— Сет! — Тя се хвана за раменете му. Беше доста изненадана и объркана, за да го отблъсне. Всъщност дори не й мина през ума.
— Кажи ми да спра. — Той сграбчи и преплете пръстите й със своите.
В нея избухнаха паника, изкушение, вълнение, които се смесиха с неизпитвано досега удоволствие. Те сякаш я вдигнаха от земята и тя преодоля земното притегляне.
— Не. — Дру се остави на полета, въпреки че главата й шумеше. — Няма да спираме.
— Аз ще взема онова, от което се нуждая. — Той свали една от тънките презрамки, така че роклята се свлече до върха на гърдите й. — Ти може да не си готова за онова, от което имам нужда тази нощ.
— Не съм стъклена, нито чуплива. — Дъхът й клокочеше в гърлото. — Не съм слаба, нито страхлива. — Макар да трепереше, очите й бяха ясни и не се откъсваха от неговите. — И може да не си готов за онова, от което имам нужда тази нощ.
— В такъв случай ще трябва да го открием. — Той отново я завъртя, притисна я към вратата и захапа врата й.
Тя извика, като се подпря с юмруци.
Досега бяха правили любов нетърпеливо, с огромна нежност и дори със смях. Но Дру не познаваше тази любов, чрез която отчаянието, което го изпълваше, напираше да излезе. Отчаянието беше безмилостно, безпощадно и грубо. Тя не знаеше, че то може да се пренесе и у нея и да я обземе, така че да почувства същата убийствена сила в себе си. Или че може да се наслаждава на пълния си отказ от самоконтрол и разум.
Сет атакува усещанията й и я остави да се гърчи над останките. Смъкна и другата презрамка, така че роклята падна в краката й на пода като червена локвичка кръв.
Дру беше сложила сутиен без презрамки и жартиери с дантела в цвят на шампанско, съвсем оскъдни бикини и високи сребристи обувки. Когато той я обърна и погледна, пръстите му се забиха в раменете й.
Сега тя цялата трепереше, а кожата й беше влажна и гореща. В очите й се четяха увереността и познанието на жената, събирани хиляди години от хиляди прабаби.
— Вземи ме в леглото.
— Не. — Той обхвана гърдите й. — Ще те взема тук.
Ръцете му сграбчиха бедрата й, повдигнаха я и я поставиха върху му. Устата му опустошаваше нейната, докато ръцете му неспирно преминаваха от дантела към кожа, от кожа към коприна. Кръвта му кипна до краен предел и той й предаде тази огнена жар с устните си.
Искаше да я погълне цялата, докато измъчващият го, разяждащ го глад бъде заситен. Искаше да освободи съзнанието си от всичко, да не може да мисли за друго, освен за тази древна, примитивна и единствена нужда, движеща света.
Нежността на кожата й само го подлудяваше. А женските аромати на плътта й изостряха апетита му.
Когато тя експлодира, Сет почувства единствено изгарящ и ослепителен триумф.
Дру се бе вкопчила в сакото му, пръстите й дращеха ризата, а кратките й стонове се задушаваха в устните му. Напълно замаяна и като в сън тя дръпна вратовръзката му.
— Моля те! — Повече не се срамуваше да моли. — Моля те, побързай.
Той все още бе наполовина облечен, когато я повали на пода. Сетне я постави върху себе си и тя се изви в дъга.
Ноктите й драскаха под ризата му, за да достигнат до плътта, гореща и влажна. Дъхът му я изгаряше. Бял пламък премина по тялото й, когато го почувства в себе си като нажежен метал.
Дишането им бе накъсано, сърцата им биеха едно срещу друго в еднакъв ритъм, емоциите им граничеха с лудост.
Бяха като кон и ездач, които летяха тържествуващо към финала, където стигнаха заедно.
Дру остана да лежи изчерпана, изпразнена и блажена върху голия полиран под, осветен единствено от светлината на една лампа от „Тифани“, която хвърляше диамантени пръски в тъмнината. Когато бумтежът на кръвта в ушите й утихна, до слуха й достигнаха звуците на нощта, които идеха през отворения прозорец.
Плискането на водата, мързеливият провлечен писък на кукумявката, песента на насекомите.
Жаравата все още пулсираше в нея и се разпространяваше по кръвта й като наркотик. Дру потърка крака си в неговия.
— Сет?
— Ъхъ.
— Никога не съм мислела, че някой ден или нощ ще направя подобно признание. Но съм много доволна, че отидохме на това ужасно, отегчително тъпо и дразнещо парти. Всъщност, ако те и тяхното поведение те докарват до подобно настроение, мисля, че ще ги посещаваме поне веднъж седмично.
Той обърна глава и зърна червената купчинка коприна на земята.
— Ще платя за поправката на роклята.
— Добре, но може би ще бъде доста неудобно да обясним на шивача как е била скъсана.
Беше се освободил от отчаянието, помисли си Сет. Знаеше вече как да го контролира и направлява. Можеше да направи разликата между страст и наказание. Знаеше какво може да означава сексът, така както знаеше, че онова, което току-що се бе случило между тях, бе на милиони светлинни години далеч от онова, с което се бе сблъскал и бе познал през първите години от живота си…
И все пак…
— Има много неща, които не знаеш за мен, Дру.
— Аз мисля, че има страшно много неща, които и двамата не знаем един за друг. Ние сме живели с други хора, Сет. Не сме деца. Но също така знам, че никога досега не съм се чувствала така, с никой друг. И за пръв път в живота си нямам нужда, или по-точно не чувствам необходимост да планирам всеки детайл, всяка подробност и да знам всяка възможност. Това… ме освобождава. Харесва ми да разкривам кой си ти и коя съм аз. Кои сме ние заедно. — Тя погали с пръсти косата му. — Кои ще бъдем заедно. За мен това е най-прекрасната част от състоянието да се влюбен. Откритието — продължи тя, а Сет вдигна глава, за да я погледне. — Знанието, че имаш време да откриваш още и още. Все повече и повече.
Сет се страхуваше, че точно времето представлява проблем и че то изтича прекалено бързо.
— Знаеш ли какво искам да направиш сега? — попита го тя.
— Какво?
— Да ме занесеш до леглото. — Дру обви с ръце врата му. — Има нещо, което не знаеш за мен. Аз винаги, но много тайно съм си фантазирала как някой силен, прекрасен мъж ме носи по стълбите. Това е в пълно противоречие с интелекта и чувството ми за реалност, но какво да направя — искам го. Не мога да му се противопоставя, както не мога да ритам срещу себе си.
— Значи тайна романтична мечта, а? Фантазия. — Решен да изживее пълно и докрай тази може би последна нощ на спокойствие и мир, той я целуна. — Много интересно. Хайде да видим дали ще мога да изпълня тази мечта.
Той стана и се погледна критично.
— Но първо трябва да си сваля ризата. Мисля, че отстрани ще изглежда много глупаво — някакъв полугол мъж, само по официална риза за смокинг, носи гола жена по стълбите.
— Добра идея.
Сет свали ризата и я хвърли при останалите дрехи. Наведе се към нея и ръцете й се протегнаха към него.
— Как се чувстваш?
— Чудесно — отвърна Дру, като склони глава на гърдите му, докато той я носеше към стълбите. — Кажи ми нещо, което не зная за теб.
Този неочакван въпрос, който бе в пълен синхрон с мислите, които го измъчваха, наруши стъпките му. Той обаче я притисна към себе си и продължи, като използва отново срещата си със Стела в съня, за да приспи подозренията или съмненията, които можеше да предизвика у нея.
— Сънувах няколко пъти жената на дядо ми. Никога не съм я виждал. Умряла е преди аз да дойда да живея в Сейнт Крис.
— Наистина ли? И какви бяха сънищата ти.
