притеснено.
— Защо не накараме някой да провери телефоните ви?
— Можете ли да го направите? — благодарно го погледна тя. — Ще ви бъда много задължена. Това наистина ще ме успокои.
— Ще се погрижа за това. Доктор Марш, жената, която споменахте… Това Анита Гай ли е?
Тия ахна. Надяваше се, че не е прекалила с изненадата си.
— Как познахте?
— Това е един от номерата, на които ни учат в училището за ченгета.
— Детектив Робинс, чувствам се ужасно. Не искам да създавам неприятности на Анита. Може би само си въобразявам. И вероятно е така. Не съм човек, на когото се случват подобни неща. Няма да й кажете, че съм говорила с вас, нали? Страхотно ще се притесня, ако тя разбере, че съм споменала името й на полицията. А родителите ми…
— Няма да съобщаваме името ви на никого. Както казахте, това вероятно е само съвпадение.
— Прав сте — усмихна се тя облекчено. — Сигурно е само съвпадение.
Тия си помисли, че всичко това й приличаше на засяването на семена. Не че някога наистина бе посяла нещо, но просто й се струваше така. Разравяш леко земята, разпръсваш онова, което искаш да порасне, после му слагаш малко тор.
Харесваше й, че екипът им й се доверява достатъчно, за да я остави да посее толкова много семена.
А ако тези семена поникнеха бързо, както очакваха, щеше да се наложи да свършат доста работа за рекордно кратко време. Тя влезе в „Уайли“ с пружинираща походка.
Преди да успее да попита дали баща й е свободен, Тия чу гласа на майка си. Потръпна и се ядоса на себе си за това. Чувството за вина я накара да влезе в залата, където Алма се караше на една от продавачките.
— Мамо, не очаквах да те видя тук — каза Тия и целуна майка си по бузата. — Каква прекрасна ваза — отбеляза тя и се вгледа в деликатния мотив с маргаритки по вазата, която продавачката държеше. — Грюби?
— Да — отговори продавачката и погледна Алма със съмнение в очите. — Около 1905 година. Изключително красив предмет.
— Искам да я сложите в кутия, да я опаковате за подарък и да я доставите в дома ми.
— Госпожо Марш… — започна продавачката.
— Не искам да слушам повече за това — махна Алма с ръка. — Дъщерята на Елън Фостър, Магда, ще се жени следващия месец — съобщи тя на Тия. — Помолих баща ти няколко пъти да донесе у дома подходящ сватбен подарък, но той направи ли си труда? Не. Затова съм принудена да дойда тук и лично да се погрижа за това. А той е тук всеки ден. Най-малкото, което би могъл да направи, е да се погрижи за това вместо мен.
— Сигурна съм, че той…
— А сега — продължи Алма, без да обръща внимание на дъщеря си, — тази млада жена отказва да изпълни онова, което й нареждат.
— Господин Марш е дал ясни указания на персонала. Нямаме право да ви даваме никаква стока на стойност повече от хиляда долара. А тази ваза е оценена на шест хиляди, госпожо Марш.
— Никога не съм чувала такива глупости. Получавам сърцебиене. И кръвното ми се покачва.
— Мамо! — Гласът на Тия, по-рязък от това, което някоя от тях бе очаквала, накара Алма да премигне. — Тази ваза не е подходящ подарък за дъщерята на хора, които едва познаваш.
— Елън ми е скъпа приятелка…
— Която виждаш не повече от шест пъти годишно, и то на светски събития — бързо довърши Тия. — Вкусът ти, както винаги, е безупречен, но това не е подходящ подарък. Имате ли нещо против да съобщите на баща ми, че съм тук? — обърна се тя към продавачката.
— Ни най-малко. Отивам, госпожице.
Облекчена от получената подкрепа, продавачката бързо ги остави насаме.
— Не знам какво ти става — каза Алма и красивото й лице се изкриви в нещастна гримаса. — Толкова си груба. И ти липсва всякакво съчувствие.
— Не исках да прозвуча така.
— Това е заради онзи мъж, с когото се занимаваш. Онзи чужденец.
— Не е така. Ти просто се разстройваш от нищо.
— Нищо? Тази жена…
— Тя просто си вършеше работата. Мамо, не можеш да идваш в „Уайли“ и да взимаш нещо от витрината само защото ти е харесало. Сега ще ти помогна да избереш подходящия сватбен подарък.
— Имам главоболие.
— Ще се почувстваш по-добре, когато се погрижим да изпълним задачата ти — каза Тия, като прегърна майка си и я отведе настрани. — Виж този красив чайник.
— Искам ваза — упорито каза Алма.
— Добре.
Тя поведе Алма напред и макар да изпитваше желание да повика друга продавачка на помощ, си заповяда да се справи сама.
— О, това е красиво.
Беше забелязала висока ваза и се надяваше, че скромният й опит няма да я подведе. Ако допуснеше грешка и избереше нещо още по-скъпо, мисията й щеше да се провали.
— Толкова е красива и изискана. Мисля, че това е „Стауърбридж“.
Тя взе вазата и я наклони внимателно, за да види малкото етикетче с цената, после въздъхна облекчено.
— Това ще бъде идеален подарък — продължи тя бързо, когато видя гримасата на майка си. — Нали разбираш, ако подариш другата ваза, те няма да знаят какво получават и няма да оценят жеста ти. Но нещо красиво като това, при това на подходящата цена… ще му се зарадват много.
— Ами…
— Ще се погрижа да ти я опаковат. А после ще видим дали татко има време да пием чай. Отдавна не сме идвали в „Уайли“ заедно.
— Предполагам, че си права — отвърна Алма и се вгледа внимателно във вазата. — Много е елегантна.
— Великолепна е.
При това струваше по-малко от четиристотин долара.
— Винаги си имала отличен вкус, Тия. Никога не съм се притеснявала за това.
— Няма защо въобще да се притесняваш за мен.
— А какво ще правя тогава с времето си? — кисело попита Алма.
— Ще измислим нещо. Обичам те.
Очите на Алма се изпълниха със сълзи, но в същия момент Тия чу стъпките на баща си. Забеляза, че той изглеждаше измъчен и недоволен. Без да мисли, тя инстинктивно пристъпи между него и майка си.
— Нападнат си — жизнерадостно му съобщи Тия. — Отбих се да те видя и налетях на мама. Тя иска да й опаковат вазата „Стауърбридж“ за подарък.
— Коя ваза? — присви очи той и кимна доволно, след като Тия му я показа. — Ще се погрижа за това. Алма, казах ти да се съветваш с мен, преди да избираш нещо.
— Тя не искаше да те безпокои — обясни Тия, като запази веселия си тон. — Но аз не можах да устоя. Ужасно ли си зает?
— Всъщност да. Имах тежка сутрин. Снощи са проникнали в „Морнингсайд“.
Алма притисна ръка към сърцето си.
— Обрали са ги?! Живея в страх, че това може да се случи и тук. Няма да мигна тази нощ, само за това ще мисля.
— Алма, тук не е станало нищо.
