— Защо не взема да направя закуска? — попита Грейс и се изправи на крака. — А ти пък ще ни кажеш какво си измислил.
Дру чу много и различни идеи, мнения и аргументи и лудешки смях, от нейна гледна точка, който не разбра, а също и доста обидни упреци, които братята Куин си размениха, докато обмисляха плана.
В същото време в тигана цвъртеше бекон, пържеха се яйца и се вареше кафе. Тя се чудеше дали липсата на сън е причина за забавените й реакции и притъпеното й остроумие, или просто бе невъзможно един външен човек да поддържа скоростта и динамиката на разговора.
Когато се опита да стане и да помогне да сложат масата, Ана само постави ръка на рамото й и рече:
— Стой си, скъпа. Изглеждаш изтощена.
— Добре съм. Просто не мога да разбера всичко. Предполагах, че Глория не е извършила действително престъпление, но очевидно не е така, щом се каните да говорите с полиция и адвокат, вместо да се опитате да оправите нещата сами.
Разговорът затихна. За няколко секунди не се чуваше нищо, освен цвъртенето на месото в тигана и бълбукането на кафето.
— Така — каза накрая замислено Филип. — Това е още едно, странично мнение. Не е зле да го имаме предвид. Освен това трябва да бъдем подготвени, че ченгетата ще кажат на Сет колко голям глупак е бил да й плаща пари още първия път. Това е стара работа, ще кажат, нищо не може да се направи.
— Но тя го е изнудвала!
— Само с думи — съгласи се Итън. — Няма да я арестуват за това, нали?
— Не, но…
— Предполагам, че адвокатът може да изпише цяла камара писма, доклади и какво ли не още. Може би ще успеем да я дадем под съд. В тази страна може да съдите когото си искате и за каквото и да е. Може би ще стигнем и до съдебната зала. Тогава ще стане грозно и вероятно ще се проточи с години.
— Но няма да е достатъчно, за да я спрете — настоя Дру. — Тя би трябвало да плати за онова, което е направила. Трябва да я заболи, да се опари, за да не посяга повече. Ти работиш в системата, знаеш какво ще стане — обърна се тя към Ана.
— Така е. И вярвам в правораздаването. Но познавам похватите на Глория, както и номерата й. Колкото и да искам да си плати за всеки миг болка и нещастие, които е причинила на Сет, знам, че няма да стане. Това можем да направим само ние.
— Значи трябва да се справим сами — рече Кам с тон, нетърпящ възражение. — Ще се изправим цялото семейство срещу нея и ще й дадем да разбере. Това е решението.
Дру се наведе към него.
— Мислиш, че аз не мога да се изправя срещу нея, така ли?
Кам се облегна удобно назад.
— Дру, ти си винаги добре дошла, но не седиш на тази маса само да украса. Ти също си с нас и ще устоиш. Мъжете от семейство Куин не се влюбват в жени, които нямат кураж и характер.
Дру не отмести очи от него.
— Това комплимент ли е?
Той й се ухили.
— Два комплимента.
Тогава тя се отпусна и кимна.
— Добре. Тогава продължавайте. По начина на семейство Куин — каза, замисли се и добави: — Но все пак би било полезно, като се имат предвид нейният начин на живот и навици, да видим дали няма и някакви други, резервни варианти. Един телефон до дядо ми ще ни даде тази информация преди утре вечер. Ще й запари под краката, когато разбере, че играем твърдо.
— Това момиче ми харесва — рече Кам на Сет.
— На мен също — отвърна той и взе ръката й. — Но не искам да въвличам семейството ти в тази мръсотия.
— Поради това, че не искаше да въвлечеш твоето, сега седим тук в четири сутринта. — Тя пое блюдото с яйца, която Обри й подаде, и си сипа малко в чинията. — Твоята велика идея беше да се напиеш и да ме прогониш. Няма що! Велик мислител! По-умно нещо не можа да измислиш! И как ти помогна то?
Сет взе чинията от нея и се опита да наподоби една измъчена усмивка.
— По-добре, отколкото очаквах.
— Но не и благодарение на теб. Бих те посъветвала да не тръгваш отново по този път. Подай ми солта.
И макар че цялото семейство ги гледаше, той протегна ръце, обхвана лицето й и я целуна. Дълго и страстно.
— Дру — каза накрая, — обичам те.
— Това е добре. Защото и аз те обичам. — Тя хвана китката му и я стисна. — А сега ми подай солта.
Сет не вярваше, че ще може да заспи, но всъщност падна като отсечен дънер в леглото и спа непробудно като камък цели четири часа. Когато се събуди в своята стара стая, дезориентиран и замаян, първата му мисъл бе защо Дру не е до него.
Излезе от стаята и прескачайки стъпалата, отиде в кухнята, където завари Кам сам.
— Къде е Дру?
— Отиде на работа преди час. Взе твоята кола.
— Отиде на работа? Господи! — Той разтърка с ръце очите си, опитвайки се да събере мислите си и да разбуди мозъка си след изпитото уиски, прекалено многото кафе и малкото сън. — И защо не е затворила за днес? Тя също не е спала!
— Изглеждаше много по-добре от теб, момче.
— Да, сигурно. Все пак не е изпила половин бутилка „Джеймисън“.
— Е, каквото сам си надробил, това ще сърбаш.
— Да. — Сет отвори аптечката, за да потърси аспирин.
Кам напълни чаша с вода и му я подаде.
— Изпий го и ела да се поразходим.
— Трябва да си оправя стаята, да отида в града. Може да помогна на Дру в магазина.
— Тя ще се оправи и сама. — Кам отвори вратата на кухнята. — Хайде!
— Ако смяташ да ме биеш и риташ по задника, няма да издържа дълго.
— Мислих и за това. Но смятам, че боят дотук ти бе достатъчен.
— Виж, знам, че забърках големи…
— Просто млъкни. — Кам го побутна към вратата. — Имам да ти кажа някои неща.
Той тръгна към кея, както очакваше Сет. Слънцето беше силно. Беше все още само девет сутринта, но температурата се покачваше и въздухът натежаваше.
— Искам да уточня нещо с теб. Говорих с Фил и с Итън по този въпрос. Мълчи! — заповяда му отново Кам, като видя, че се опитва да каже нещо. — Мълчи и слушай. Ха! Изглежда не ми е минало все пак. Грейс изказа някои мисли относно отплатата и аз няма да споря с нея.
— Ти искаше да…
— Казах да мълчиш и да ме слушаш. Ти беше на десет години и ние направихме онова, което трябваше. Никой не иска отплата или благодарности, никой не иска да му връщаш нещо и фактът, че мислиш така, е много обиден.
— Не, ти не разбираш! Не съм искал да кажа това!
Кам пристъпи заплашително към него.
— Аз казах ли ти да мълчиш? Или искаш да завържа езика ти на възел, за да не можеш да говориш?
Да, ето че отново бе на десет години, помисли си Сет.
— Нещата при теб се промениха по начина, по който трябваше. За нас също. Не спирам да мисля, че ако
