изкараме яда, като ударим някоя стена, Гид.
Гласът му стана по-мек. Мълаки зачака търпеливо брат му да насочи разгневените си очи към него.
— Помниш ли боксовата круша, която татко сложи на кея? Наричахме я Найджъл — обясни той на Тия и Клио.
— И я удряхме жестоко, вместо да се бием един друг. Поне през повечето време.
— Вече не сте момчета.
— Не, не сме. Затова вместо да се цупим или да търсим нещо като Найджъл, защо просто не започнем отначало? Добрата новина е, че имаме втората орисница. И къде е банката, Клио?
— На Седмо авеню — отговори Клио и извади от джоба на джинсите си ключа за сейфа. — Само аз мога да я взема. Трябва да се подпиша и да покажа документ за самоличност, за да отворя сейфа. Мога да го направя утре сутрин.
— Ще го направим утре сутрин — поправи я Гидиън. — В момента имам нужда от малко въздух. Качвам се на покрива.
Клио остана на мястото си, когато вратата се затръшна след него. После, когато острите парчета на онова, което се бе счупило в нея, я пронизаха, тя скочи на крака.
— Е, всичко мина чудесно — каза тя, после се уплаши да не заплаче и добави: — Отивам да подремна.
Когато вратата на кабинета се затвори след нея, Тия зарови ръце в косата си.
— О, Господи! Никога не знам какво да направя. Никога не знам какво да кажа.
— Постъпи съвсем правилно и каза най-подходящите неща. Престани да се подценяваш, Тия. Вбесяващо е.
Очите й проблеснаха леко, когато се обърна към него.
— О, прости ми. Ще отида да видя дали мога да помогна на Клио.
— Не, така е прекалено лесно — въздъхна той и отново я докосна по рамото. — Аз ще отида да поговоря с Клио, а ти опитай с Гидиън. Хайде да видим дали не можем да превърнем бъркотията, която създадохме, в нещо като съюз.
Той тръгна към кабинета.
— Беше страхотна с Анита — добави Мълаки, после почука и отвори вратата, без да дочака покана.
Клио лежеше по гръб на неоправената кушетка. Не плачеше, но знаеше, че всеки момент ще избухне.
— Слушай, получих достатъчно от братя Съливан за това действие. Нека да се порадвам на краткия антракт.
— Не става. Шоуто още не е свършило — възрази Мълаки, като вдигна краката й, седна и ги сложи в скута си. — А пък единият брат Съливан е готов да признае, че вероятно щеше да постъпи по същия начин като теб. Нямаше да се гордея с това, а после щях да разсъждавам върху всички погрешни ходове, но това нямаше да промени абсолютно нищо.
— Да не би да си мил с мен, за да се увериш, че ще сътруднича? Ура за отбора!
— Това би било чудесно, но факт е, че понесе тежки моменти, а аз съм част от причината за тях. Гидиън не е толкова прикрит по природа като мен и теб. Не е глупак, разбира се, но е склонен да казва каквото мисли и често се дразни, когато хората не постъпват по същия начин. Нашето момче има силно развито чувство за честна игра.
— Хората, които играят честно, губят в повечето случаи.
— Така си е — засмя се Мълаки и започна да разтрива краката й. — Но когато спечелят, печелят чисто. А това има значение за него. Ти също имаш значение за него.
— Може би имах.
— Все още имаш, скъпа. Познавам брат си и знам това. Но след като не те познавам толкова добре, трябва да те попитам дали той има значение за теб.
Клио се опита да измъкне крака си от ръцете му, но той не го пусна.
— Не се опитвах да го измамя с парите.
— Не питах за това. Той има ли значение за теб?
Тя затвори очи.
— Да, предполагам, че има.
— Тогава ще ти дам един съвет — каза Мълаки и стисна кутрето й, за да я накара да отвори очи. — Бори се. Викай и ругай, докато го изтощиш. Или го удави в сълзи. И двете неща вършат работа при него.
Клио пъхна втора възглавница под главата си.
— Това май също не е съвсем честно, нали?
— Е — усмихна се Мълаки и я потупа по крака, — какво искаш? Да спечелиш или да загубиш?
Желанието й да заплаче изчезна. Тя се надигна и се вторачи в Мълаки.
— Не бях сигурна дали ще те харесам. Но сега съм сигурна, че те харесвам и това ми се струва доста удобно.
— Чувствата са взаимни. Но ме мъчи един въпрос. Дали повечето от жените, които работят като стриптийзьорки, използват даденото им от Бога тяло или онова, което им осигурява съвременната медицина?
Тия не можеше да накара Гидиън да се усмихне. Известно време тя седя на един от железните столове в градината на покрива. Рядко идваше тук, защото се страхуваше от простора и височината. А това бе жалко, защото харесваше чудесната гледка към реката.
Тъй като беше свикнала да я пренебрегват, тя седеше кротко, докато Гидиън стоеше облегнат на парапета, пушеше и мрачно размишляваше.
— Прекарахме дни и нощи заедно. Обиколихме проклетата Европа. И през цялото време статуетката е била в шибаната й чанта.
Е, добре, проговори, помисли си Тия. Все пак беше някакво начало.
— Статуетката е нейна, Гидиън.
— Не е там работата — завъртя се той към нея. — Да не би да е смятала, че ще я фрасна по главата и ще й я открадна? Или ще се измъкна с нея през нощта, след като сме правили любов и ще я зарежа сама в някоя гадна хотелска стая?
— Не мога да ти отговоря на този въпрос. Преди всичко, не бих посмяла да тръгна с теб по този начин. А и нямаше да мога да се предпазя, както е постъпила Клио. Аз… Това ще ти прозвучи сексистко, но е по- различно за един мъж да обикаля Европа с една жена, отколкото същата тази жена да обикаля континента с него. Просто е по-рисковано и по-страшно. Така си е.
— Няма да споря, но бяхме заедно по-малко от седмица, когато нещата между нас се промениха.
— В някои отношения сексът е още един риск — отвърна Тия и усети как се изчервява, когато Гидиън се намръщи. — Ако тя беше искала да те използва, както ти мислиш, щеше да се измъкне някоя нощ заедно с Лахезис. А вместо това тя те доведе тук.
— Но после е действала зад гърба ми и…
— И направи грешка — довърши Тия вместо него. — Грешка, която й струва много повече, отколкото на теб. Ние с теб знаем много добре в какво състояние беше Клио, когато я доведе тук. Ние сме единствените, които го знаят. А може би аз съм единствената, която видя твоето отношение към нея. Нежен и мил. Любящ.
Гидиън изсумтя грубо и смачка фаса с крак.
— Беше пияна и й беше зле, защото аз я докарах дотам. Какво можех да направя? Да я заритам?
— Ти се погрижи за нея. После я чух да плаче посред нощ и ти отново се погрижи за нея. Вероятно Клио е била изтощена от мъката си, за да го разбере. Никога не съм била влюбена — продължи Тия, като пристъпи предпазливо към Гидиън, парапета и страшната височина, — затова може и да греша. Но смятам, че си влюбен в нея. Знам какво е да изпиташ чувства към даден човек и после да бъдеш наранен от него.
— Мъл се поболя заради това, Тия — каза Гидиън, като я хвана за ръката, без да осъзнава, че инстинктивната й съпротива е заради височината, а не заради жеста му. — Честна дума.
— Не става дума за това. Просто ти казвам, че когато вече не си толкова бесен и наранен, би трябвало
