наркотици и пиячка.
— А, да! На нея щеше много да й хареса, ако те бях оставила тогава. Щеше да се чувства права и да разправя на всички колко безсърдечна и лоша съм аз. Майната й! Да си го начука. Онова, което взех от апартамента й, трябваше да е мое. То ми принадлежеше по право. Аз бях първата, аз трябваше да го получа. Не можах да те науча на това, колкото и да ти го набивах в главата!
— Научи ме на много други неща. — Когато Глория разклати кубчетата лед в празната си чаша, Сет поръча на бармана още едно питие. — Рей дори не е знаел, че съществуваш. Но ти го мразеше. Когато той те откри и се опита да ти помогне, ти само го намрази още повече.
— Той ми дължеше много. Щом като не е можел да си държи дюкяна затворен и е чукал някаква си идиотка колежанка, трябваше да плаща. За всичко се плаща, момчето ми! Запомни това от мама.
— И той ти плащаше. Дори не е знаел, че Барбара е бременна с теб. Не е научил, че си родена. Но когато ти му го каза, той ти плати. Това обаче не ти бе достатъчно. Опита се ща го съсипеш, да го унищожиш с лъжите си. След това използва неговата почтеност срещу него самия и ме продаде сякаш бях кученце, от което искаше да се отървеш, защото вече ти е омръзнало.
— Наистина бях уморена от теб. Да те влача с мен цели десет години, това направи ме разбиваше. Ти само ми пречеше. А старият Куин ми дължеше много, защото му дадох внук. Но всичко това бе добре дошло за теб, в края на краищата. Не можеш да отречеш, нали?
— Така е. И аз ти дължа много заради това. — Сет вдигна чашата си с бира като за наздравица. — Но това беше добре дошло и за теб, поне докато той бе жив. Ти просто го изтупваше за пари, за все повече и повече пари, като използваше мен за стръв.
— Хей, той можеше да те върне, ако иска! Ти не беше нищо за него, така както и аз не бях.
— Да, някои хора са просто глупави, слаби и естествено добри и вярват, че обещанията, дадени на едно десетгодишно хлапе, трябва да се спазват. Те са от онези, които мислят, че същото хлапе заслужава и трябва да получи нормален и почтен живот, да има дом и семейство. Той щеше да даде и на теб същото, ако бе поискала.
— Ти какво си мислиш!? Че исках да се погреба в някакво си забутано, шибано градче на края на света и да се грижа за домакинството на един старец, който прибира безпризорни деца? — Тя глътна джина си на един дъх. — Това може да е твоята мечта, но не и моята. И ти си я получи! За какво хленчиш? А ако искаш да я запазиш, ще трябва да ми платиш. Както винаги си ми плащал. Носиш ли парите?
— Колко мислиш, че си получила досега от мен, Глория? Като сметнем и онова, което успя да изсмучеш от Рей, а сетне и от мен, трябва, да са няколко стотици хиляди поне. Слава Богу, че не успя да вземеш нищо от братята ми. Опита се с обикновените си лъжи, заплахи и инсинуации, но те не ти пуснаха. Явно се справяш по-успешно със старци и деца.
Тя изръмжа презрително.
— И те щяха да платят, ако бях поискала. Но си имах по-важни неща за вършене. Да хвана най- голямата риба. А ти, ако искаш да си опечеш работата, да продължиш да рисуваш картинките си и да не изтървеш внучката на сенатора, ще ми платиш.
— Ти така каза. Но хайде да уточним още веднъж условията. Аз ще ти платя един милион долара, като ти дам десет хиляди в аванс тази вечер.
— В брой.
— Разбира се, че в брой. Ако не го направя, ти ще отидеш в пресата, а също и при семейството на Дру, и ще изплетеш поредната си мрежа от лъжи за това как си била използвана и оскърбявана от семейство Куин, начело с Рей. Ще изцапаш и окаляш всички — и тях, и мен, и Дру заедно с мен. Бедната, нещастната, отчаяната млада жена, почти момиченце! Борила се да отгледа сама детето си, молила се за помощ и накрая била принудена да даде детето си на коварния дядо.
— Хубава история, нали? Представям си я на първа страница във вестниците. Ще стане бестселър.
— Но няма да споменеш за онова, което вършеше, докато детето ти бе в другата стая. Нито за мъжете, на които позволяваше да го опипват, и как бе готова да го хвърлиш в лапите им. Няма да продумаш за наркотиците, за пиячката, за побоищата. За това как държеше сина си гладен, или го оставяше съвсем сам в тъмното и на студено, докато…
— Я стига си свирил на цигулка! Още малко и ще ме разплачеш! — Тя се наведе съвсем близо до него. — Ти ми беше като трън в задника. Направо трябва да ми благодариш, че те задържах толкова дълго при себе си. — Сетне понижи глас и просъска: — Имаш късмет, че не те продадох на някой от онези педофили. Щяха да платят цяла камара пари за теб.
— Ти щеше да го направиш, рано или късно.
Тя сви рамене.
— Все трябваше да получа нещо за теб, нали?
— Ти ме изнуди да ти дам пари, когато бях само на четиринадесет. Платих ти, за да спася и предпазя семейството и себе си. След това ти плащах, защото спокойствието струва повече от каквито и да е пари. Позволих ти да ме изнудваш.
— Исках онова, което ми се полагаше. — Тя гаврътна третото питие. — Оставих те да живееш и да работиш тук. Една глобална сумичка и ще продължиш да си живееш спокойния, скучен животец. Ако ме преметнеш, ще загубиш всичко.
— Един милион или ще направиш всичко, което можеш, за да провалиш и съсипеш семейството, кариерата и връзката ми с Дру.
— Точно така. Поднесени на тепсийка. Плащай.
Сет отмести встрани бирата си и я погледна в очите.
— Не сега. Всъщност никога.
Тя сграбчи ризата му и приближи лицето си към неговото.
— Не се ебавай с мен, момче!
— Напротив, точно това ще направя. — Той бръкна в джоба си и извади малък портативен касетофон. — Всичко, което си казахме със скъпата ми майчица, е записано тук. Може да стигнем и до съда, ако отида при полицаи те с това.
Когато тя се опита да го издърпа от ръката му, Сет я хвана за китката и я изви.
— Като говорим за полицаи, се сетих още нещо. Те може би ще се заинтересуват да узнаят, че си избягала под гаранция от Форт Уорт. Ще излезеш на светло, ще те обявят за национално издирване и някой ловец на глави ще бъде щастлив да те хване и върне в Тексас и да получи наградата.
— Ах ти, кучи син такъв!
— Абсолютно точно определение, след като майка ми е кучка — отвърна спокойно Сет. — Но не ти преча да се опиташ да продадеш своята версия. Сигурен съм, че всеки, който поиска да пише за теб и за нашата история, ще се заинтересува от това импровизирано интервю, което държа в ръката си.
— Искам си парите! — извика Глория и плисна остатъка от джина в лицето му.
Четиримата мъжаги, които играеха билярд, се изправиха и обърнаха към тях. Сет стана от стола.
И в този момент в кръчмата влязоха братята му и застанаха от двете му страни.
— Време е да оправим нещата и да ги сложим на мястото им. — Кам пъхна палците си в предните джобове на джинсите и изгледа зверски Глория. — Е?
— Ах, ти, копеле! Всички вие сте копелета! Пръждосвайте се в преизподнята! Искам си паричките!
— Ние никога нищо не сме ти вземали — отговори спокойно Итън. — Никога.
— Взел ли съм нещо от нея? — попита Сет, като се обърна към бармана.
— Не съм видял — отвърна мъжът и продължи да бърше бара. — Ако ще се биете обаче, моля, излезте навън. Не искам да чупите тук.
Филип огледа лицата на четиримата мъжа край билярдната маса.
— А вие? Искате ли нещо? Някакви проблеми?
Единият от тях, едър като канара мъж, потропа с щеката си по земята.
— Боб каза, че момчето не е взело нищо от нея. Тъй че нямаме работа тук.
— А ти, Глория? Искаш ли неприятности?
Преди да успее да отговори, вратата се отвори и вътре влязоха жените.
— По дяволите — промърмори през зъби Кам. — Трябваше да се досетя.
Дру прекоси бара и отиде директно при Сет, като мушна ръката си в неговата.
