Сумтящ, потен, зашеметен от болка, той успя да я прикове под себе си за втори път, преди да осъзнае, че Клио не може да си поеме дъх от смях.
— Защо една-две сълзи винаги карат мъжете да се разтопят? — ухили му се тя.
Господи, беше толкова сладък. Разгневен и поетичен.
— Устата ти кърви, готин.
— Знам.
— Предполагам, че това си струваше двадесет и петте лири — каза Клио, като затвори очи за миг и си пое дъх. — Но няма да се примиря с риба и чипс. Искам месо.
Когато отвори очи, тя забеляза промяната в неговите. Онзи съсредоточен поглед, който означаваше само едно нещо. Мускулите й потръпнаха в отговор.
— Охо! — промърмори тя.
— По дяволите, Клио.
Гидиън притисна кървящата си уста в нейната. Клио имаше вкуса на грях и аромата на пролетна градина след дъжд. Устните й се отвориха и тя отвърна жадно на целувката му. Крайниците й отново се обвиха около него, но този път нежно. Тя изви гръб в съблазнителна покана.
Той вдигна глава и я огледа. Гъстата, самурено черна коса бе разпиляна по вехтия, прогорен от цигари килим. Миглите й още блестяха от лъжовните сълзи. Очите й бяха замъглени. Искаше му се да я погълне. Беше твърд като скала и гореше от желание.
Но откри, че е блокиран от същите скрупули, които му бяха попречили да я удари.
— По дяволите — изстена Гидиън, като се отдръпна от нея и се облегна на леглото.
Объркана, Клио се повдигна на лакти.
— Какво става?
— Облечи се, Клио. Казах ти, че няма да те нараня. Няма и да те използвам.
Тя седна и се вторачи в него. Очите му бяха затворени, а дишането — тежко. Знаеше, че е възбуден. Но беше се спрял. Защото, въпреки суровия характер и хладната пресметливост, той бе почтен. Почтен до мозъка на костите.
— Ти си нещо невероятно — каза Клио.
Гидиън отвори очи и я видя как се усмихва замислено.
— Какво?
Вероятно тя просто беше луда по красиви сини очи и твърди мъжествени устни.
— Само един въпрос — каза Клио. — Какво те спря? Това че в момента съм безработна стриптийзьорка?
— Спрях, защото каквото и да говорим за партньорство, съм отговорен за това, че сега си тук — отговори Гидиън, като се опита да издуха косата от лицето си, а когато не успя, я отмести с ръка. — Отговорен съм за това, че трябваше да напуснеш Прага, да обиколиш целия континент и да стигнеш до Англия само с дрехите на гърба си. Аз реших да открия статуетките и бях готов да си понеса последствията, тъй като знаех, че някой щеше да се опита да ме спре, независимо по какъв начин. А ти нямаше избор.
— И аз така си помислих — кимна Клио и отметна коса назад. — А това означава, че просто ще трябва да те просна отново.
— Престани — предупреди я той, когато Клио се плъзна като змия в скута му.
— Можеш да се отпуснеш и просто да ме приемеш — каза тя и облиза брадата му. — Можеш да участваш. Зависи от теб, готин. Но при всички положения ще те имам. Хм, толкова си разгорещен и изпотен.
Гидиън стисна китките й и тя продължи да използва устата си.
— Това ми харесва. Но ще ти е по-лесно, ако ми сътрудничиш.
Клио се залюля върху него и притисна устни в неговите. Гидиън изстена.
— Докосни ме.
Беше минало толкова дълго време, откакто мъжки ръце я бяха докосвали за последен път.
— Докосни ме.
С едно бързо движение, той я просна отново по гръб и ръцете му се втурнаха по нея. Подът беше твърд като камък и миришеше на застоял дим, но те се затъркаляха диво върху него. Клио задърпа ризата му и впи нокти в гърба му.
Искаше го. Може и да беше глупаво или неразумно, но го искаше. Всеки път, когато усещаше погледа му върху себе си, всяка нощ, когато лежеше будна с мисълта, че той е само на метър от нея, го искаше.
Гидиън я притисна върху твърдия под и силните му ръце продължиха да шарят по нея. Клио изви гръб, когато й свали сутиена. Устните му се плъзнаха по гърдите й и тя изстена от удоволствие.
Тялото й беше истински пир за сетивата. Гладко и закръглено, с пищни гърди и безкрайно дълги крака. Искаше му се да го погълне още откакто я бе видял за първи път на сцената в мъжкия костюм и многозначителната усмивка на красивото лице.
Не можеше да мисли дали допуска грешка или не. Единствената мисъл в главата му беше, че изпитва силна нужда от нея.
Отново впи устни в нейните и се предаде на болката и удоволствието. Клио смъкна джинсите му и прокара нокти по бедрата му. Сърцето му лудо заби.
След миг той проникна дълбоко в нея. В същия момент тя свърши с бурен оргазъм.
— Господи! — извика Клио и отвори очи, потъмнели от изненада. — Господи, какво беше това?
— Не знам, но хайде да опитаме отново.
Тя потрепери, а Гидиън проникна още по-дълбоко в нея с бързи, почти жестоки тласъци. Чу как Клио си поема дъх и видя червенината по бузите й. После тя започна да се движи в ритъм с него.
В мига, когато Гидиън бе почти обезумял от удоволствие, Клио отново притисна устни в неговите.
Глава 8
Клио лежеше по корем на твърдия матрак. Дишането й се бе нормализирало, а бученето в ушите й се бе превърнало в приятно жужене.
Първото й сексуално преживяване бе на шестнадесет години, след една разправия с майка й. Беше позволила на Джими Мофет да направи онова, за която я молеше вече три месеца.
Земята не беше потреперила, но все пак Джими ставаше за любовник.
През изминалите оттогава единадесет години бе имала и по-добри, и недотам добри любовници и се бе научила да подбира. Знаеше какво й доставя удоволствие и как да помогне на един мъж да я задоволи.
Беше допускала и грешки, разбира се. Сидни Уолтър бе последната и най-скъпата от тях. Но като цяло, имаше нормален и здрав сексуален апетит и сравнително изтънчен вкус в избора на партньори в леглото.
Наистина апетитът й бе намалял значително по време на работата й като стриптийзьорка в „Там, долу“, но пък стриптийз клубовете показваха мъжете и секса откъм най-първичната им страна. А в същото време този опит вероятно бе направил вкуса й още по-изтънчен.
Поне така изглеждаше този път.
Гидиън Съливан знаеше не само как да накара земята да се раздвижи, но дори и да танцува меренге. И танго. И румба. Този тип беше истински Фред Астер в леглото.
Клио реши, че това ще внесе нещо ново и приятно в странното им делово партньорство.
Е, той не го смяташе за партньорство, но не беше прав. Важното беше какво мисли тя. А и тя криеше още един коз в ръкава си. Клио отвори очи и погледна чантата, която лежеше върху грозното шкафче. Да. А козът бе дама. Сребърна дама.
Клио възнамеряваше да е честна с Гидиън, когато му дойдеше времето. Може би. Но опитът я бе научил, че е разумно да пази някой скрит коз. Все пак не познаваше Гидиън толкова добре и ако му разкажеше за статуетката, той можеше да я гепи, както бе направил с обиците й.
По дяволите, тя наистина си харесваше обиците.
Разбира се, той не изглеждаше пълен кретен. Беше адски етичен, когато ставаше дума за секс, и Клио уважаваше това. Но парите бяха нещо друго. Едно беше да загрееш чаршафите с мъж, когото познаваш от по-малко от седмица, но съвсем друго бе да му се довериш относно потенциална златна мина.
