Беше облечена с къси джинси, които разкриваха кльощавите й бедра, а подгъвът им стигаше точно до чатала й. Впитата в гърдите й горница бе яркорозова, на няколко сантиметра от голия й корем. На пъпа си имаше халка и татуирано водно конче. Ноктите на ръцете и краката й бяха лакирани и изглеждаха почти черни на мътната светлина.
Глория се плъзна на стола и погледна към играчите на билярд. Погледът й беше похотлив и горещ.
Трябваше му само секунда, за да установи, че част от парите, които й бе дал, са отишли.
— Джин с тоник — рече Глория на бармана. — И по-внимателно с тоника.
Тя си взе цигара, запали я със сребърна запалка и издуха бавно дима към тавана. Кръстоса краката си и залюля единия.
— Горещо ли ти е? — попита тя Сет и се засмя.
— Закъсня пет минути.
— За къде бързаш? — Глория всмукна още дим и потропа с лакираните си нокти по бара. — Пий си бирата и се отпусни.
— Не пия с хора, които не харесвам. Какво искаш, Глория?
— Искам този джин с тоник. — Тя взе чашата, която барманът остави пред нея, и отпи една голяма, дълга глътка. — Може би искам малко екшън. Действие, разнообразие. — Хвърли към играчите още един поглед, облиза предизвикателно устните си, от което стомахът на Сет се преобърна от погнуса. — А като мисля напоследък, искам едно малко хубаво местенце на плажа. Може би в Дейтона. — Тя отпи още една глътка и остави следа от червило по ръба на чашата. — А ти? Ти не искаш ли да си имаш свое местенце? Все още ли живееш в онази стара къща, заобиколен от деца и кучета? Ти си един бездеен глупак. Влачиш се в коловоза и не смееш да излезеш от него.
— Стой далеч от семейството ми.
— Или какво? — Тя го изгледа с подигравателна усмивка, лъскава и черна като ноктите й. — Ще кажеш на батковците си за мен ли? Мислиш си, че някой на име Куин може да ме уплаши? Всички те са мекушави и глупави. Тъпаци, които цял живот влачат скапаното си съществуване в един скапан град, отглеждат ревящите си деца и гледат всяка вечер телевизия като шибани зомбита. Единственото умно нещо, което направиха, бе да те приберат, за да могат да вземат парите на стареца! Също както оня задник Фил се ожени за безгръбначната ми сестра заради парите й.
Тя изпи остатъка от питието и почука силно два пъти върху бара, за да даде знак на бармана да й направи второ. Тялото й бе в непрекъснато движение — клатещият се крак, почукващите по бара пръсти, въртенето на главата.
— В моите вени тече кръвта на стареца, а не в техните. Тези пари трябваше да са мои.
— Ти достатъчно го изцеди, преди да умре. Но не ти стигна, нали?
— Майната му! — Тя си запали друга цигара. — Ти обаче доста си поумнял през тези години. Закачил си се за… Друсила Уиткомб Бенкс. Охо! Голяма работа! — Глория отметна глава и свирна. — Богаташка. Красавица. Това, че си успял да я уловиш, е единственото умно нещо, което си направил. Ще си осигуриш живота. — Тя грабна чашата в мига, в който барманът я постави пред нея. — Разбира се, ти изкарваш добри парички и с рисуването на картините си. Дори по-добри, отколкото предполагах. — Тя разклати чашата и бучките лед се удариха в стените й. — Не мога да разбера защо хората пилеят всички тези пари, за да закачат нещо по стените си.
Сет постави ръка върху китката й и бавно затвори пръстите си в хватка, достатъчна да я стресне.
— Слушай и ме разбери добре! Ако се приближиш до семейството ми или до Дру, ако се приближиш до някой, на когото държа, ще откриеш на какво съм способен. И трябва да знаеш, че ще бъде много по-лошо от последния път, когато Сибил те изрита по задника преди години.
Глория наведе лицето си към него.
— Заплашваш ли ме, синко?
— Обещавам ти го.
През опиянението от алкохола и дрогата тя все пак осъзна смисъла на думите му. И се отдръпна от него така, както барманът преди известно време.
— Това ли е твоето условие? — Тя взе чашата със свободната си ръка и слабото й изхабено лице стана сиво. — Искаш от мен да стоя далеч от най-любимите ти и мили хора?
— Точно това.
— Тогава аз да ти кажа моето условие. — Със свободната си ръка тя взе цигара. — Доста дълго време вече с теб си играем на дребно. Ти гребеш от кацата с мед благодарение на картините си и си отхапал голям залък от баницата. И аз си искам моето парче. Една последна сделка, една прилична сумичка и изчезвам. Ти нали това искаш, да изчезна?
— Колко?
Доволна, Глория отпи здрава глътка и издуха дима в лицето му. Този неин смешен и глупав син винаги е бил много лесен за обработване.
— Един милион.
Сет дори не мигна.
— Значи искаш един милион долара.
— Направила съм си домашното, сладурче. Ти получаваш големи пари, защото будалите се избиват за картините ти. Сигурно си натрупал цяло състояние, докато беше в Европа. Обаче кой знае колко дълго ще продължи това. Като добавим и апетитното парче, с което си се забъркал и което се въргаля в пари… Какво представлява един милион за теб!
Тя се намести на стола и свали краката си. Смесицата на алкохола и тревата в кръвта я накара да се чувства по-силна и смела. Правеше я да се чувства жива.
— Много пари има в нея. Стари пари. Пари, които не обичат скандали. Представяш ли си какво ще стане, ако в пресата излезе новината, че изключителната, единствената, несравнимата внучка на сенатора си разтваря краката и се чука с едно нещастно помиярче? Едно копеленце, което е било изтръгнато от ръцете на беззащитната му майка, когато тя отишла при незаконния си баща за помощ. Мога да го изиграя по какъвто начин искаш — добави с ехидна ирония тя. — Ти и всичките ти велики братя Куин няма да излезете чисти от калта. А мръсотията ще полепне и по приятелката ти. Едва ли ще иска да стои пред вентилатора, когато започнат да се пръскат лайната. — Глория направи знак на бармана за трето питие. — Ще се отърве от теб, при това много бързо, а може би и хората няма да имат повече желание да купуват скапаните ти картини, след като чуят моята версия на историята. „О, аз му купих първите боички с оскъдните си пари!“. „Колко трогателно — ще подсмърчат те. — Горката му майка! Каква неблагодарност!“ — Тя отметна глава и се разсмя. Смехът й беше изпълнен със злоба и гнусна радост и бе толкова силен и неприятен, че играчите спряха да се целят в топките и я погледнаха. — Пресата ще лапне историята като топъл хляб. Бих могла да я продам и с това да спечеля малко пари. Но ти давам възможността да я купиш пръв. Можеш да го смяташ за инвестиция. Ти ми плащаш и аз излизам от живота ти завинаги. Ако не ми платиш, от него ще излезе някой друг.
Лицето на Сет беше пребледняло по време на цялата й тирада. Той обаче не й показа дори отвращението си.
— Историята ти нищо не струва.
— Може би. — Тя се разсмя и отново отпи от джина. — Но хората обичат подобни глупости, особено когато се отнасят до някой известен. Ще ти дам една седмица да ми донесеш парите. В брой. Но искам предплата. Да го наречем подсигуряване, за да си имаме повече доверие. Десет хиляди. Утре вечер, тук. В десет часа. Ако не дойдеш, започвам да звъня по телефоните. И можеш да бъдеш сигурен, че ще ги загрея здравата.
Той се изправи.
— Ако изхарчиш още десет хиляди за алкохол и дрога, Глория, ще умреш в склада на някоя мръсна дупка като тази много преди да можеш да се порадваш на милиона си.
— Ти не бери грижа за мен. Мога да се пазя сама. Платѝ питиетата ми.
Сет, без да каже нито дума, се обърна и тръгна към вратата.
Не можеше да се върне вкъщи. Не и когато възнамеряваше да седне в мрака и тихо и кротко да се напие.
