Сет. — В тази къща всеки си хвърля боклуците където намери. Това е.
— Ти какво си мислиш, че правиш? — попита Ана Джейк, който отвори хладилника.
— Просто исках да си взема…
— Не! Не искаш. Аз искам да наредиш масата.
— Днес е ред на Кевин да слага и да вдига масата. Аз съм дежурен по чиниите.
— Тази вечер ще наредиш масата и ще измиеш чиниите.
— Как така аз? Защо аз? Да не би аз да съм поканил някакво си полузаспало маце на вечеря?
— Защото аз така казвам. Сложи масата в трапезарията. И извади красивите чинии.
— Че защо ще ядем в тях? Днес да не би да е Денят на благодарността?
— А също ленената покривка и ленените салфетки — добави, без да му обръща внимание, Ана. — Онези, с розичките по тях. Шест места. И първо си измий ръцете.
— Го-о-осподи! Та тя е само едно момиче! Да не мислиш, че е английската кралица или някой още по- важен.
Той обаче отиде до мивката, пусна водата и изкриви устни също както баща си.
— Никога няма да доведа момиче тук.
— Ще ти го напомням в близките няколко години. — Тъй като идеята нейното малко момче да доведе момиче вкъщи за вечеря накара очите й да парят, Ана спря да бърка, въздъхна и сипа марината върху пилешките гърди.
— И аз ще си помисля два пъти, преди да се реша — измърмори под носа си Сет.
— Моля?
Той стреснато премигна.
— А, нищо. Просто си говоря сам. Всичко е наред, Ана. Аз и преди съм водил тук момичета. Дру вече веднъж яде у нас, а ти не се притесни и не направи никакви специални приготовления.
— Сега е различно. Тогава тя дойде неочаквано, а и ти почти не я познаваше.
— Да, но…
— А ти може и да си водил преди момичета тук, но никога досега не си канил жената, в която си влюбен, на вечеря, нали? Мъжете нищо не разбират. Въобще нищо. А аз се чудя и не проумявам защо съм заобиколена от подобна напаст и си вадя душата заради тях!
— Не плачи. О, Господи! Моля те, не плачи.
— Ще си плача, ако искам. Ти само се опитай да ме спреш!
— Олеле, става страшно — промърмори под носа си Джейк и бързо се оттегли в трапезарията.
— Аз ще сготвя пилето — объркан, Сет заряза картофите, които белеше, и започна да милва Ана по косата. — Само ми кажи какво искаш от мен да направя. И всичко останало ще свърша — ще измия чиниите след това и ще… — Той се сети за нещо и отстъпи назад. — Чакай, чакай, никога не съм казвал, че съм влюбен в Дру.
— Какво? Ти мен за сляпа или за глупава ме имаш? — Ана взе зехтина и дижонската горчица, за да направи специалната заливка за картофите. — Подай ми уорчестърския сос.
Той обаче вместо да я послуша, взе ръцете й в своите и ги притисна.
— Ти не ме остави да довърша. Откъде и как разбра това?
— Защото те обичам, глупчо такъв! А сега се махай и ме остави. Заета съм.
Сет притисна бузата си до нейната и въздъхна.
— По дяволите. — Тя обви врата му с ръце. — Искам да си щастлив. Искам да си много щастлив.
— Аз съм. — Той притисна устни към косата й. — И всичко ми се струва призрачно и нереално.
— Нямаше да е истинско, ако не ти се струваше. — Тя го погали и сетне се отдръпна. — А сега се омитай оттук. Запомни ли? Сапунът, хавлиената кърпа. Дъската на тоалетната чиния да не е вдигната. И си намери едни джинси, които да нямат дупки.
— Не съм сигурен, че имам. Благодаря ти, Ана.
— Моля. Но миенето на чинии не ти се е разминало.
От трапезарията се дочу радостният възглас на Джейк: „Йо-хо-хо!“
— Извинете ме. Благодаря ви, че и този път ме приемате неканена.
Ана избра една тъмносиня ваза за веселите чернооки теменужки, които Дру й бе донесла.
— За нас е удоволствие. Въобще не си ни притеснила.
— Не мога да си представя, че един неочакван гост за вечеря в последната минута, след като цял ден си била на работа, няма да те притесни.
— О, та аз приготвих само пиле. Нищо специално. — Ана се усмихна предупредително, когато видя Джейк да прави изразителна физиономия и да върти очи зад гърба на Дру. — Има ли нещо, Джейк?
— А, не. Само се чудя кога ще ядем.
— Ти ще научиш пръв. — Тя постави цветята на кухненската маса. — Върви да кажеш на Сет да отвори това хубаво вино, което Дру ни е донесла. Ще пием по чаша преди вечеря, нали?
— Хората направо ще умрат от глад в тази къща — започна да се оплаква Джейк, обаче шепнешком, докато влачеше крака към трапезарията.
— Мога ли да помогна с нещо? — попита Дру.
В кухнята ухаеше фантастично. Нещо, което сигурно беше пилето, се задушаваше в покрит тиган.
— Всичко е под контрол. Благодаря. — С уверена ръка Ана вдигна капака на тигана, хвана дръжката и го разклати леко, след което провери с вилицата месото и отново го затвори. — Ти умееш ли да готвиш?
— Не и така. Мога да правя само спагети, залети с готов сос.
— О, сърцето ми! — извика, смеейки се, Ана и се хвана драматично за гърдите. — Та готовият сос си е чиста глина! Обичам да моделирам с нея. В близките дни ще ти покажа как да правиш истински доматен сос по италианска рецепта, а след това и други неща. Сет! — Тя засия, когато той влезе в кухнята. — Отвори виното, моля те. Сипи на Дру една чаша. Можеш да й покажеш как са се хванали моите цветя, докато аз довърша вечерята.
— Аз искам да помогна — протестира Дру. — Може да не умея да готвя, но ще следвам точно инструкциите.
— Следващия път. Сега излизай със Сет и си пий виното. След десет минути сме на масата.
Ана ги изпрати, потърка ръце, доволна от себе си, и се впусна в довършването на ястието.
След петнадесет минути всички седяха в рядко използваната трапезария, където бяха запалени половин дузина чаени свещи. Кучето, както забеляза Дру, беше безследно изчезнало.
— Какви красиви чинии — отбеляза Дру.
— И аз ги харесвам. Купихме ги с Кам от Италия през медения ни месец.
— Ако счупиш една — предупреди я Джейк, докато атакуваше своята порция пиле, — ще те напъхаме в мазето, където мишките ще ти изядат ушите.
— Джейк! — извика през смях Ана и подаде огромната купа с вдигащи пара картофи наляво. — Какви ги приказваш! Та ние дори нямаме мазе!
— Татко казва, че точно това ще направиш, дори ако трябва да изкопаем мазе. Нали, татко?
— А, не знам за какво говориш — оправда се Кам. — Яж и аспержи.
— Трябва ли?
— Щом аз трябва да ям, значи и ти също.
— За никого не е задължително — намеси се отново Ана и помоли за тишина.
— Супер, тъкмо ще останат повече за мен. — Кевин посегна да си вземе аспержи, но зърна предупредителния поглед на майка си. — Какво? Аз ги обичам.
— Тогава помоли да ти подам платото, вместо да се пресягаш през цялата маса. Като ги гледа човек, ще си помисли, че ги държим вързани и не ги пускаме от колибката им — рече Кам на Дру.
— Винаги съм искала да имам братя.
— За какво са ти? — извика Джейк. — Най-много да те набият.
— Аз съм съгласна. Ти сигурно затова си толкова хубав, защото често са те били — усмихна му се тя и продължи: — Винаги съм си мислела, че е много приятно да има с кого да си говориш. И да се биеш. Някой, който да поеме част от парата, когато родителите ти са ядосани или сърдити. Когато си единствено дете, няма кой да отвлича вниманието, ако се сещате какво искам да кажа. Нито кой да яде аспержи, когато ти не
