първите години от моя живот в кошмар.
— Съжалявам. — Беше прав, помисли си Дру. Едва ли би могла да разбере и проумее подобно нещо. Тя докосна ръката му, а сетне плъзна длан по лицето му, за да го успокои с този инстинктивен жест. — Сигурно е било ужасно. Но тя очевидно вече не представлява нищо за теб.
— Това ли успя да разбереш от куп глупави статии и едно мое заявление?
— Не. Разбрах го, след като ядох раци и картофена салата с теб и семейството ти. Сега изглеждаш тъжен — прошепна Дру и поклати глава. — Не разбирам защо си говорим за тези неща.
Той самият не беше сигурен защо заговори за Глория. Може би защото му беше по-лесно да говори на глас, за да прогони духовете. Или беше много по-сложно. Заради желанието му Дру да научи кой е.
— Това правят хората, които се интересуват един от друг. Говорят си за разни такива неща, като кои са и откъде идват.
— Аз ти казах…
— Да. Не желаеш да се интересуваш от мен. Но въпреки това се интересуваш. — Той прокара пръст в косата й от късите краища до нежния тил. — И след като вече се срещаме няколко пъти…
— Глупости! Не сме имали въобще никакви срещи! Какво си въобразяваш?
Той се наведе към нея и затвори устата й с гореща и кратка целувка.
— Е, видя ли? — Но преди тя да успее да отговори, устните му отново се долепиха до нейните. Този път по-нежно, по-бавно, по-дълбоко, докато прекрасните му ръце я галеха по лицето, сетне по шията и раменете.
Всеки мускул в тялото й се отпусна. Всички клетви, които бе дала по отношение на мъжете и връзките си с тях, отлетяха в небитието.
Когато се откъсна от него, Дру беше останала без дъх. И напълно бе променила своите виждания.
— Аз може накрая и да спя с теб, но няма да си определям среща.
— Е, ще се задоволя и само със секс. Но няма ли поне да вечеряме на свещи? Така се чувствам много евтин.
По дяволите! Дяволите да го вземат този тип Сет Куин! Осъзна, че го харесва.
— Ходенето на срещи е обикновеният и често пъти мъчителен път да се стигне до секса. Предпочитам да го избягна. И освен това казах „може да спя“, а не че ще го направя.
— Може би ще трябва първо да играем тенис.
— Добре. Ти си забавен. Това е привлекателно и ми допада. Възхищавам се от работата ти и харесвам семейството ти. Тези неща са напълно излишни за една физическа връзка, но все пак са допълнителен бонус към нея. Ще си помисля.
В този миг таймерът зазвъня и това я спаси. Дру скочи от стола и се запъти към статива. И видя лицето си нарисувано около половин дузина пъти, гледано под различни ъгли, с различни изражения.
— Не разбирам.
— Кое? — приближи се и той към статива. — Bella donna — промърмори и се изненада от треперенето й.
— Мислех, че ще ме рисуваш, докато седя на стола. Ти започна, а виж какво си нарисувал.
— Ти не бе в настроение да позираш днес. Разни други неща ти се въртяха из главата. Беше ми напълно ясно и ги виждах. Така че нарисувах тях. Това ми даде повече вътрешен поглед, повече идеи за онова, което искам да направя, а не само един формален портрет.
Дру вдигна вежди и той побърза да изпревари възраженията й.
— Обеща ми да те рисувам четири часа в неделя. Иска ми се да работя навън, времето го позволява. Минах покрай къщата ти. Страхотна е. Имаш ли нещо против да работя там?
— В моята къща?
— Мястото е прекрасно. Знаеш това, иначе нямаше да живееш там. Прекалено си особена и придирчива, за да се примириш с нещо посредствено. Освен това, така ще бъде по-удобно и за теб. В десет часа става ли?
— Предполагам, че да.
— О, и какво ще правим с картината с напръстничетата? Още колко сеанса ще спечеля, ако я сложа в рамка?
— Не искам…
— Ако ми я върнеш, ще я сложа в рамка, а след това ти ще решиш струва ли си сделката. Честно ли е така?
— Тя е долу в магазина. Смятах тази седмица да я нося за поставяне в рамка.
— Ще намина да я взема днес, преди да си тръгна. — Той прокара пръсти по ръката й. — Мисля, че няма смисъл да те моля да вечеряш с мен тази вечер.
— Правилно мислиш.
— Но бих могъл да намина по-късно покрай теб за един бърз, евтин секс.
— Ужасно е изкушаващо, но не си прави труда. Няма смисъл. — Тя бързо се упъти към вратата, но изведнъж се обърна рязко и го погледна. — Ако някога стигнем до секс, Сет, обещавам ти, че няма да бъде евтин. Нито пък бърз.
Когато вратата се затвори, той се почеса по корема, който направо се бе стегнал от последния предизвикателен поглед, който Дру му отправи. Сетне се върна при статива и загледа картината.
Тя беше толкова много жени, събрани в удивителна цялост. И всяка от тези жени го привличаше неудържимо.
— Нещо го тревожи. — Ана се бе затворила с Кам в банята. Това беше единственото място в къщата, където можеше да бъде гарантирано достатъчно спокойствие за провеждането на разговор без прекъсване. Иначе почти през цялото време в този дом цареше пълна бъркотия.
Ана вървеше нервно напред-назад и говореше на силуета на съпруга си, очертан зад завесата.
— Нищо му няма, добре е момчето. Просто влиза в стария си ритъм на живот — отговори й той през шума на водата.
— Глупости! Не може да спи. Твърдя това със сигурност. И се заклевам, че го чух да си говори сам онази вечер.
— Всеки си говори сам, когато му писне — промърмори Кам.
— Какво каза?
— Нищо. Просто и аз си говоря сам.
С палаво и самодоволно изражение на лицето, Ана нарочно пусна водата в тоалетната. Беше го чула много добре какво казва. А когато той започна да ругае зад завесата, понеже неочаквано го заля струя вряла вода, тя се усмихна доволно.
— По дяволите!? Защо го направи?
— Защото знам, че ще побеснееш, но по този начин ще привлека вниманието ти. Та значи, да се върнем на Сет и неговото душевно състояние.
— Той рисува — отговори, изваден от търпение Кам. — Работи и в корабостроителницата. Среща се с цялото семейство. Какво друго искаш от него? Дай му време, Ана.
— А забелязал ли си какво не прави? Не се среща с приятели. Не се среща с Дру, нито с което и да е друго момиче. Макар че от начина, по който я гледа, е съвсем ясно, че няма да има друго момиче за известно време.
Ако ли не завинаги, довърши наум Ана.
— В момента е долу и играе на видеоигри с Джейк — продължи тя. — И това в петък вечер. Обри ми каза, че откакто се е върнал вкъщи, е излязъл само веднъж с нея. Колко уикенда ти си стоял у дома, когато си бил на неговата възраст?
— Това е Сейнт Крис, Ана, а не Монте Карло. Добре, добре — рече бързо и примирено Кам преди тя да пусне водата още веднъж. Тази жена можеше да бъде много лоша, но той я обичаше точно заради това. — Виждам, че е прекалено обсебен от нещо, не съм сляп. Но и аз бях така обсебен от теб.
— Ако смятах, че причината е любовно увлечение или интерес, или просто здравословно полово привличане към Дру, нямаше да се тревожа. Но аз се тревожа. Не мога да кажа точно защо, но когато се безпокоя за някое от моите момчета, винаги има причина. Знам го от опит.
