— Както знаеш, дойдох да живея тук, далеч от тях, защото не можех да живея като тях. Аз живея според своите собствени закони и тези на сърцето ми.
— Значи няма да се тревожим. — Той я взе в прегръдката си. — Обичам те. И не ме интересува какво мислят другите. Да мислят каквото си щат.
Искаше му се наистина да е толкова просто.
В живота си досега беше научил, че любовта е единствената и най-могъщата сила на света. Тя можеше да преодолее и да помете и алчността, и омразата, и завистта, и дребнавостта. Тя можеше да промени живота.
Господ бе свидетел, че любовта бе променила неговия.
Сет вярваше в безграничната сила на любовта, независимо дали тя се проявяваше в страст или себеотрицание, в гняв или нежност.
Но любовта рядко беше проста. Тя бе многопластова, многостранна и точно тази нейна сложност и многообразност я правеше такава голяма сила.
И така, той обичаше Дру и затова трябваше да й разкаже всичко. Не беше роден направо на десет години. Тя имаше правото и трябваше да знае откъде идва и как. Трябваше да намери начин да й разкаже за своето детство. И за Глория.
Но не веднага. Реши, че заслужава малко време да бъде с нея, да се наслади на чувствата. Или може би си търсеше извинения.
Сет искаше Дру да опознае семейството му и да се чувства приятно и удобно с тях. Искаше да завърши картината. Искаше и малко време, за да работи по лодката й, така че когато бъде готова, да принадлежи в известен смисъл и на двамата.
Нямаше поставен краен срок все пак. И нямаше смисъл да бърза и да изнасилва нещата. Дните минаваха, минаваха и седмиците, а от Глория нямаше ни вест, ни кост. Беше му по-лесно да си представя, че си е отишла. Може би този път завинаги.
Той се пазареше със самия себе си. Реши, че ще мисли за тези неща след Четвърти юли. Всяка година семейство Куин организираше огромен пикник за празника. Канеха всички — приятели, съседи, близки и далечни роднини и всички те ядяха, пиеха, говореха, клюкарстваха, плуваха в студената вода и се наслаждаваха на фойерверките. Още от времето на Рей и Стела.
Но преди бирата и раците трябваше да отделят време за шампанското и черния хайвер. С очевидно недоволство и значителен натиск от страна на родителите й Дру се съгласи да присъства на една от гала вечерите във Вашингтон по случай националния празник заедно със Сет.
— По дяволите, я се виж на какво приличаш! — Кам застана на вратата на спалнята и подсвирна, като видя Сет, облечен в смокинг. — В този маймунски костюм ми напомняш на зализано конте от старите филми.
— Просто ми завиждаш и ти се иска да изглеждаш и ти толкова хубав. — Сет постави копчетата на ръкавелите. — Имам чувството, че ще бъда изложен на показ, като на изложба на това соаре. По-добре да си бях сложил барета и пелерина вместо смокинг. Все пак успях да се удържа.
Той започна да връзва вратовръзката си.
— Туй чудо го избра Фил. Според него била класическа, но не старомодна.
— Той знае най-добре. Стига си си оплитал пръстите, няма да можеш да ги развържеш после. О, Боже! Ама много си схванат, един възел не можеш да вържеш! — Кам напусна вратата и отиде до Сет, за да му помогне да върже вратовръзката. — По-нервен си от девственица преди първата брачна нощ.
— Може би. Ще плувам в басейн, пълен само със синя кръв тази вечер. Не искам да се удавя.
Кам присви очи и го погледна строго.
— Парите не правят човека. Ти си толкова добър, колкото и всеки от тях, че дори и много повече. Никой, който носи фамилията Куин, не е на второ място. Не забравяй това.
— Аз искам да се оженя за нея, Кам!
Сякаш някой заби нокти в стомаха на Кам. Пътуването от момче до мъж не бе чак толкова дълго, колкото си мисли човек. Ето че момчето бе пораснало и станало мъж.
— Да, ясно ми е.
— Когато се жениш за някой, приемаш и семейството му, и багажа, и миналото. Всичко.
— Така е.
— Аз ще трябва да приема нейните, а тя моите роднини. Ще трябва да изтърпя приема тази вечер, сетне тя ще преживее лудостта на нашия празник на четвърти… И след това, трябва да й разкажа. За Глория… и много повече. Трябва да й разкажа за всичко.
— Ако се страхуваш, че ще си отиде, значи не е за теб. И тъй като тя е жена, а аз мисля, че познавам жените, смятам, че няма да избяга. Не е от този тип.
— И аз не мисля, че ще избяга. Но не знам какво ще направи. Нито какво ще направя аз. Обаче трябва да й го разкажа и да й дам възможност да реши къде иска да отиде от тук нататък. Вече много дълго се проточи всичко.
— Това е отдавна минало. Но то е твоето минало и трябва да го споделиш с нея. След това можеш отново да го забравиш. — Кам отстъпи назад и го огледа. — Истински франт. — Той стисна мускулестата ръка на Сет, знаейки, че това ще го развесели и ще изличи тревогите от лицето и сърцето му. — О, я виж ти какъв мускул! Ти си бил заякнал. Време ти беше!
— Стига де!
Сет се смееше безгрижно, когато излезе от къщи и отвори вратата на колата си. Но усмивката му замръзна, а паниката сграбчи гърлото му с безмилостни стоманени пръсти, когато видя върху седалката бележка.
Утре вечер, десет часът.
Бар „Милър“, Сейнт Мишел.
Искам да говорим.
Глория се бе завърнала отново. И беше идвала тук, помисли си той, като смачка хартията на топка. В дома му. Беше си позволила да пристъпи до семейството му.
Да, трябваше да поговорят. И щяха да си поговорят.
16
Сет не забрави да й каже, че изглежда прекрасно. Тя наистина изглеждаше така, облечена в яркочервена рокля, която се спускаше като водопад по тялото й, а целият й гръб беше гол с изключение на две кръстосани блестящи тънки презрамки.
Също така не забрави, че трябва да се усмихва и да води безгрижен разговор, докато пътуваха към Вашингтон. Насили се да се отпусне. Да забрави за Глория. Щеше да се справи с нея така, както винаги се бе справял.
Каза си, че тя не може да му вземе нищо друго, освен парите.
Но знаеше, че се самозалъгва. Знаеше, че това е лъжа.
За това ли му бе намеквала Стела в съня му? — хрумна му внезапно. Не бяха само парите. Глория се стремеше не само към тях. Тя искаше да дълбае в сърцето му, да извади душата му, докато и най-малкото късче щастие изтече заедно с кръвта.
Мразеше го за това, че се беше запазил, че не успя да го поквари. В известен смисъл винаги бе знаел това.
— Благодаря ти. Високо оценявам съгласието ти да изпиташ на гърба си цялото това неудобство.
Той погледна Дру и хвана ръката й.
— Хайде, стига! Нали не съм всеки ден на подобни тържества! Не се срещам с кинозвезди и политици под път и над път. Има да се перча след това — добави с усмивка.
— Аз предпочитам да съм си у дома и да си седя на люлката на верандата.
