковите, които щяха да допълнят гарнитурата на печеното.
— Цветята не вършеха работа и при мен, когато баща ти ме вбесеше.
Мълаки се усмихна.
— А какво вършеше работа?
— Преди всичко времето. Една жена има нужда да се цупи известно време и да види, че мъжът страда заради греховете си. А след това е нужно да й падне на колене. Обичам мъже, които знаят как да молят за прошка.
— Никога не съм виждал татко да пада на колене.
Айлин му намигна.
— Е, няма как да си виждал всичко, нали?
— Нараних я, мамо — каза Мълаки и остави картофите настрани. — Нямах право да действам по този начин.
— Вярно е, но пък не си започнал тази история с подобно нещо наум — утеши го Айлин и избърса ръцете си с кърпата за чинии. — Мислеше за семейството и за собствената си гордост. А сега трябва да мислиш и за нея. Следващия път, когато я видиш, ще знаеш какво да направиш.
— Тя няма да иска да ме види.
— Ако наистина вярвах, че синът ми ще се предаде толкова лесно, щях да го фрасна по главата с чука за пържоли. Нямам ли си достатъчно грижи с Гидиън и онази танцьорка?
— Гидиън си е добре. Поне все още си говорят с момичето.
— Мръсно копеле!
Е, да, говореше му. С нисък, заплашителен глас. А в следващия момент го халоса с юмрук в челюстта. Ударът просна Гидиън на мърлявия килим пред вратата на скапаната хотелска стая в последния мизерен хотел, където бяха отседнали.
Гидиън усети вкус на кръв, видя звезди посред бял ден и чу ангелски хор да звучи в ушите му.
Избърса устната си и се вторачи злобно в Клио, която стоеше по черен сутиен и бикини, а косата й още капеше от онова, което хотелът гръмко наричаше душ.
— Край — каза Гидиън и бавно се изправи. — За доброто на човечеството, сега ще трябва да те убия. Ти си заплаха за обществото.
— Хайде де — подкани го тя, като се залюля на пети и вдигна юмруци. — Опитай най-добрия си удар.
Искаше му се. О, Господи, как му се искаше. В продължение на пет кошмарни дни бе кръстосвал из Европа с нея. Беше спал в легла, пред които мизерните кушетки в младежките общежития, където бе спал по време на ваканцията си, след като завърши гимназия, приличаха на пухкави облаци. Беше търпял капризите, въпросите и оплакванията й.
Беше се постарал да не обръща внимание на факта, че споделя стаята си с жена, на която й плащаха, за да танцува гола, и чието тяло й осигуряваше добри пари. Беше се държал като изряден джентълмен, дори когато тя нарочно го провокираше.
Беше я хранил, а тя ядеше като ламя, и беше направил всичко възможно да й осигури най-добрия подслон, който скромните средства му позволяваха.
А как му се отплати? Фрасна го с юмрук в лицето.
Гидиън пристъпи към нея, отпуснал ръце безпомощно.
— Не мога да ударя жена. Неприятно ми е да го кажа, но не мога да го направя. А сега се разкарай.
— Не можеш да удариш жена — повтори тя, като повдигна брадичка предизвикателно. — Но нямаш проблеми да откраднеш от жена. Гепил си ми обиците.
— Точно така.
Не можеше да я удари, но я бутна силно настрани, за да може да влезе и да затръшне вратата.
— Получих двадесет и пет лири за тях. Ядеш за трима, а аз не бъкам от пари.
— Двадесет и пет? — възмутено изкрещя тя. — Платих триста шейсет и осем долара за тях, след тежък едночасов пазарлък на Пето Авеню. Ти си не само крадец, но и пълен тъпак.
— Е, нямам твоя опит в пазарлъците със заложни къщи.
Всъщност нямаше, но беше сигурна, че би се справила по-добре.
— Бяха осемнадесет карата. Италианско злато!
— А сега ще са риба и чипс в кръчмата и нощувка в тази дупка. Вечно дрънкаш, че трябва да сме партньори, а не допринасяш с нищо за съдружието.
— Можеше да ме попиташ.
— Да бе! И ти щеше да ми ги дадеш. Кой си взима шибаната чанта, когато влиза под душа?
Пълните й, съблазнителни устни се изкривиха.
— Да. И ти току-що ми доказа, че съм била права да постъпвам така.
Гидиън отвратено грабна една риза и й я метна.
— Облечи се, за бога. Прояви малко самоуважение.
— Предостатъчно се самоуважавам.
Беше забравила, че е по бельо. Пропускаше някои дребни подробности, когато темпераментът й се възпламенеше. Но сега, презрението в тона му я накара да хвърли ризата в другия край на стаята.
— Искам тези двадесет и пет лири.
— Няма да ги получиш. А ако искаш да ядеш, облечи се. Давам ти пет минути.
Той тръгна към банята. Беше адски глупаво от негова страна да й обръща гръб.
Клио се хвърли върху него. Обви дългите си крака като стоманени обръчи около кръста му, хвана го за косата и дръпна главата му назад. Пред очите му заиграха цветни петна.
Гидиън се завъртя и се опита да я отхвърли. Клио се държеше здраво и успя да обвие ръка около гърлото му. Той се уплаши, че ще се задуши, протегна ръка и също я хвана за косата. Изпита невероятно задоволство, когато чу воя й.
— Пусни ме! Пусни ми косата!
— Ти пусни моята — изхъхри той. — Веднага. Въртяха се в кръг, като всеки ругаеше ожесточено и скубеше другия. Гидиън се удари в леглото и загуби равновесие. Приземи се върху нея и й изкара въздуха. Преди Клио да успее да се съвземе, той се обърна и я прикова под себе си.
— Хлопа ти дъската — промърмори той, като се мъчеше да задържи ръцете й. — Всичките ти дъски хлопат. Двадесет и пет лири, за бога! Ще ти дам петдесет щом си толкова смахната.
— Обиците си бяха мои — изохка тя. — Парите са си мои.
— А аз съм отчаян тип. Мога да те фрасна по главата и да взема много повече от чифт скапани обици.
Клио подсмръкна презрително, после реши да опита нова стратегия. Големите й кафяви очи се напълниха със сълзи. Пълните устни затрепериха.
— Не ме наранявай.
— Няма да те нараня.
Миглите й заблестяха от сълзите, които се стекоха като сребро по златистите й страни.
— За какъв ме взимаш? Не плачи. Хайде, престани, скъпа.
Той пусна ръката й, за да избърше сълзите й.
Клио го нападна като дива котка. Зъби, нокти, размахани крайници. Удари го в слепоочието, после заби лакът в ребрата му. В отчаян опит да се защити, Гидиън се изтърколи от леглото с Клио върху себе си.
