попаднала на точното място.
— Хей! — извика след тях Сет. — Аз също мога да говоря за лодки.
— Ти си младши партньор. Опитваме се да му угаждаме и не му обръщаме много внимание. Какво да го прави човек! И така, каква лодка те интересува?
— Едномачтов кораб. Осемнадесет стъпки дължина, дъговидно дъно, корпусът да е от кедър. Вероятно със загребващ нос, макар че ако дизайнерът има друга идея, може да се съглася с него. Искам нещо, което да има добър баланс, надеждна стабилност, но когато искам да се движа, значи искам да се движа. Бързоходен.
Тя се обърна да разгледа галерията от скици, но си каза, че ще се наслаждава на изкуството по-късно. Сега трябваше да уточни поръчката.
— Ето, такъв корпус, такъв нос — посочи две от скиците Дру. — Искам нещо, на което може да се разчита, бързоходно при вятър. Искам солиден съд.
Това момиче очевидно разбираше от лодки.
— Подобна поръчка ще струва доста пари.
— Не очаквам да ми я подарите, но това няма да дискутирам с теб. Доколкото знам, финансовата страна е областта на Филип, а ако има някои специфични детайли по дизайна, трябва да се обърна към Итън.
— Научила си добре урока.
— Обичам да знам с кого си имам работа и настоявах да получавам най-доброто. А това, според всички изчисления и информация, може да бъдат само братята Куин. Колко бързо можете да изпълните проекта?
Боже, Боже! — помисли си Кам. Това момиче със сигурност ще подлуди хлапето! Ще падне голям майтап!
— Да се качим горе и да го обсъдим.
След тридесет минути Итън я изпрати и двамата излязоха от работилницата. Според него момичето познаваше морето, имаше доста специфични идеи за онова, което иска, и държеше на своето пред групата мъже, които макар да бяха чепати, бяха принудени да се съгласят с нея.
— Ще имаме чертеж на проекта до края на други седмица — обеща й той. — Може и по-скоро, ако успеем да сплашим Сет да запретне ръкави и да направи повечето от чертежите.
— О, така ли? — Тя хвърли един поглед към работницата, като се надяваше, че изглежда безразлична. — Нима той прави някои от проектите?
— Когато успеем да го заковем. Много е сръчен и талантлив. Чертае по-добре от трима ни, взети заедно.
Тя проследи накъде гледа Итън и видя малката галерия от рисунки на лодки.
— Прекрасна колекция в ретроспекция. Може да се види развитието на таланта му.
— Ето тази тук. — Той посочи с пръст скицата на един скипджак. — Нарисува я, когато беше на десет.
— На десет години? — Очарована, тя приближи и заразглежда рисунката както един студент гледа ранните работи на голям майстор в музея. — Не мога да си представя какво е да се родиш с подобен талант, сигурно е голямо бреме, нали?
Итън продължи да гледа замислено своя стар скипджак, опитвайки се да го види през очите и чрез таланта на едно дете.
— Предполагам, че за някои е така. Но не и за Сет. За него да рисува беше радост, удоволствие, а също и нещо, което може би се нарича отдушник. Винаги е било така.
Не беше много приказлив, затова й подаде ръка и се усмихна.
— За нас ще бъде удоволствие да работим за вас.
— Също и за мен. Благодаря, че ми отделихте от времето си.
— Време винаги ще се намери.
Итън й показа изхода, сетне се върна и потъна в подлудяващия ритъм на Шугър Рей и шума на инструментите и машините. Беше на половината път към струга си, когато Сет спря своя инструмент и му извика.
— Дру още ли е горе?
— Не. Отиде си.
— Отиде ли си? По дяволите, можехте поне да ми кажете. — Той скочи от лодката и затича към вратата.
Обри се начумери след него.
— Вече напълно си е изгубил ума по нея.
— Така изглежда — поклати глава Итън, като забеляза изражението на дъщеря си. — Някакъв проблем ли има?
— Не знам — сви рамене Обри. — Наистина не знам. Тя не е жената, която съм си представяла за него. Много е неприветлива и капризна, и, струва ми се, има надменност в повече, ако питаш мен.
— Самотна е — поправи я Итън. — Не всички хора са естествени и общителни като теб, Обри. Освен това е важно какво Сет мисли за нея, а не твоето мнение.
— Е, да.
Но въпреки съгласието си Обри не одобряваше Друсила и не можеше да я приеме като приятелка на Сет.
8
Тъй като Сет не й каза какво да облече за позирането, Дру сложи едни прости сини памучни панталони и бяла риза. Поля градината, смени два пъти обеците си, после свари прясно кафе.
Може би циганските обеци щяха да бъдат по-подходящи, помисли си тя, докато си играеше с малките топчета от лапис, които висяха на ушите й. Мъжете обичаха такива обеци. Вероятно защото всеки от тях изпитваше някакво странно влечение към всичко циганско, имаше вроден вкус към безгрижния и волен номадски живот.
Много важно! Какво значение имаше това?
Дру не бе съвсем сигурна дали иска той да направи следващата стъпка. Защото първата стъпка задължително води към втора, а тя нямаше никакво желание да стъпи на шахматната дъска на сърдечните връзки точно сега.
Или когато и да е в неопределено бъдеще.
Джона със сигурност я бе матирал, помисли си Дру и почувства лек гняв. Проблемът бе, че тогава тя вярваше, че владее положението върху дъската, че всички фигури са на правилните позиции и може да предвиди ходовете.
А всъщност е била напълно сляпа и в неведение за факта, че той е играел едновременно и на друга дъска. Хм, голям играч, няма що!
Неговата невярност и измама нараниха сърцето и гордостта й. Но докато сърцето вече бе излекувано, при това доста лесно, гордостта все още носеше белези и си остана болезнена.
Никога повече нямаше да се направи на глупачка, нито щеше да позволи на някой да я води за носа. Урокът, който получи, беше безмилостен.
Ако имаше намерение да започне връзка със Сет — макар че все още не бе решила това, то щеше да бъде по нейните правила и когато тя поиска.
Беше се уверила и бе доказала на самата себе си, че е много повече от украшение за мъжа, поредната бройка, отбелязана на полето на креватните подвизи, или поредното стъпало в стълбицата за издигане в обществото или кариерата.
Джона не бе пресметнал това и се бе провалил.
И което бе още по-важно, тя бе доказала, че може сама да се справи и да води самостоятелен и съдържателен живот.
Това не означаваше, че не й липсваха компаниите или сексуалните трепети, или дори удоволствието и тръпката да танцува с някой интересен и привлекателен мъж.
