— За да ни се отплатиш ли? За какво?
— За това, че ме спасихте. — Гласът му потрепера от завладелите го чувства, а те бяха толкова силни, че потушиха всички останали емоции и в стаята настъпи тишина. — Вие ми дадохте всичко — почтеност, чистота, нормален живот. Вие променихте вашия живот заради мен, и го направихте тогава, когато не представлявах нищо за вас. Създадохте ми семейство. По дяволите! Кам, ти ме създаде, ти ме направи човек!
Измина цяла минута преди Кам да продума. Но когато проговори, гласът му беше хриплив.
— Не искам да чувам от теб подобни глупости. Не искам да чувам за пари, разплащания и сметки.
— Той не искаше да каже това — борейки се със сълзите си, рече Грейс. — Седни, Кам… Сега седни и чуй. Не му се карай и не му говори по този начин. Той е прав.
— Какво значи това? — почти подскочи Кам, но все пак се отпусна на стола. — Кажете ми какво означава всичко това, по дяволите!
— Той никога няма да ми позволи да го кажа — опита се да започне Сет.
— Млъкни сега — прекъсна го Грейс. — Те са те спасили и са го направили, когато за тях си бил само едно обещание, дадено на баща им. Но са те обичали. Затова са го направили, защото са те обичали. Ние всички те обичаме. Ако не си благодарен за онова, което са направили и което не спират да правят и до днес, значи нещо си сбъркан.
— Аз исках да…
— Почакай — отново го прекъсна Грейс и вдигна ръка, за да го спре. — Любовта не изисква разплащане. За любовта няма пари и сметки. Кам е прав за това. Няма чекове, нито баланси. Кой колко взел, кой колко дал.
— Аз трябваше да ви се отплатя по някакъв начин. Но това не е всичко. Тя каза разни неща за Обри. — Сет погледна Грейс и видя как цветът на лицето й се промени и тя пребледня.
Обри, която досега тихичко хълцаше, повиши глас.
— Какво? Използвала е мен?
— Да. Каза: „Виж колко е хубава и ще бъде срамота и много жалко, ако нещо й се случи. Или пък на малката й сестричка, или на братовчедите й.“ Господи, разберете! Бях ужасен, толкова бях изплашен. Бях само на четиринадесет години. Уплаших се до смърт, че ако кажа на някой, тя ще намери начин да отмъсти на Обри или да нарани някое друго от децата.
— Разбира се, че си бил уплашен — рече тъжно Ана. — Тя е разчитала точно на това.
— А когато ми каза, че съм й бил длъжен за всички причинени й неприятности, как искала само неколкостотин долара, за да отпътува, реших, че това е най-добрият начин да се отърва от нея. Мили Боже! Грейс беше бременна с Дек, а Кевин и Брам бяха бебета. Исках само да си отиде, да се махне оттук. Да не закача никого от нас и да ни остави на мира.
— Знаела е, че ще постъпиш така. — Сибил въздъхна и стана, за да отиде за каната с кафе. — Знаела е колко много означава семейството за теб, как държиш на него и го е използвала. Винаги е била много хитра и е умеела да открива най-точния бутон, който да натисне. Най-слабото място, най-прясната рана, в която да сложи сол. Тя често ме използваше, когато бях дете, на не повече от четиринадесет. — Сибил сложи ръка на рамото на Сет и го потупа окуражително. — Рей беше голям мъж и пак й плащаше.
— Тогава тя си отиде, нямаше я цели месеци — продължи разказа си Сет. — Дори години. Но после се върна отново. Вече имах пари. Моят дял от корабостроителницата, който ми дадохте като наследство от Рей. Сетне печелех от картините си. Когато бях в колежа, тя ме посети два пъти, после се върна още веднъж. Тогава разбрах, че няма да ме изпусне. Не и за дълго. Знаех, че е глупаво да й плащам. Когато се появи възможността да замина да уча в Европа, реших да отпътувам, защото смятах, че ако ме няма тук, тя няма да има причина да идва.
— Сет. — Ана изчака, докато той я погледна. — Затова ли замина за Европа? За да не идва тя повече тук?
Погледът, който й хвърли, беше толкова яростен, но и така изпълнен с любов, че гърлото на Дру се стегна.
— Исках да отида. Трябваше да открия какво мога да направя сам. Това беше още една врата, която вие отворихте за мен. Но дълбоко в съзнанието ми… Да, това е причината. Тя натежа. Така е.
— Добре. — Итън завъртя чашата си. — Направил си онова, което си мислел, че трябва да сториш тогава. Какво мислиш сега? И какво става?
— Преди четири месеца Глория се появи на прага на стаята ми в Рим. Беше с някакъв мъж, поредния, на чийто врат се бе обесила. Чула за мен. Прочела във вестниците и си направила сметката, че гърнето е много по-пълно. Заплаши ме, че ще отиде в пресата, в медиите, в галериите и ще им разкаже цялата история. Нейната версия на историята — обясни Сет. — Както тя я бе променила и изкривила. Отново искаше да натика името на Рей в калта. Платих й и се върнах у дома. Исках да си дойда, да бъда при вас. Но тя ме последва. Очевидно е тръгнала след мен. И ето на, за пореден път аз я доведох тук.
— Никога не си я довеждал — поправи го Филип. — Набий си това в твърдата глава.
— Добре, тя сама се върна. Но този път парите не й стигнаха, не я задоволиха. Изглежда е останала наоколо, покрила се е някъде наблизо. И отишла в магазина на Дру.
— Заплаши ли те с нещо? — скочи Кам и лицето му отново почервеня от гняв. — Опита ли се да ти стори нещо?
— Не. — Дру поклати глава. — Очевидно е узнала за връзката ми със Сет. Затова ме е добавила към коктейла, използвайки и мен като поредното оръжие, за да го нарани. Не я познавам, но от всичко, което чух и чувам, тя иска да го нарани почти толкова силно, колкото иска и парите. Иска да нарани и него, и вас. Не съм съгласна с онова, което Сет е направил, но разбирам защо го е правил.
Погледът й премина от лице на лице.
— Аз не би трябвало да седя тук, на тази маса, докато вие говорите за тези неща. Това си е семейна работа и е много лично. Но никой не се запита защо съм тук, какво правя сред вас в този час.
— Защото си със Сет, моето момиче — отвърна просто Филип.
— Вие не знаете колко сте специални. Всички вие. Вие сте… съюз. Дали това, че Сет се опитва да запази този съюз, е правилно или не, умно или глупаво — няма значение. Важното е, че той ви обича толкова много и не може да постъпи другояче. А тя знае тази слабост и я използва. Трябва да бъде спряна.
— Ето една жена с мозък — рече Кам. — Ти плати ли й нещо тази нощ, момче?
— Не, тя постави нови условия. Щяла да отиде в пресата и да разкаже историята. Много важно, дрън- дрън. — Той изправи глава и осъзна, че голяма част от тежестта вече я няма. — Но този път въвлече и Дру, завъртя и нея в мръсната пяна. Внучката на сенатор в сексскандал. Знам, че са глупости, но ако го направи, ще повлече всички ни. Репортерите ще дебнат и причакват Дру в цветарницата, ще ви гонят и ще слухтят след вас, ще превърнат живота ви в ад. Животът на всички ни ще се обърка и сгромоляса. Не искам това да стане.
— Мамка й! — съвсем ясно произнесе Обри.
— Още едно момиче с акъл — намигна Кам. — Колко иска този път?
— Един милион.
Кам едва не се задави с кафето, което пиеше.
— Какво? Един милион шибани долара?
— Няма да получи нито стотинка. — С намръщено лице Ана потупа Кам по гърба, за да му мине. — Този път нито стотинка. И никога повече. Нали така, Сет?
— Знаех, когато седнах в онази дупка, че трябва да престана да й давам. Да прави каквото иска.
— А ние няма да стоим със скръстени ръце — обеща Филип. — Кога трябва да се видиш с нея отново?
— Утре вечер, с десет хиляди в аванс.
— Къде?
— В оня гнусен бар за бараби в Сейнт Мишел.
— Това е по частта на Фил. Той да му мисли — рече Кам и се усмихна широко. — Обичам, когато става така.
— Да, все ще измисля нещо.
