Заливът на тайните

ги искаш.

— Да, само че Кевин омете половината захаросани бонбони на Хелоуин миналата година.

— И-и-и, голяма работа!

— Никога няма да го забравя. Всичко се трупа в моята банка данни. И ще дойде ден, захаросано прасе такова, когато ще си платиш.

— Ти си същинска драка.

— А ти си актриска.

— Това е последната обида на Джейк — обясни Сет на Дру. — Произлиза от актьор, защото Кев играе в училищната пиеса.

— И се римува с миска — обясни Джейк, докато Ана простена. — Така много хитро му казвам, че е кекав като момиче.

— Умно. Гледах пиесата ви миналият месец — рече Дру на Кевин. — Мисля, че играхте чудесно. Мислил ли с да продължиш да учиш театър в колежа?

— Да. Наистина ми харесва. Пиесите са много сериозна работа, но аз повече харесвам киното. Момчетата и аз направихме няколко наистина страхотни късометражни видеофилма. Последният — „Разсечен“, е най-добрият. Разказва се за един еднорък психар убиец, който дебне ловци в гората. Убива ги един по един, защото отмъщава на един от тях, стрелял в ръката му при ловна злополука. Имаме си прожектори и всичко каквото трябва. Искаш ли да го видиш?

— Да.

— Не знаех, че си ходила да гледаш пиесата на Кевин.

Дру насочи вниманието си към Сет.

— Просто се опитвам да не пропускам събитията в града. И освен това обичам театър.

— Можехме да отидем заедно.

Тя вдигна чашата си с вино, усмихна му се над нея, така че сърцето му направо замря.

— Като на среща ли?

— Дру има непоносимост към срещи — обясни Сет, без да откъсва очите си от нея. — Защо всъщност?

— Защото на тях често идват мъже, които не ме интересуват. Но преди всичко, защото откакто съм дошла тук нямам време за подобна дейност. Да започна бизнеса, а след това да поддържам магазина, е от по-голяма важност за мен.

— Как реши да станеш цветарка? — попита я Ана.

— Трябваше да се запитам сама какво искам да правя, а след това — кое ще ми доставя най-голямо удоволствие. Обичам цветята. Изкарах няколко курса и установих, че имам талант за това.

— Иска се много смелост да започнеш бизнес, още повече на съвсем ново и непознато място.

— Щях да умра, ако бях останала във Вашингтон. Звучи доста драматично, нали? Е, необходимо ми беше някое ново място. Мое, собствено. Обмислях и преценявах много места и много дейности и се връщах все към Сейнт Кристофър и цветарски магазин. Един цветарски магазин те хвърля направо в най-дълбокото място.

— Как така? — попита обзет от любопитство Кам.

— Веднага ставаш близък с цялото общество. Когато някой купува цветя, научаваш кой има рожден ден, кой има годишнина от сватбата, кой е умрял и кой има бебе. Кой се е влюбил или се е разделил, кой е болен или кой е оздравял. А в малко градче като това, естествено, научаваш и подробностите за всяко събитие.

Тя помълча за минута и продължи със съвършен акцент на жител на крайбрежието.

— Знаете ли, старата госпожа Уилкокс почина. Щеше да навърши осемдесет и девет през идващия септември. Върнала се у дома от пазара и получила удар в кухнята, докато си вадела продуктите от чантата. Колко жалко, че не успяха да се сдобрят със сестра й преди да е станало вече късно. Не са си проговорили нито дума от цели двадесет години.

— Браво! — изпляска с ръце Ана. Беше направо възхитена. Момичето бе не само хубаво и наблюдателно. Имаше и остър ум. А в онова, което каза, прозираше топлина и хумор. Горкият Сет. Направо беше загубен.

Самият Сет бе доста позачеревен.

— Аз си мислех, че трябва само да подреждаш цветята във вазите — добави той.

— О, има и много работа покрай това. Когато влезе един мъж, който току-що се е сетил за годишнината от сватбата, моята работа е не само да сложа в ръцете му подходящите цветя, но и да остана дискретна.

— Като свещеника — вметна Кам и това я разсмя.

— Е, не чак до такава степен. Ще паднете, ако чуете изповедите, които чувам аз. При това по цял ден. Но това ми е работата.

— По всичко личи обаче, че ти си я харесваш — продума Ана.

— Така е. Наистина я обичам. Обичам самата работа, а също и да бъда част от нея. Във Вашингтон… — Тя си пое въздух, изненадана сама от себе си, че разказва за това. Нещо, което не й се случваше често с непознати хора и не й се удаваше лесно. — Нещата бяха трудни — довърши с въздишка. — Аз търсех точно това и го намерих.

Той я изпрати до вкъщи. Двамата седнаха на стъпалата на верандата в топлината на лятната нощ, наблюдавайки танца на светулките в мрака.

— Приятно ли прекара?

— Какво говориш? Това беше най-прекрасната вечер в живота ми. Вечерята беше супер, а и опознах семейството ти по-отблизо. Колкото до плаването — нямам думи.

— Добре. — Той взе ръката й и я докосна с устни. — Защото Ана няма да се сдържи и ще се похвали, така че ще трябва да повториш същото у Грейс и да го потретиш у Сибил.

— О! — Дру не беше се сетила за подобна перспектива. — В такъв случай е редно аз също да отговоря на гостоприемството. Ще трябва да поканя всички.

Щеше да се наложи да поръча кетърингово обслужване, разбира се, Не можеше да посрещне и нахрани толкова хора сама. И трябваше да реши как да организира забавления за цяла орда тийнейджъри.

— Не знам как ще се справя — призна си Дру. — Онези вечерни приеми, на които съм била домакиня, се различават коренно от онова, което вие правите тук.

— Ти искаш да ги поканиш? — Идеята допадна много на Сет. — Няма проблеми. Ще вземем един грил и ще направим скара на открито. Хвърляме няколко пържоли и царевици върху въглищата и готово. Вкусно и просто.

Ние, помисли си Дру. Някак си неусетно се бяха превърнали от аз и ти в ние. Не беше напълно сигурна дали чувстваше точно това и изобщо какво чувстваше по въпроса.

— Искам да те попитам нещо. — Сет се облегна на стълбите, така че да може да се наслаждава на профила й. — Кажи ми, какво е да си неприлично богат? Да си израснал в богато семейство, да си имал богато детство?

Веждите й се вдигнаха по начина, който той обичаше.

— Ние предпочитаме да казваме впечатляващо богат пред неприлично богат. И според мен в това има смисъл.

— Сигурно, обзалагам се. Но много искам да установя защо едно пиленце от впечатляващо богато семейство е решило да върти цветарски магазин на крайбрежието и как така няма домашна прислуга, нито работници в магазина?

— Как да нямам? Имам господин Г., който се справя отлично. Той е прилежен, мил, отговорен, познава и обича цветята. Освен това имам намерение да наема някой, който да работи почасово в цветарницата. Но трябва първо да съм сигурна, че ще има достатъчно клиенти и работа през летния сезон, иначе няма смисъл. Смятам да започна да търся подходящ човек в близко бъдеще.

— Но ти ще продължиш да се занимаваш със счетоводството.

— Защото обичам да го правя.