— Нямаш ли наследство?
Тя сви рамене и отряза парче от телешкото.
— Ще получа добра сума, когато навърша тридесет и пет. Но няма да ми стигне за бира и соленки през следващите осем години.
— Къде се научи да танцуваш?
Клио задъвка енергично.
— Какво общо има „Морнингсайд“ с нашите проблеми?
— Е, добре. Анита Гай е шефката на „Морнингсайд“. Вдовица е на бившия собственик на магазина.
— Чакай, чакай малко — размаха вилицата си Клио. — Спомних си нещо. Дърт козел се жени за хитро младо гадже. Работила за него или нещо такова. Майка ми беше адски възмутена от тази история и дрънкаше за нея в продължение на седмици. После, когато той ритна петалата, всичко се повтори. Тогава все още си говорех в редки случаи с майка ми — беше се върнала в Ню Йорк между Стиснатия задник — съпруг номер две, — и Тъпака — съпруг номер три. Споменах нещо от рода, че ако мадамата се е погрижила дъртия пръч да умре щастлив, значи всичко е наред. Майка ми ужасно се ядоса. Май това беше една от последните ни разправии, преди да постъпим като Пилат Понтийски.
— Преди да си измиете ръцете една от друга?
— Точно така.
— Заради нечий умрял съпруг?
— Всъщност, раздялата настъпи, когато Тъпака реши да си поиграе с циците ми, а аз се ядосах и й разказах.
— Доведеният ти баща те е опипвал?
Възмущението в гласа му и гнева в красивите му сини очи я накараха да се усмихне.
— Тогава още не ми беше доведен баща. И просто ме хвана за гърдите и ме стисна, а аз го сритах в топките. Казах на майка ми, че ми се е нахвърлил. А той, проявявайки разум като по чудо, отвърна, че аз съм му се метнала на врата. Майка ми взе неговата страна и си разменихме доста остри думи. Аз напуснах къщата, а тя се омъжи за Тъпака и се преместиха в родния му Ел Ей — Клио сви рамене и вдигна бирата си. — Край на сантименталната семейна история.
Гидиън я погали по ръката.
— Предполагам, че майка ти си заслужава смотания съпруг.
— Вероятно е така — съгласи се Клио и си допи бирата.
— Значи Анита Гай е свързана с това, защото… Чакай. Тя командва горилите, които ни подгониха в Прага, нали? — извика Клио и стисна устни. — Май не е само хубава кукла.
— Тя е пресметлива и зла жена. И крадла. Притежава една от орисниците, защото я открадна от нас. По-точно от брат ми. Иска да се добере и до трите и не подбира средства, за да постигне целта си. А това е нещо, което ще използваме срещу нея. Първо трябва да намерим останалите две статуетки, а после ще преговаряме.
— Значи няма клиент. Става дума за брат ти.
— За семейството ми — поправи я той. — Мълаки, брат ми, работи по друга следа, а сестра ми проучва трета. Проблемът е, че накъдето и да се обърнем, Анита Гай е там. Стъпка по-напред или назад, но винаги някъде наблизо. Или предвижда ходовете ни, или разполага с друг източник на информация. Или просто има начин да ни държи под око.
— И затова ние с теб отсядаме в мизерни хотели, плащаме в брой, а ти използваш чуждо име.
— Това не може да продължи много дълго — каза Гидиън, като отпи от бирата си, докато оглеждаше претъпканата, шумна кръчма. — Почти сигурен съм, че засега сме се отървали от нея. Време е да се захванеш за работа — добави той и се усмихна, — партньоре.
— Какво да правя?
— Каза, че си виждала орисницата, а това означава, че тя все още принадлежи на семейството ти. Мисля, че най-разумно е да започнеш с едно обаждане по телефона. Мило обаждане до майка ти, с лек намек за извинение и сдобряване.
Клио яростно набоде пържен картоф с вилицата си.
— Не е смешно.
— Не исках да те разсмивам.
— Няма да звъня у дома като някоя блудна дъщеря.
Той й се усмихна леко.
— Няма да го направя — упорито повтори тя.
— След като чух историята, не си падам по майка ти повече, отколкото самата теб. Но трябва да й се обадиш, ако искаш една пета от печалбата.
— Една пета? Провери си математиката, готин.
— В сметките ми няма нищо грешно. Ние сме четирима, а ти си само една.
— Искам половината.
— Е, може да поискаш и целия свят, но няма да го получиш. Една пета от няколко милиона лири ще ти помогне да се справиш с живота, докато достигнеш до зрялата тридесет и пет годишна възраст. Толкова лоши ли са отношенията ви, че тя да откаже да плати едно обаждане за нейна сметка? Или ще имаш повече шансове с баща си?
— Нито един от двамата няма да плати разговора, дори да звънна от третия кръг на ада. Но аз така или иначе няма да им звъня.
— Ще го направиш. Просто ще трябва да използваме кредитна карта. Какво е положението с твоята?
Клио упорито скръсти ръце пред гърдите си и се вторачи ледено в него. Гидиън сви рамене.
— Добре де, ще използваме моята.
— Няма да го направя.
— Най-добре ще е да намерим телефонна кабина — реши той. — Ако Анита има някакъв начин да проследи картата ми, бих предпочел да не превръщам гърба си в мишена. Е, надявам се, че утре вече ще сме напуснали Лондон. Трябва да поработиш за статуетката, затова си мислех, че не е лошо да подходиш сантиментално. Липсват ти познатите и обичани неща от дома и разни подобни. Ако си изиграеш картите добре, някой от двамата може дори да ти изпрати малко пари.
— Чуй ме внимателно. Ще говоря бавно, с кратки думи. Те няма да ми дадат и цент, а аз по-скоро бих си прерязала гърлото, отколкото да ги моля за нещо.
— Не си сигурна в това, докато не опиташ, нали? — попита той и метна малко пари на масата. — Хайде да намерим телефонна кабина.
Как да спориш с човек, който не ти възразява, а просто продължава напред като валяк?
Вече се бе забъркала в кашата и не разполагаше с много време да се измъкне от нея.
Клио не губи време да спори с него, докато вървяха под ръмящия дъжд. Трябваше да помисли как най- добре да използва главата си и да прецени какви са възможностите й.
Не можеше да му каже: „О, няма смисъл да звъня на мама и татко, защото статуетката случайно е в чантата ми.“
Ако се обадеше у дома, а тя предпочиташе да я набият на кол, родителите й вероятно щяха да говорят с нея. Студено, но учтиво, което само щеше да я вбеси. А ако сдържеше темперамента си и заговореше за статуетката, щяха да я попитат дали е дрогирана. Съвсем небрежно. После щяха да й напомнят, че малката сребърна статуетка стоеше в стаята й от години. Факт, който те знаеха твърде добре, тъй като ежеседмично претърсваха стаята й за дрога, каквато тя никога не бе взимала, или за някакви други следи от неморално, незаконно или светски неприемливо поведение. Никоя от тези възможности не я привличаше, следователно трябваше да измисли трета.
Все още мислеше, когато Гидиън я дръпна в лъскава червена телефонна кабина.
— Помисли една минута какво ще кажеш — посъветва я той. — С кого би могла да се разбереш по- добре? С мама в Ел Ей? Или с татко в Ню Йорк?
— Не е нужно да мисля, тъй като няма да се обадя на нито един от двамата.
— Клио — нежно каза той и погали косата й. — Те наистина много са те наранили, нали? Думите му бяха толкова мили и нежни, че Клио едва събра сили да се отдръпне от него и да впери очи навън в дъжда.
