— О, ако бях на твое място, щях да изчакам. В Ню Йорк можеш да се позабавляваш чудесно с пазаруването.
— Не отиваме на разходка — рязко каза Джак.
— Не прекъсвай баба си — меко му отвърна Ребека.
— Предай се, момче — намеси се и Стивън. — Повече сме от теб.
Глава 15
Мълаки знаеше как точно да се държи с Тия още от първия поздрав. Щеше да й се извини отново, разбира се. В това не можеше да има съмнение. И щеше да използва целия си чар и способности за убеждаване, за да смекчи отношението й.
Дължеше й го. В това също нямаше съмнение. Заради финансовата подкрепа, а и най-вече заради помощта, която бе оказала на брат му.
Можеше да й се отплати за това като запази отношенията им само професионални. Приятелски, но резервирани. Мислеше, че я познава достатъчно добре, за да прецени, че тя би предпочела да е така.
А след като оправеха отношенията си, щяха да се заемат с работа.
Той и Гидиън щяха да се нанесат в хотел. Естествено, нямаше да продължат да й се натрапват. Но Мълаки се надяваше да успее да я убеди да позволи на Клио Толивър да остане при нея. По този начин щеше да е сигурен, че и двете са в безопасност. А и най-важното — нямаше да му се пречкат.
Поизморен от пътуването, той почука на вратата на апартамента й. Надяваше се, че гостоприемството й ще му осигури една студена бира.
Тия отвори вратата и той мигновено забрави за бирата и внимателно планирания си подход.
— Подстригала си се — възкликна той и без да мисли, се протегна и погали късата й коса. — Прекрасна си!
Тя не отскочи назад, тъй като бе работила часове върху волята си, но все пак се отдръпна.
— Влез, Мълаки. Остави си багажа — покани го тя. — Надявам се, че пътуването ти е минало добре.
— Чудесно, благодаря. Тази прическа наистина ти отива — каза той, като остави багажа си, без да сваля очи от нея. — Изглеждаш великолепно. Липсваше ми, Тия.
— Искаш ли да пийнеш нещо?
— С удоволствие. Съжалявам, дори не ти благодарих, че плати билета ми.
— Това е бизнес — отвърна Тия, обърна се и влезе в кухнята.
— Променила си не само косата си.
— Може би.
Тия реши, че и Мълаки предпочита бира също като брат си, извади една от хладилника и се протегна към шкафа, за да вземе чаша.
— Май ми се наложи да се променя.
— Съжалявам за начина, по който се държах, Тия.
Горда със себе си, тя отвори бирата и я наля, без ръцете й да затреперят.
— Имаш предвид отношението към мен, нали?
— Да. Бих могъл да се извиня и да обясня — отговори той, като пое чашата от ръцете й и я погледна в очите. — Вероятно дори бих успял да те накарам да приемеш оправданията ми, но няма да го направя. Не бих могъл да ти обясня колко съжалявам, че те излъгах.
— Няма смисъл да говорим за това на този етап.
Тия се обърна и тръгна към всекидневната, но спря, когато Мълаки препречи пътя й.
— Не всичко беше лъжа.
Тя се изчерви, но гласът й остана хладен и делови.
— Няма смисъл да го обсъждаме. Имаме общи интереси и претенции към определен предмет на изкуството. Възнамерявам да използвам всичките си резерви, както и твоите, за да си го върна. Това е единственото, което можем да обсъждаме.
— Улесняваш ме.
— Така ли? — запита Тия и наклони глава в неумел саркастичен жест. — Как?
— Когато не си уязвима, не трябва да се притеснявам, че може да те нараня.
— Навремето бях с по-тънка кожа, но май вече нямам подобен проблем. А сега, правилата на дома.
Тя го заобиколи бързо и задиша по-лесно, когато се поотдалечи от него.
— В апартамента не се пуши. Можеш да използваш терасата или както прави Гидиън в момента — покрива. Двамата с Клио полудяха от седене на едно място, затова им предложих да се качат на покрива за известно време. По-широк е от терасата, а и е съвсем безопасен.
Мълаки се опита да й каже, че двамата с брат му ще се настанят в хотел, но промени решението си. Ако Тия не се притесняваше, защо пък той да го прави?
— Отказах цигарите преди две години, така че пушенето не е проблем за мен.
— Браво. Ще живееш по-дълго. Всеки чисти след себе си и това включва чинии, пране, вестници и каквото и да е друго. Обичам разтребени къщи. Ще трябва спиш на канапето, тъй като Клио и Гидиън са заели свободното легло. А това означава, че трябва да си готов да ставаш в разумен час сутрин.
Тя започваше да звучи все повече като старата Тия и Мълаки изпита задоволство от това и седна на канапето.
— Кой час е разумен?
— Седем.
— Олеле!
— Двамата с Гидиън ще трябва да си направите график за душа. Ще използвате малката баня. Клио може да използва моята, но тя и спалнята ми са недостъпни за теб и брат ти. Ясно ли е?
— Съвършено ясно, скъпа.
— Водя си счетоводство за разходите. Самолетният ти билет, разбира се, храната и другите видове транспорт. Ще трябва да ми върнеш парите.
Това го раздразни достатъчно и го накара да скочи на крака.
— Възнамеряваме да ти върнем парите до последния цент! Не сме пиявици. Мога да взема заем от банката и да ти върна парите веднага.
Тия се почувства дребнава и се извърна настрани.
— Не е необходимо. Просто съм ти ядосана.
— Тия…
— Недей.
Стресната от нежния му тон, тя се обърна към него.
— Не ме успокоявай. Мога да съм ти ядосана и все пак да свърша онова, което трябва. Мога да преодолея лабилната си натура. Добре сега, готвиш ли?
Мълаки прокара ръка през косата си.
— Ами мога да се справя с някои прости неща.
— Добре. Клио не може да готви. Тогава ти, Гидиън, Клио и аз сме на готова храна от ресторантите. А сега можем…
Тя замълча и погледна към вратата, когато чу завъртането на ключа.
Клио влезе първа. Изглеждаше запотена, изключително сексапилна и подозрително разрошена. Тя се усмихна бавно, докато оглеждаше Мълаки.
— Значи това е големият брат, а?
— Мъл! — извика Гидиън и двамата крепко се прегърнаха. — Толкова се радвам да те видя. Затънали сме в шибана каша.
Нужни бяха тридесет минути и още една бира, за да осведомят Мълаки за всички събития.
— Не разбирам защо онзи Бърдит си пъха носа в тази история — каза Мълаки, като се надигна и се заразхожда нервно. — Още едно усложнение.
— Ако не си беше напъхал носа, нямаше да знаем, че телефонът ми се подслушва — отвърна Тия, като стана, взе оставената от Мълаки чаша и сложи подложка под нея.
