Луда е на тема изкуство. Така се запознах с нея. Обри ме замъкна веднъж на някаква изложба в университета, защото Уил беше зает. И там, пред една картина, стоеше Шелби. Картината изглеждаше, все едно че някое шимпанзе е цапало по платното с косматите си лапи. Искам да кажа, че по платното имаше само резки и пръски от боя. Ако питаш мен, това си бе чиста мацаница.
— Полок3 сигурно ще умре от срам.
— Може би, знам ли. Но аз отидох при нея и й казах: „Какво ви говори това?“ или нещо от сорта. И знаеш ли какво ми отвърна тя?
Наслаждавайки се на пълното оглупяване от любов на приятеля си, Сет се облегна на стълбите и повтори, за да му достави удоволствие:
— И какво ти отговори тя?
— Каза, че петгодишните хлапета в нейната детска градина рисуват по-добре с пръстчетата си. Човече, разбираш ли, това беше любов от пръв поглед! Тогава извадих тежката артилерия и й рекох, че имам приятел, който е художник, но рисува истински картини. След това й казах и името ти и тя направо щеше да припадне. В този момент за пръв път осъзнах, че наистина си най-добрият ми приятел. Свалих я благодарение на теб в известен смисъл.
— Все още ли онзи портрет, който направих на теб и Уил, виси в тоалетната?
— Че това е най-почетното място в къщата. Та, какво ще кажеш да се срещнеш с мен и Шелби някоя вечер през другата седмица? Ще пием по едно питие, може и да хапнем нещо.
— Добре, но тя може да се влюби в мен. Тогава ще останеш с пръст в устата и с разбито сърце.
— Вярно, всичко се случва. Но за всеки случай тя ще вземе със себе си една приятелка.
— А, не. — Ужасът от подобна перспектива накара Сет да вдигне ръце. — Никакви сватовничества, никакви запознанства. Ще трябва да се примириш, когато твоето момиче попадне под фаталния ми чар.
След вечерята, която беше шумна и весела, Сет се остави Дан да го придума да отидат в „Шайни“. Срещата им продължи с безкрайни спомени от детството и училището, на фона на лоша музика.
Когато се върна вкъщи, видя, че бяха оставили лампите на верандата и във всекидневната да светят, така че да не се пребие по стълбите. Въпреки това обаче се спъна в кучето, което се бе проснало и спеше пред вратата на банята.
Сет изруга тихо под нос, влезе в стаята си и се съблече. Ушите му все още бучаха от последното ужасно парче, когато се стовари на леглото и зарови лице във възглавницата.
Колко е хубаво човек да си е у дома, беше последната мисъл в съзнанието му, преди да потъне в дълбок сън без сънища.
— Мама? — Филип седеше в офиса над работилницата с високо вдигнати вежди. — Той е сънувал мама?
— Може да е било сън, а може и да не е.
Итън почеса брадата си.
— И ти каза, че носела онази стара шапка?
— Точно така.
— Тя често я слагаше — отбеляза Филип. — Най-вероятно е видял някоя снимка.
— Не, няма я на нито една снимка, която имаме. Проверих — отрече Кам. — Не казвам, че не е видял снимка, и не твърдя, че не е било просто сън. Но все пак е много странно. Тя често идваше и сядаше заедно с нас на кея, както е направила в съня му. Не се интересуваше от риболова, но ако някой от нас седнеше там и се замислеше за нещо, тя идваше и оставаше, докато не си признаехме какво ни мъчи.
— Вярно, беше много добра в тази работа — съгласи се Итън. — Само тя можеше да стигне до същността на нещата и да изкопчи всичко, което ти тежи на душата.
— Смяташ, че е нещо подобно на онова, което ни се случи, когато умря татко?
— Въпреки това ти не искаш да повярваш — отбеляза Итън, като извади бутилка вода от хладилника в офиса на Филип.
— Така е. Нещо притеснява момчето, но той не желае да говори за това. Поне не с мен — призна Кам и това признание го жилна леко, но нямаше как, трябваше да го приеме. — Ако някой може да изкопчи нещо от него, то това е мама. Дори и в съня му. Междувременно предлагам да го наблюдаваме. Слизам долу, докато не се е досетил, че си говорим за него зад гърба му.
Кам тръгна, но спря и се обърна.
— Казах му, ако отново я сънува, да я пита за хляба с дзукини.
Двамата му братя го изгледаха тъпо. Итън се сети пръв и се разсмя така силно, че приседна на края на бюрото.
— Господи! — Филип се облегна в стола си. — Бях напълно забравил за това.
— Ще видим дали тя ще си спомни — рече Кам и слезе долу в работилницата.
Беше стигнал до последното стъпало, когато външната врата се отвори и в светлия правоъгълник на рамката застана Дру, цялата осветена от слънцето зад нея.
— А, здравей, красавице. Търсиш моето братче-идиотче ли?
— Кое от всичките?
Усмивката му изразяваше одобрение.
— Точно попадение. Сет заработва прехраната си.
— Всъщност не съм дошла за…
Но Кам вече я бе хванал за ръката и я водеше със себе си.
С гръб към тях, с леко разкрачени крака и гол до кръста, Сет стоеше върху палубата на една лодка. По гърба и ръцете му играеха добре оформени мускули, много по-ясно очертани, отколкото би си помислил човек, че би могъл има един художник, който размахва само четката, за да си вади хляба. Той пиеше жадно вода направо от бутилката, сякаш не бе пил от седмица.
Нейната уста също пресъхна, когато го видя.
Това е глупаво, каза си Дру. Глупаво, глупаво, безкрайно глупаво да се прехласва по един мъж само защото изглежда силен, хубав и с гореща кръв. Е, този мъж освен това имаше интелект и сила на характера, и индивидуалност, и… наистина прекрасни бедра и задни части, призна с известно смущение тя.
Осъди се сама, но едва успя да преглътне слюнката си, когато Сет се обърна. Вдигна ръка да избърше потта от челото си и едва тогава я забеляза.
Сега, освен прекрасното мъжко тяло, облечено само в джинси и работни ботуши, сетивата й бяха възбудени и от смъртоносната сила на усмивката му.
Тя видя как се раздвижиха устните му, точно толкова прекрасни, колкото и бедрата. Но не чу думите, които произнесе, защото бяха заглушени от музиката.
Кам отиде и намали звука на стереоуредбата до минимум.
— Хей! — извика Обри и подаде главата си изпод палубата. — Какво правиш? Я остави музиката да свири!
— Имаме си гостенка. — Дру наблюдаваше с интерес как Сет обгърна Обри с ръка, след като скочи от палубата. — Ще се видим утре, нали? — обърна се той към нея, докато вадеше една кърпа от джоба си, за да избърше ръцете и лицето си.
— Да. — Дру забеляза, че Обри продължава да я гледа подозрително и не особено одобрително. — Не мислех да прекъсвам работата ти. Тръгнах да изпълня няколко поръчки, докато господин Г. пази магазина. Минавах оттук и си помислих да вляза и да видя какво правите вие.
— Ще ти покажа.
— Ти си зает. — „Освен това русокосата ти партньорка ме гледа сякаш ти е куче пазач — довърши наум Дру. — Всеки миг ще скочи и ще ме захапе. Очевидно не ме харесва много.“ — А и дойдох да се видя и да говоря не с теб, а с брат ти. — Тя се обърна към Кам.
Той направи изразителен жест.
— Нали ти казах, че всички красиви жени търсят само мен. Мога ли да направя нещо за вас, госпожо?
— Искам да си купя лодка.
— Така ли? — Кам я прегърна през рамото и я поведе към стълбите. — В такъв случай, скъпа лейди, си
