осветява и постепенно се спуска здрач, пропъдиха всяка тревога, всяко съмнение, всяка скръб от сърцето на Сет.
— Давай, давай! — извика му Кам, като се опитваше да открадне повече вятър, за да постигне още по- висока скорост.
През следващите петнадесет минути двамата почти не си говореха. Бяха се отдали изцяло на удоволствието от сливането с природата.
Когато намалиха скоростта, Кам седна, кръстоса крака и отвори кутийката си с бира.
— Е, казвай какво става с теб?
— Какво да става?
— Радарът на Ана й е съобщил, че нещо става, и тя ме накара да се закълна, че ще открия какво е то. Така че не ме карай да те подлагам на инквизиция и си кажи всичко доброволно и без бой.
Сет не му отговори веднага. Опита се да спечели малко време, като отвори своята кутийка бира и отпи първата студена глътка.
— Върнах се преди няколко седмици. Какво искате от мен? Все още съм доста объркан. Това е всичко. Как да си подредя живота, как да се оправя в бъдеще, все работи от този род. Няма защо да се тревожите, нито ти, нито Ана.
— Значи ме съветваш да се върна и да й кажа, че няма за какво да се тревожи? Да бе, да! Колко си гениален! Как не се сетих сам, че това просто веднага ще оправи нещата и всичко ще си тръгне по мед и масло. — Той отпи още една глътка. — Виж какво, момче, няма нужда да те уверявам, че можеш да ми се довериш, нали? Защото ако тръгнем по този път, и двамата ще заприличаме на слабоумни глупаци.
— Няма нужда — съгласи се Сет, но не успя да потисне усмивката си. — Просто й кажи, че мисля за онова, което предстои да се случи. Трябва да си намеря квартира, нещо мое си, при това колкото по-скоро, толкова по-добре. Защото рано или късно и това трябва да стане. Агентите ми непрекъснато ме притискат да направя нова изложба, а аз не съм сигурен каква посока да избера. Дори не съм довършил ателието все още.
— Ъхъ. — Кам впери очи в брега и красивата стара къща, която се издигаше край реката зад тях.
Сет проследи погледа му. Досега беше толкова зает с платната, че не бе обърнал внимание в каква посока се движат.
— Виж ти! Готиката царица на цветята още не се е прибрала у дома — рече уж замислено Кам. — Може би има среща с някого.
— Тя не ходи по срещи — сопна се Сет.
— Затова ли все още не си я свалил?
— Кой каза, че не съм?
Кам се разсмя и отпи от бирата си.
— Слушай, момчето ми, на мен тези не ми минават. Ако беше, нямаше да изглеждаш все едно са ти потънали гемиите, а много по-различно.
„Хвана ме този път“ — помисли си Сет, но сви небрежно рамене.
— Всъщност, ако искаш, мога да те оставя на брега. Опитай с лафа „Просто минавах оттук и реших да се отбия и да изиграем един гол гамбит.“
— Ти така ли сваляше мадамите едно време?
— Аха. — Кам изпусна една дълга, замислена въздишка и се загледа в небето, сякаш потънал в сладки спомени. — Колко поучителни истории мога да ти разкажа! Запомни едно от мен — един мъж колкото повече прави секс, толкова повече мисли за него. А колкото по-малко прави секс, още повече мисли за него. Но поне като го получи, спи добре. За разлика от теб.
Сет пъхна ръка в джоба си.
— Имаш ли нещо за писане? Искам да си запиша великата мисъл, която току-що изрече.
— Тя е много апетитно парче.
Сет почувства как при тези думи веселото му настроение се стопи.
— Дру не е сандвич, че да я оценяваш така — сопна се ядосано той на брат си.
— Добре де, извинявай. — Получил отговора, който търсеше, Кам кимна. — Чудех се дали наистина си привлечен от нея. Сега вече знам.
Сет изпусна рязко въздуха от гърдите си и се обърна към приказната синя къща, която се мяркаше сред дърветата и постепенно изчезваше от погледа му.
— И аз не знам какво изпитвам. Искам да подредя живота си и докато го правя… нямам време за бъркотии. Но като я гледам и… — Той сви рамене. — Започвам да си представям разни неща. Харесва ми да съм с нея. Не че тя е лесна. Напротив. През половината от времето все едно си имам работа с таралеж. Таралеж с корона.
— Жените без нокти и гръбнак са добри само за една нощ или за кратко време. Но ако търсиш дълготрайна връзка или…
По лицето на Сет се изписа уплаха.
— Не съм казал нищо за връзка, още по-малко за дълготрайна. Просто казах, че ми е приятно с нея.
— И очите ти станаха като на малко кученце, което чака господарят му да го погали.
— Глупости! Голям си познавач! — Но фактът, че почувства как по врата му запълзя топлина, го покруси. Надяваше се само, че светлината вече бе доста слаба и Кам може би нямаше да забележи издайническата червенина.
— Още малко и ще се разхленчиш. Ще оправиш ли платното, или предпочиташ да се блъснем в рифа?
Като мърмореше под нос, Сет оправи въжетата.
— Слушай какво, искам да я рисувам, искам да прекарвам времето си с нея. И я искам в леглото си. Смятам, че мога да постигна и трите неща сам, ясно ли е? Благодаря за съдействието.
— Ако го направиш, може би ще започнеш да спиш по-добре.
— Дру няма нищо общо с това как спя аз — добре или зле. Или поне до голяма степен.
Кам обърна лодката към къщи. Здрачът падаше бързо и притъмняваше. Време беше да се прибират.
— Тогава ще ми кажеш ли какво те държи буден по цяла нощ, или трябва да изваждам думите от теб с ченгел? Ако не ми кажеш, Ана ще превърне живота и на двама ни в ад, докато не изплюеш камъчето. Така че по-добре си признай без изповедник и без полиция.
Сет си помисли за Глория и думите заседнаха в гърлото му. Ако позволеше на една от тях да излезе, другите щяха да се посипят след нея като лавина. А единственото последствие, което можеше да предвиди, бе как семейството му щеше да бъде затрупано под нея.
Можеше да каже на Кам всичко. Всичко друго, но не и това.
Затова реши, че ще бъде по-умно, ако все пак му разкаже нещо, с което да приспи вниманието му и разпитът да приключи.
— Сънувах много странен сън.
— Отново ли се връщаме към секса? — попита го Кам. — Защото ако да, трябваше да си вземем повече бира.
— Не. Сънувах Стела.
Закачливото изражение от лицето на Кам изчезна и то стана някак си голо и наранимо.
— Сънувал си мама? Ти си сънувал мама?
— Знам, че е странно. Всъщност никога не съм я виждал. Как бих могъл да я сънувам, нали?
— Как изглеждаше тя? — Колко удивително скръбта се притаява дълбоко в човека и си стои там. Дебне като вирус, лежи месеци, дори години, докато най-неочаквано изплува и те остави слаб и беззащитен. — Какво правехте? За какво си говорихте?
— Седяхме на кея зад къщата. Беше лято. Горещо, сладко, истинско. Аз ловях риба. Само с пръчка и корда и едно парченце сирене „Бри“, от онова на Ана.
— Добре, че само си сънувал — отбеляза Кам. — Иначе щеше вече да си мъртъв.
— Разбираш ли, там е работата. Кордата беше във водата и не я виждах, но знаех, че съм сложил бри за стръв. И усещах миризмата на розите, почувствах топлината на слънцето. Тогава дойде Фулиш и седна до мен. Знаех, че е умрял — искам да кажа, че знаех това в съня си, затова бях много изненадан да го видя.
