— Скъпа, трябва да се поглеждаш в огледалото по-често. Наистина си гореща.
— Не, не, добре съм. Не ми е… — Тия замълча, когато Клио избухна в смях.
— О, гореща!
Тя също се разсмя и погледна Клио в очите.
— Пияна ли си?
— Не, но може и да се погрижа за това по-късно — отговори Клио и се облегна назад.
Не се сприятеляваше лесно. Особено с жени. Но в Тия имаше нещо особено.
— Добре, слушай, не си падам по други жени, затова просто ме приеми като сестра. Имаш големи и нежни сини очи, високи скули, красиво лице с класически черти. Устата ти е сериозна и в същото време чувствена. А и прическата ти е чудесна. Събери всичко това и се получава нещо наистина красиво.
— Винаги съм искала да изглеждам като теб — промърмори Тия.
— Като мен?
— Висока, пищна и екзотична. И със съвършена фигура.
— Живеем с това, което имаме. А това, което ти имаш, кара голямото братче да обезумява. Послушай ме — наведе се Клио към нея. — Когато се върнат, ще им пусна малка бомба. Готиният няма да я хареса, а големият брат вече ме гледа накриво. Имам нужда от малко помощ. Подкрепа, разсейване, за каквото се сетиш.
— За какво става дума?
Клио се накани да отговори, но чуха превъртането на ключа. Тия забеляза на лицето на Клио нещо, което можеше да е тъга или съжаление. После сви рамене и допи виното си.
— Начало — промърмори Клио.
— Атина? — широко се ухили Гидиън. — Атина! — повтори той, като сграбчи Тия и я целуна ентусиазирано по устата. — Ти си абсолютен гений.
— Аз… ами… благодаря.
— Абсолютен гений — повтори той и я завъртя в кръг, преди да се усмихне на брат си. — А ти се тревожеше, че Анита ще я глътне, и то наведнъж. Имаме си работа със страхотен ум тук.
— Гидиън, остави я, преди да си я наранил — каза Мълаки и се обърна към Тия. — Това наистина е адски умно. Умно и бързо.
— Логично беше — поправи го тя и се върна на стола си с леко замаяна глава. — Не знам дали Анита наистина ще потегли към Гърция, но определено ще насочи проучванията си натам.
— Това ще ни даде възможност да дишаме спокойно — съгласи се Мълаки. — Добре, а ние какво ще правим? Ребека прави всичко възможно да се сдобие с някаква информация за Джак Бърдит. Ще оставим тази работа на нея. Засега най-разумно ми се струва да решим как Клио да се добере до орисницата на Уайт — Смит. Искаме да свършим това тихо и незабележимо, без Анита да се усети, а после да приберем статуетката на сигурно място.
— Това не е проблем — отвърна Клио и притеснено погледна Гидиън в очите. — Тя вече е у мен. И е на сигурно място.
Глава 16
— Била е у теб през цялото време? — шокиран и раздразнен извика Гидиън, като се вторачи в Клио. — Още от самото начало?
— Баба ми я подари, когато бях малка — отговори Клио и усети свиването в стомаха, което изпитваше, преди да се впусне в танц, който не бе усъвършенствала добре. — Склерозата вече бе започнала да я тормози и предполагам, че я е помислила просто за някаква кукличка. А аз я смятах за нещо като амулет и винаги я носех със себе си.
— И е била с теб в Прага?
— Да.
Тихият, кротък тон на гласа му я накара да се почувства ужасно неудобно и тя си наля нова чаша вино. Това нямаше да й помогне, разбира се, но бе по-добре от нищо.
— Никога не бях чувала историята за трите орисници. Съмнявам се дали въобще някой от семейството на майка ми я е знаел. Чух я за първи път, когато ти ми я разказа.
— Да, и извади страхотен късмет, че се появих и те образовах.
Клио реши, че горчивината в думите му, съчетана с презрение, бе ефективна като удар в слепоочието.
— Слушай, готин, някакъв тип ме преследва в работата, започва да ме разпитва за амулета ми и ми разправя небивалици за много пари и древногръцките легенди. Не можех да му поднеса статуетката на сребърен поднос. Дори не те познавах.
— Но ме опозна, нали?
Той се наведе и сложи ръце на облегалката на креслото й. Очите му пламтяха от гняв. Приличаха на мечове от синкав пламък.
— Или имаш навика да се търкаляш по хотелските подове с непознати?
— Гидиън!
— Не се меси — рязко отвърна той, като насочи гневен поглед към брат си, за да попречи на следващите му думи, после се обърна отново към Клио. — Познаваше ме достатъчно добре за това. Познаваше ме добре, когато споделяхме леглото на Мики. И когато седяхме в кухнята му и поглъщахме закуската, която ни сготви часове, преди да умре.
— Това е достатъчно.
Макар пръстите й да бяха вкочанени от страх, Тия успя да дръпне ръката на Гидиън. Стори й се, че се опитва да огъне стомана.
— Той е бил неин приятел. Обичала го е. Колкото и да си ядосан, нямаш право да го използваш, за да се опитваш да я нараниш.
— Тя го използва. А също и мен.
— Прав си — каза Клио, като вдигна брадичка, но не отбранително, а по-скоро в покана, сякаш го предизвикваше да я удари. — Абсолютно прав си. Надцених се, а подцених Анита. И Мики е мъртъв. Но каквото и отвращение и гняв да изпитваш към мен в момента, въобще не могат да се сравнят с това, което аз изпитвам към себе си.
— Може чувствата ни да са много по-сходни, отколкото си мислиш — отвърна Гидиън и се отдръпна от нея.
— Добре.
Нещо у Клио се счупи. Нещо, което тя дори не бе подозирала, че притежава.
— Добре. Провалих всичко. Реших да сключа сделка с Анита, да взема парите и да ти дам твоя дял. Всички щяхме да сме щастливи. Мислех си, че дори и да се ядосаш малко, че съм свършила работата и ти няма да можеш да се оплачеш, след като получиш всички онези пари.
Гидиън се завъртя отново към нея. В очите му искреше такава ярост, че Тия застана между него и Клио.
— Престани — нареди тя. — Помисли малко. Клио е постъпила разумно. Ако си имаше работа с някоя наистина нечестна печалбарка, всичко щеше да е съвсем друго. Никой от нас не би могъл да предвиди докъде е готова да стигне Анита.
— Основното, което Клио направи, бе да лъже — отвърна Гидиън, без да обръща внимание на ръката на Тия, която го дърпаше упорито. — Излъга всички нас.
— Всичко започна с лъжи — напомни му Тия с достатъчно горчивина в гласа, за да прикове вниманието му.
— Доверието и откровеността отсъстват тук от самото начало. Всички сме устремени в различни посоки, макар и целта ни да е една и съща. И докато нещата стоят така, Анита ще има предимство пред нас. Тя има една посока и една цел. А ако не се споразумеем, тя ще победи.
— Точно така — потвърди Мълаки, като сложи ръка на рамото на Тия и макар да усети как тя се сковава, не я отдръпна. — В момента и аз не съм по-доволен от създалото се положение, отколкото всеки от вас. Всички ние имаме причини да съжаляваме за нещо, освен Тия. Можем да се ядосваме. Или да си
