преди години не бях срещнал едно кльощаво, тъжно и уплашено момченце, може би никога нямаше да срещна Ана. Може би щях да преживея целия си живот без нея, без Кевин и Джейк. Фил и Сибил нямаше да се съберат. Те се откриха, защото ти бе по средата. Смятам, че Итън и Грейс щяха да започнат да се срещат едва сега, почти двадесет години по-късно, ако ти не бе част от причините, които ги тласнаха един към друг. — Той направи кратка пауза и продължи: — Та, питам те аз, колко ти дължим ние за нашите съпруги и деца? За това, че ни върна у дома и ни даде мотив да започнем бизнеса си?
— Извинявай.
Искреното съжаление, което прозвуча в гласа му, накара Кам да се обърка и да смекчи тона.
— Не искам да съжаляваш, дявол да те вземе! Искам да се събудиш.
— Аз съм буден. Събудих се. Животът е прекрасен — добави той. — Баба Стела ми каза, че трябва да помисля върху това.
— Да. Тя обичаше старите филми. Не се съмнявам, че ако някой може да налее малко разум в коравата ти глава, това е мама.
— Аз обаче май не я послушах. Сигурно и на нея вече й е писнало от мен. Наистина трябваше да ти разкажа всичко веднага.
— Не си го направил, но това е вече минало. Както и да е. Продължаваме напред. Ще се оправим с Глория веднъж завинаги тази вечер.
— Аз също искам това. — Сет се обърна към брат си с лека усмивка. — Не мислех, че ще го кажа някога, но очаквам срещата си с нея тази вечер с нетърпение. Това отдавна трябваше да стане. Е, ще ме риташ ли по задника, или ще ми биеш шамари?
— Ще го оставим за друг път. Не се безпокой, няма да ти се размине. Просто исках да изляза на чист въздух — рече Кам и прегърна Сет през раменете. След което най-неочаквано го бутна във водата. — Не знам защо — каза той, когато главата на Сет се появи на повърхността, — но винаги когато направя това, ми става по-добре.
— Радвам се, че мога да ти помогна — отвърна Сет, като изплю вода и отново се гмурна.
— Ти ще стоиш тук. Тази вечер ще свърши всичко.
— И откога смяташ, че можеш да ми нареждаш къде да ходя и какво да правя? Опитвам се да си спомня, но сигурно съм пропуснала първия път.
— Няма да споря с теб.
— О, да — рече сладко Дру, — напротив. Ще спориш.
— Тя няма повече да се доближи до теб. Това първо. Второ — мястото, където ще се срещнем, е истинска дупка и ти не бива да ходиш там.
— Така значи. Вече решаваш къде мога да ходя и къде не. Точно това съм слушала през целия си живот. И точно от това избягах. Така че изобщо няма да те послушам.
— Дру. — Сет отиде до задната врата на къщата и пак се върна. — И без това ми е достатъчно трудно. Ако дойдеш, ще се тревожа как да те опазя от закачките и подмятанията на разни гамени и пропаднали пияндета. Мястото е по-лошо от дупка, направо си е бардак.
— Не разбирам защо смяташ, че аз не мога сама да се оправя с гамени и пропаднали пияндета? Нали се оправих с теб?
— Много смешно! Ще се посмеем заедно, но след това. Искам веднъж завинаги да приключа с тази работа. Да я оставя зад гърба си. Моля те. — Той смени тактиката и сложи ласкаво ръце върху раменете й. — Остани тук и ми позволи; да направя каквото мога. И каквото трябва.
В очите му имаше повече молба, отколкото заповед. Тя нямаше как да не се предаде.
— Добре, щом ме молиш толкова мило.
— Така е добре — облекчено въздъхна Сет. — Може би ще се опиташ да поспиш малко. Снощи почти не си спала.
— Не ми нареждай какво да правя.
— Няма, няма. Трябва да тръгвам.
— Ти знаеш кой си. — Тя изви глава и го целуна бегло по устните. — И аз знам. Само че тя не знае. Никога не е знаела.
Когато двете коли тръгнаха, Дру излезе и застана на предната веранда на къщата заедно с останалите жени от семейство Куин.
Вдигна ръка, за да им помаха, но Ана я хвана и свали.
— Това са нашите силни и храбри мъже, които отиват на битка. А ние жените оставаме тук, зад тях, в безопасност.
— Е, и какво? Да слагаме престилките ли? — измърмори Обри. — Да правим картофена салата за утрешния пикник.
Дру се огледа и видя в очите на останалите израз, който знаеше, че има в собствените й.
— Не мисля така.
— Добре тогава. — Сибил погледна часовника си. — Колко време преднина ще им дадем?
— Петнадесет минути им стигат — реши Ана.
— Ще вземем моя микробус — отсече Грейс.
Сет седеше на бара, вперил очи в недокоснатата бира. Чувстваше, че страхът в стомаха му е съвсем истински. Винаги го усещаше осезаемо, когато знаеше, че ще види Глория. Тя бе поставила страха там. Мястото за среща, помисли си той, беше идеално за плана им. Сякаш бе пропито с атмосферата от ранното му детство, беше изпълнено със собствените му страшни и безмилостни демони и духове.
Този път той имаше намерение да ги остави тук, да си отиде без тях, да ги напусне, след като всичко свърши. Беше решил да остави зад гърба си своето нещастно, мизерно детство. Да го остави като още една миризма в спарения задушен въздух.
Искаше отново да се почувства чист. И цял. Чудеше се дали Рей също бе изпитвал това, дали беше водил тази гадна война между яростта и скръбта.
Обичаше да мисли за него. Както обичаше да си представя, че дядо му седи до него на бара.
Но когато Глория влезе, останаха само двамата. Тя и той. Пияниците, играчите на билярд, барманът, дори невидимата връзка с духа на дядо му, изчезнаха. Стопиха се във въздуха и останаха само Сет и неговата майка. Глория се настани на стола, кръстоса крак връз крак и намигна на бармана.
— Изглеждаш ми нещо изтощен — рече тя на Сет. — Тежка нощ, а?
— Ти също изглеждаш изтощена. Знаеш ли, седях тук и си мислих. Имала си толкова много и все хубави неща в детството си.
— Глупости! Затваряй си плювалника! — Тя отпи от джина с тоник, който барманът постави пред нея. — Какво знаеш ти за тези неща!
— Голяма къща, много пари, добро образование.
— Майната им! — Глория отпи яка глътка. — Всички в тази къща бяха задници и лайна!
— Ти ги мразиш. Защо?
— Майка ми бе студенокръвна риба, вторият ми баща хленчещ женчо. И накрая, сестричката ми Сибил — идеалната дъщеря. Нямах търпение да се спася, да ги пратя по дяволите и да живея.
— Не познавам родителите ти. Те не направиха нищо за мен. Сибил обаче никога не те е засегнала, нито обидила или наранила. Тя те прибра, прибра и мен, когато легна пред вратата й, защото нямаше къде да отидеш.
— За да ме командва и да се прави на господарка. Мръсна кучка!
— Затова ли я обра и отнесе всичко, докато бяхме в Ню Йорк? Обра я до шушка, след като ти бе дала подслон?
— Взех онова, от което имах нужда. Така се върви напред в живота. Трябваше да те издържам, да те храня и гледам, нали?
— Хайде да не говорим глупости. Никога не си давала пукната пара за мен. Единствената причина да не се отървеш от мен, да не ме оставиш на Сибил бе, защото разбра, че тя ме обича. Затова ме взе със себе си и открадна нещата й. Направи го, защото я мразеше. Взе вещите не за да ме храниш, а да си купиш
