— Добре. Тогава върви да го преследваш и следиш.
— Не. Искам ти да го преследваш. И да говориш с него.
— Моля? Аз? — Кам се показа иззад завесата, за да я погледне. — Защо аз?
— Защото. Мммм, знаеш ли колко си сладък, когато си мокър и объркан?
— Не, не! Това няма да стане! Изобщо не се опитвай да ме убедиш. Няма да успееш да ме склониш!
— Може би трябва да дойда при теб и да ти насапунисам гърба — продължи Ана, докато разкопчаваше блузата си.
— Добре де, може и да пробвам — въздъхна примирено Кам, а тя влезе под душа при него.
7
Кам слезе бавно по стълбите. Чувстваше се ободрен и зареден с енергия. Нищо на този свят не можеше да разведри настроението му така, както къпането с Ана под душа. Той пъхна глава в бърлогата, където по- малкият му син Джейк и Сет водеха смъртоносна кървава битка. Оттам се чуваха ругатни, проклятия и диви крясъци.
Някои от тях идеха от анимацията на монитора.
Както обикновено Кам не устоя и също се включи. Въртяха се брадви, лееше се кръв, кръстосваха се мечове. Той така се увлече, че загуби представа за времето и реалността, докато Джейк не нададе триумфален рев.
— Уцелих те право в сърцето! Край! Ти си мъртъв!
— По дяволите, това си бе чист късмет.
Джейк вдигна и размаха своя джойстик във въздуха.
— Аз ще управлявам. Властта е в мои ръце! Поклони се на краля на Мортал Комбат.
— Ами, ами. Има да чакаш. Хайде отначало!
— Поклони се веднага на краля — повтори радостно усмихнат Джейк. — Трябва да ме обожаваш, ти, нисше същество! Ти, пълзяща гадино!
— Ще те обожавам аз, ей сега ще видиш как.
Сет го сграбчи. Кам ги наблюдаваше. Последваха още викове, грухтене, всевъзможни заплахи, съпроводени от кикотенето на момчето. Разликата във възрастта на Сет и Джейк, помисли си той, беше същата каквато между него и Сет.
Но Джейк притежаваше онази невинност, която Сет никога не бе имал. Джейк никога нямаше да попита кой е този човек, дали ръцете, които се протягат, за да го прегърнат, няма да му причинят болка и зло.
Слава на Бога за това, отправи една молитва Кам, сетне се облегна на рамката на вратата и извика.
— Ана, ела да ги видиш как се правят на глупаци!
Само при споменаването на името й Сет и Джейк се разделиха от кълбото, в което се бяха оплели, и погледнаха изплашено към вратата.
— Аз печеля — извика развеселен Кам.
— Това беше нечестно, тате! Не може да играеш така! Войната трябва да е честна, не е позволено да се използват такива похвати.
— Това беше пример как може да се спечели една битка без нито един изстрел. Ти — обърна се той и посочи с пръст Сет, — тръгвай с мен. Да вървим.
— Къде ще ходите? — попита Джейк. — Може ли и аз да дойда с вас?
— Изчисти ли си стаята? Написа ли си домашните, научи ли си уроците? Откри ли лекарство против рака? Смени ли маслото на моята кола?
— Сти-и-и-га де, тате — примоли се Джейк.
— Сет, вземи по една бира и ме чакай отзад. Ще дойда след малко.
— Добре. По-късно, хлапе — той потупа окуражително рамото на Джейк, — ще излезем двамата заедно в открито море.
— Няма да изляза с теб, ако не ми донесеш цветя и кутия шоколад.
— Видя ли! Това се казва отговор — одобрително кимна Кам и едва не се задави от смях, докато Сет излизаше от стаята на сина му.
— Все пак не може ли да дойда с вас?
— Трябва да говоря със Сет.
— Сърдит ли си му?
— Изглеждам ли ти сърдит?
— Не — отвърна Джейк, след като внимателно огледа лицето на баща си. — Но ти си много потаен и може да се преструваш.
— Нима? Ти пък много знаеш за мен. Виж, просто искам да говоря с него насаме.
Джейк вдигна рамене, но Кам видя в очите му — италианските очи на Ана — неодобрение и разочарование, когато седна на пода и посегна да прибере джойстика си.
Кам приклекна до сина си.
— Джейк. — Усети миризмата на дъвка и младежка пот. По коленете на джинсите му имаше следи от трева. Обувките му бяха развързани.
Изведнъж осъзна, както това често му се случваше, как го залива изумителна вълна от емоции, които можеше да определи като любов и гордост, и тя изненадващо се превърна в хватка, която сграбчи сърцето му.
— Джейк — повтори отново Кам и погали косата на сина си. — Обичам те.
— Господи — промърмори момчето и се изгърби, като вдигна глава, за да погледне баща си. — Знам това. Защо ми го казваш?
— Обичам те — повтори Кам. — Но когато се върна тук, ще проведем друга кървава битка и в земята на Куин ще има нов крал. Повярвай ми, ти ще трябва да ми се поклониш.
— Да бе, сигурно! Много ти се иска, ама няма да стане!
Кам се изправи, вече доволен от възбудената физиономия на Джейк.
— Дните ти са преброени. Започвай да се молиш, приятел.
— Ще се моля да не ми се лигавиш, когато паднеш на колене пред мен и ме молиш за милост.
Трябваше да признае, реши с доволна гримаса Кам, докато вървеше към задната врата, че бе отгледал цяла банда многознайковци. Един от друг по-големи умници. Гордостта на татко.
— Е, какво има? — попита го Сет, като му подаде кутийка бира.
— Трябва да поговорим за малко.
— Сега? — Той автоматично погледна към небето. — След час ще стане съвсем тъмно.
— Страхуваш ли се от тъмното, маце? — Кам прекоси кея и скочи пъргаво в платноходката. Остави бирата си встрани, когато Сет я отблъсна от кея.
Както бе правил това безброй пъти в миналото, вдигна веслото, за да избута с него лодката. Сетне опъна главното платно и звукът на шумолящия плат прозвуча в ушите му сладко като музика. Кам се оправяше с кормилото, изхитряйки се да хване вятъра, така че те се плъзгаха плавно и почти безшумно по водата, все по-далеч и по-далеч от брега.
Слънцето беше ниско. Лъчите му падаха косо върху водата и хвърляха отблясъци върху блатните треви, като се губеха, потъваха и умираха в тесните канали, където сенките бяха дълбоки, а водата тъмна и тайнствена.
Включиха мотора, за да могат да маневрират между шамандурите, и слязоха надолу по реката, сетне минаха през пролива. И накрая излязоха в залива. Пазейки равновесие, Сет се изтегли назад и нагласи платната.
А Кам хвана вятъра.
Двамата летяха с дървената лодка, която отразяваше отблясъците на морската вода в бордовете си, а платната й бяха бели като крилете на чайка. Вдъхваха соления въздух, чувстваха вълнуващото полюшване, надигането и спадането на вълните, тъмносини като небето над тях, които се простираха чак до хоризонта, разделени от него с тънка червена лента.
Скоростта, свободата и дълбоката неподправена радост да се носиш по водата, докато слънцето меко я
