— Много ясни, много подробни и чисти. Водехме дълги разговори. Хиляди пъти съм чувал момчетата да говорят за нея, така че всъщност знам много неща.
— Сигурно е било хубаво.
— Работата е, че не съм убеден дали това бяха сънища. Мисля, че наистина говорих с нея.
— Мислеше това, докато сънуваше?
— Не. — Сет положи Дру върху леглото, легна до нея и я обърна към себе си. — Мисля го точно сега.
— О!
— Това засяга и теб.
— Аха, я да помисля. — Тя сложи глава върху вдлъбнатината на шията му. — Значи мислиш, че е било нещо като посещение? Че си общувал с духа й?
— Нещо такова.
— И за какво говорихте?
Той се поколеба и избегна отговора.
— За семейството. Само семейни работи. Тя ми каза неща, които не знаех. Неща, които са се случили, когато братята ми са били деца. И те се оказаха верни.
— Наистина? — Тя се притисна към него. — Тогава смятам, че ще е най-добре да я послушаш.
— Това момиче, с което си се хванал, е много умно — рече Стела.
Двамата вървяха през влажния, надвиснал като пелена нощен въздух близо до брега на реката, където бе къщата на Дру. Лампата в нейната дневна стая светеше през прозореца и хвърляше доста светлина.
— Има мозък. Не е елементарна. Всичко, свързано с нея, е силно и многопластово.
— Да си силен, е секси — съгласи се Стела. — Не мислиш ли, че тя търси у теб същите качества? Сила, разум, характер, сърце? Всичко останало са просто хормони — не че имам нещо против хормоните. Благодарение на тях светът продължава да съществува.
— Чувствам се привлечен от нея. И се предавам много бързо. Както съм прав и хоп — в следващия миг съм на земята. Не знам как става.
— Какво смяташ да правиш?
— И аз не знам. — Той взе един камък и го хвърли в черната като мастило вода на реката. — Когато тръгваш с някой на път, на дълъг път, вземаш и багажа му, нали? А моят багаж е много тежък, бабо. Имам чувството, че става все по-тежък.
— Ти сам си се приковал към своя товар, Сет. И ключът за белезниците, с които си вързан към него, е у теб. Винаги е бил. Не мислиш ли, че е време да го използваш и да се освободиш?
— Тя никога няма да си отиде, няма да стои далеч от мен и семейството ми.
— Може би не. Онова, което правиш или не правиш по този въпрос, всъщност определя размера на товара ти. Но ти си прекалено упорит, за да го поделиш с някой друг. Също като дядо си.
— Наистина ли? — Мисълта, че прилича на Рей, стопли сърцето му. — Наистина ли мислиш, че приличам на него?
— Имаш неговите очи. — Тя посегна и докосна косата му. — Но ти го знаеш. Имаш също и неговата упоритост. Той все смяташе, че може да свърши всичко сам. Беше раздразнителен като теб. Мълчи, мълчи и накрая избухне и помете всичко наоколо. Ти си същият. И повтаряш съдите грешки, които той направи с Глория. Позволяваш й да използва любовта ти към семейството и дори към Дру като оръжие.
— Това са само пари, бабо!
— По дяволите парите! Те не са важни! Ти знаеш какво трябва да направиш, Сет. Върви и го направи. Въпреки че си мъж, ще намериш начин да я сложиш на мястото й, там, където заслужава.
Челюстта му се стегна.
— Не мога да причиня такова нещо на Дру.
— Я, стига! Това момиче не иска до себе си мъченик. — Тя удари с ръце си по бедрата си и се намръщи. — Упорит си до глупост. Също като дядо си.
След което изчезна.
17
Барът бе като място за гмуркане. Място, където пиенето беше сериозно и най-често самотно занимание. Синята завеса на дима от цигарите, достатъчно плътна, че да бъде разделена с ръка или разсечена с нож, превръщаше всичко в зле аранжирана сцена от черно-бял филм. Светлините приличаха на мътни, забулени от облаци луни, които помагаха на постоянните клиенти да се задълбочат в собствените си мисли, но също така скриваха конфузните или неприлични сцени, когато някой решеше да се намеси в мислите на съседа си.
Миришеше на миналогодишни цигари и миналогодишна бира.
Мястото за забавление и общуване се състоеше от тесен бар-плот покрай стената, наблизо бе поставена маса за билярд, на която група момчета играеха с осем топки, а още толкова стояха наоколо с бири в ръка. Израженията на досадно недоволство и отвращение по лицата им показваха какви непрокопсаници са всички до един.
На един от прозорците посредством лист шперплат бе закрепен климатик, но единственото, което постигаше, беше шум и смесване на зловонните миризми.
Сет седна в единия ъгъл на бара и, правейки се на невъзмутим, си поръча бира в бутилка. Помисли си, че предложението на Глория да се срещнат на подобно място е много подходящо. Атмосферата му бе до болка позната, помисли си със самоирония той, като роден дом. Когато беше дете, тя постоянно го влачеше по такива места, а ако случайно имаше транспорт, той обикновено спеше в колата, докато тя се забавляваше вътре.
Глория може да бе израснала в добро семейство от висшата класа, но всички предимства на произхода й бяха загубени напълно и завинаги благодарение на лошотията в нея, която постоянно търсеше и намираше ниското, долното, грозното в живота.
В един момент Сет престана да си задава въпроса какво я караше да мрази, да отхвърля всичко почтено и прилично. Каква невидима сила вътре в нея я принуждаваше да използва всеки, който имаше някаква причина да я обича, докато не пресушеше, не изсмучеше от него всичко — пари, чувства, жизненост, или не разрушеше живота му.
Лошите й привички — мъже, наркотици, алкохол, не бяха причината. Те бяха просто само още една форма на стремежа й към абсолютно задоволяване на собствените й желания.
Но мястото за срещата беше много подходящо, мислеше си Сет, докато седеше и слушаше острите удари на топките, неприятното хленчене на уредбата, и вдишваше миризми, които го връщаха далеч назад към кошмара на детството.
Глория посещаваше подобни места, за да си хване някой мъж, спомни си Сет, ако се нуждаеше от джобни пари. Ако пък имаше пари, тогава ходеше, за да се напие, ако бе избрала пиенето за дрога и забавление през нощта.
Ако целта беше мъж, Глория го водеше в дупката, в която живееха. През тънката стена Сет чуваше звуците от секса и дивия пиянски смях. Ако майка му беше пияна или дрогирана, а това обикновено подобряваше настроението й, понякога спираха в някой денонощен ресторант и тогава той ядеше.
Ако настроението й беше гадно, вместо храна получаваше юмруци.
Това продължи, докато не порасна достатъчно, за да се пази от ударите.
— Ще я пиете ли тази бира — попита го барманът, — или ще я гледате цяла нощ?
Сет повдигна очи и студеният му поглед накара мъжа да отстъпи назад. Като продължи да го гледа втренчено, той бръкна в джоба си извади банкнота от десет долара и я остави до недокоснатата бутилка бира.
— Защо, проблеми ли има? — попита. В гласа му се чувстваше лека заплаха.
Барманът сви рамене и без да отговори, се зае с друга работа.
Когато Глория влезе, мъжете, които играеха билярд, я изгледаха преценяващо. Сет забеляза как тя прие техните похотливи подвиквания като комплимент.
