— А също и с поръчките, допълнителния инвентар и всичко останало.
— Харесва ми…
— Да, знам. Не се оправдавай. — Когато я видя как изправи рамене, като че се готвеше за битка, той се развесели. — Харесва ти да държиш кормилото и да управляваш. Няма нищо лошо в това.
— Като говорим за кормило, искам да ти кажа, че проектът на лодката ми хареса. Дори много ми хареса. Мисля да се обадя на Филип и да подпиша договор.
— Чудесно, но ти избягваш отговора на въпроса. Не ми бягай по допирателната. Как успяваш да се справиш без помощница вкъщи?
— Ако става дума да ползвам услугите на фирмата на Грейс, Обри вече ми предложи. Имам намерение да се обадя скоро.
— О, нямах това предвид, но не е лоша идея. — Той докосна бедрото й и го погали. Един жест, който безпогрешно издаваше съществуваща интимност. — Да се възползваш от богатството си и да си свободна.
— Ти какво така неочаквано се заинтересува от богатството ми?
— Не от богатството, а от теб — поправи я той. — Сибил е единственият човек когото познавам, който произхожда от богато семейство. А доколкото мога да преценя, парите на нейното семейство са като дребни картофчета в сравнение с вашите. Майка ти идва да те види, возена от униформен шофьор. Представителна работа. А ти нямаш дори някой, който да измете боклука или да измие прозорците. Ето защо се питам защо става така. Може би ти харесва да търкаш мръсен под и да се изявяваш като чистачка?
— Това беше детинската ми мечта — отвърна Дру сухо.
— Ако искаш да осъществиш мечтата си в банята на студиото, чувствай се свободна да го направиш.
— Много си щедър.
— Да, защото те обичам. Правя каквото мога за теб.
Тя въздъхна едва чуто. Значи той я обичаше. И искаше да я разбере.
— Парите — започна Дру, — многото пари разрешават голяма част от проблемите. И създават нови. Но независимо какъв си, богат или беден, като си удариш пръстите на краката, те боли, нали? Богатството също може да те изолира, така че да не желаеш да се срещаш или да завързваш приятелства с хора извън този прекрасен, чаровен кръг. Печелиш много и в същото време губиш много. Със сигурност губиш много повече, когато родителите ти се чувстват задължени да те предпазят от различни неща извън този кръг.
Тя се обърна и го погледна.
— И това, което ти казвам, не е разказ на „горкото малко богаташче“. Това са фактите. Аз съм родена с привилегиите си. Никога не съм искала каквото и да е, става дума за материални неща, и никога няма да го направя. Получих добро образование, можех да пътувам където си искам. И ако бях останала в оня чаровен прекрасен кръг, мисля, че постепенно щях да умра. — Дру поклати глава. — Ето ти отново драма.
— Не мисля, че е драматично. Тук става дума за глад. Ако човек не бъде нахранен, той умира от глад.
— Тогава предполагам, можем да кажем, че се нуждаех от смяна на менюто. В нашата къща във Вашингтон майка ми има шестнадесет души прислуга. Къщата ни е прекрасна, перфектна. А тук е първото място, където мога да бъда сама. Когато си наех жилище в Джорждтаун, въпреки че заявих категорично, че нямам нужда от помощ и не искам такава, те наеха специално за мен икономка. Смятаха, че ми правят подарък. Ужас!
— Можела си да откажеш.
Дру поклати глава.
— Не беше толкова лесно, колкото си мислиш. А ако започнех да се боря за правата си, това щеше да създаде още по-големи конфликти. Във всеки случай грешката не беше в икономката. Тя беше много мила жена. Разбираше си от работата и беше приятна. Но аз просто не я исках. Не я освободих, защото родителите ми предостатъчно бяха обезумели от идеята ми повече да не живея в тяхната къща и през цялото време ми досаждаха колко се тревожат за мен, колко добре щели да се чувстват, ако знаят, че с мен живее някой, на когото могат да разчитат. Мисля, че бях ужасно изморена да споря с тях.
— Никой не мисли за теб повече от семейството.
— Не и в моя случай. Изглежда смешно да се оплакваш от това, че имаш някой, който да ти готви, чисти, пере и да върши всички домашни задължения вместо теб. Но в същото време заменяш своята свобода заради удобствата и мързела. Никога, никога не си сам. И няма значение колко приятна, лоялна и дискретна е икономката, или прислугата, те всъщност знаят всичко за теб. Знаят кога си се скарал с родителите или с любовника. Знаят дали правиш секс, или си самотен. Всяко твое настроение, всяка стъпка, а ако живеят по-дълго с теб, и всяка твоя мисъл трябва да споделяш с тях. Не исках това да се повтори тук. — Тя въздъхна. — Освен това обичам да се грижа сама за себе си и за къщата. Да си върша работата. Харесва ми да знам, че мога. Но не съм сигурна дали ще се справя с една вечеря, на която ще поканя цялата банда Куин.
— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, ще ти призная една тайна. Ана полудя около един час преди ти да дойдеш тази вечер и ни побърка.
— Наистина ли? — Това признание я развесели и успокои. — Стана ми по-леко. Тя винаги изглежда така подредена и точна. Сякаш всичко й идва отръки и успява да се справи с лекота.
— Така е. Само не ни питай как ни командва. Строява ни в две редици и ни плаши до смърт.
— Но вие я боготворите. Всеки един от вас. Това е удивително. А за мен е съвсем нова и непозната територия.
— За мен също.
— Не. — Тя обърна лице към него. — Не е! Семейните сбирки, независимо дали са традиционни или случайни, планирани или спонтанни, за теб са нещо добре познато и известно. Стара територия. Ти нямаш нужда от карта, за да се оправиш в нея. И си страшно щастлив човек, че ги имаш, всички твои братя и сестри.
— Знам. — Сет си помисли откъде бе дошъл тук. Спомни си и за Глория. — Знам това.
— Да, то се вижда. Вие всички сте така предани един на друг, изпълнени един от друг. Близките ти ми направиха място, приеха ме, защото ти ги помоли. Ти имаш отношение към мен, затова и те имат. Ти ме обичаш, затова и те ме обичат. Трябва да ти призная, че с моето семейство няма да е така. Ако някога се срещнеш с тях, по-точно, когато се срещнеш с тях, ти ще бъдеш много внимателно разпитан, изследван, анализиран и преценен.
— Но те също ще го направят заради теб.
— Не, не толкова заради мен, колкото заради тях самите. Заради името на семейството. По точно имената — поправи се тя. — Положението. Ще бъде направено дискретно проучване на финансовата ти стабилност, за да бъдат сигурни, че не преследваш парите ми. Майка ми първоначално ще бъде развълнувана от това, че имам връзка с мъж, който е толкова известен в артистичните кръгове, толкова шикозен…
— Шикозен. Защо използваш тези купешки думи?
— И докато е впечатлена, всичко ще бъде наред — довърши изречението си Дру.
— О, я остави майка си на мира! — Той разроши косата си като десетгодишно хлапе. — Няма да се оскърбя, ако някой се впечатли толкова много от репутацията ми на художник.
— Но може би ще се оскърбиш, когато миналото ти бъде съвсем подробно изследвано и кредитната линия и банковите сметки на „Лодки от Куин“ бъдат проверени.
Споменаването на миналото накара кръвта му да изстине.
— Ти сериозно ли говориш?
— Съвсем сериозно. Трябва да го знаеш. Това е стандартна процедура в моето семейство. Джона премина изпитанието с много високи оценки, а и политическите му връзки бяха допълнителен плюс. Което обяснява защо никой не бе очарован, когато обявих, че няма да има сватба. Съжалявам. Знам, че развалих настроението ти, но мисля, че като се има предвид как се развиват нещата помежду ни, трябва да знаеш всичко това. По-добре рано, отколкото късно.
— Да. По-добре рано. — Той хвана ръката й и преплете пръсти с нейните. — Ако не им хареса онова, което открият, нещата помежду ни ще спрат ли да се развиват?
