имам.
— Спести си извиненията. Разкажи ми останалото.
Той остави кафето. То не помогна особено срещу главоболието, нито отпусна свития му стомах, но поне го събуди достатъчно.
— Живеехме на различни места, за кратки интервали от време. Глория имаше много мъже. Знаех всичко за секса, преди да мога да пиша. Тя беше или пияна, или дрогирана, така че през повечето време бях сам. Когато свършеше парите и не можеше да намери, си го изкарваше на мен.
— Биеше ли те?
— О, Дру! Колкото и богата фантазия да имаш, просто не можеш да си представиш за какво става дума. И защо ли трябва да си го представяш? Ти или който и да е друг. — Той се отдръпна. — Тя ме биеше, ако имаше настроение за това. Ако не искаше да ме нахрани, стоях гладен. А когато плащаше за дрогата си със секс, слушах всичко от съседната стая. Нямаше нещо, което да не бях видял или чул, преди да стана на шест години.
Тя почувства невероятна жал. Идеше й да се разплаче. Но онова, което Сет искаше сега от нея, беше сила.
— Защо службата за социална помощ не е направила нещо, за да ти помогне?
Той я изгледа за момент, сякаш говореше на непознат за него език.
— Ние не се движехме из места, където възмутените възрастни можеха да се обадят на властите и да ги уведомят, че една пияна майка измъчва и малтретира детето си. Глория беше долна и посредствена отрепка, но никога не е била глупава. Аз мислех как да избягам и започнах да спестявам. Четвърт долар на едно място, двадесет цента на друго. Когато станах на седем, тя ме прати на училище. Така имаше повече свободно време. Харесваше ми да ходя на училище. Обичах го. Не бях силен ученик, как бих могъл да бъда, но го обичах.
— Никой от учителите ти ли не разбра какво става?
— И през ум не ми бе минало, че мога да кажа на някого. За мен това беше животът. И толкоз. И освен това аз страшно много се страхувах от нея. Защото… мисля, че бях на около седем години, когато се случи за пръв път. Един от мъжете, които бе довела със себе си…
Той поклати глава и стана на крака. Дори след всички тези изминали години, спомените бяха толкова ужасяващи, че целият се изпоти.
— Един от тях предпочиташе малки момченца.
Сърцето й направо спря, след което започна лудо да прескача.
— Не! Не!
— Винаги успявах да избягам. Бях бърз и бях умен. Имах си тайни места, където да се скрия. Но знаех какво означава някой от тях да сложи ръцете си върху мен. Знаех какво ще последва. Мина много време, преди да престана да се страхувам от това и да позволя някой да ме докосне. Години не можех да понеса докосването на други хора. Ако плачеш, няма да мога да ти разкажа всичко.
Дру изтри сълзите си, които заплашително се крепяха на края на миглите й. Но стана, отиде при него и без думи го прегърна силно.
— Бедното ми момче — прошепна тя, като го залюля, все едно че е бебе. — Бедното ми мъниче.
Той притисна лице към раменете й. Уханието на косата й беше свежо и чисто. Кожата й миришеше на лято.
— Не исках да знаеш за всичко това, за тази гадост.
— Нима си мислеше, че ако знам, ще те обичам по-малко?
— Не, просто не исках да го знаеш.
— Вече го знам и те уважавам дори още повече. Ти смяташ, че може би не мога да го разбера, заради потеклото си. Но грешиш. — Тя го притисна още по-силно. — Тя не е успяла да те прекърши, Сет.
— Можеше да го направи, но й попречиха. Семейство Куин. Нека да ти разкажа всичко. Позволи ми да довърша.
— Да седнем.
Сет я последва и отново седна на единия край на леглото.
— По време на една от кавгите, които имала с майка си, Глория открила истината за Рей. Това разкритие й предоставило още един човек, когото да мрази и обвинява заради всички несправедливости, които според нея се били стоварили върху главата й напълно незаслужено. Той преподавал в университета, когато тя го открила. Това станало след смъртта на Стела, след като братята ми вече били пораснали и напуснали къщата. Кам бил в Европа, Фил в Балтимор, а Итън вече се бил отделил и имал своя къща в Сейнт Крис. Тя започнала да изнудва Рей.
— За какво? Той дори не е знаел за съществуването й!
— За нея това няма значение. Искала пари и той й плащал. Тя искала все повече, започнала да разпространява слухове и лъжи за сексуално преследване от негова страна. Опитала се дори да ме припише за негов син. Номерът не минал, но семената на клюките били посети. Това го накарало да сключи сделка с нея. Пожелал да ме вземе. Искал да се погрижи за мен, да ме спаси.
— Бил е добър човек. Всеки път, когато някой спомене името му в Сейнт Крис, то е с уважение и възхищение.
— Той беше най-добрият човек на света. Тя го знаеше и точно това мразеше и не можеше да понесе, но го използваше. Така че тя ме продаде на Рей.
— Добре, това е било грешка — рече замислено Дру. — Но може би е било първото почтено и добро дело, което е сторила за теб.
— Да. — Той въздъхна. — Дори не знаех кой е този човек. Всичко, което знаех, бе, че този голям, стар мъж се отнася към мен честно, че е почтен човек, и аз исках да остана в тази къща край водата. Когато обещаеше нещо, той го изпълняваше. Никога не ме нарани. Научи ме да спазвам правилата. Но знаеш ли, човек сам иска да спазва правилата, когато са на Рей Куин. Освен това имаше малко кученце, а и никога повече не бях гладен. Но най-важното, бях далеч от нея. За пръв път далеч от нея. И тя никога вече нямаше да се върна. Рей ми обеща, че никога няма да ме върне при нея, и аз му повярвах. Но тя все пак дойде.
— Защото е осъзнала грешката си.
— Осъзнала бе, че ме е продала много евтино. Поиска му още пари, като заплаши, че ще ме вземе със себе си. Той й даде и продължи да й дава. Един ден, на връщане от среща с нея, за да й плати, Рей катастрофира. Беше много зле. Извикаха Кам от Европа. Все още си спомням първия път, когато го видях. Тогава видях тримата заедно край леглото на Рей в болницата. Той ги накара да му обещаят, че ще се грижат за мен. Че аз ще остана да живея с тях. Не им каза за Глория, нито за връзката, която съществуваше между мен и него. Може би не бе мислил за това. Рей умираше и го знаеше, но единственото, в което искаше да бъде сигурен, бе, че ще съм в безопасност. Вярваше на своите момчета, че ще се погрижат за мен.
— Познавал е синовете си — рече тихо Дру.
— Да, по-добре от мен. Когато умря, реших, че те ще се отърват от мен. Дори ми хрумна да избягам. Не можех дори да повярвам, че ще ме задържат. Те не ме познаваха, така че какво ги спираше? Но бяха дали обещание на Рей. Промениха своя живот заради мен. Създадоха ми дом — в началото доста див и разхвърлян, защото Кам се грижеше за всичко сам. Все още беше ерген.
За пръв път откакто бе започнал своя разказ, Дру забеляза как скръбта се изпарява и в гласа му се прокрадва хумор.
— Постоянно забравяше и загаряше нещо в микровълновата печка или пък наводняваше кухнята. Човекът не знаеше как да върти домакинство. Аз им причинявах, особено на Кам, толкова грижи и неприятности, колкото можех да измисля. А можех много, бях изобретателен. Постоянно очаквах да ме изритат или да ми залепят някоя плесница. Те обаче ме търпяха и постоянстваха. Останаха с мен и когато Глория се опита да ги издои, така както правеше с Рей. Тогава те се бориха за мен. Дори преди да открият, че всъщност аз съм внук на Рей, те ме приеха като един от тях.
— Те те обичат, Сет. Всеки може да види това. Толкова много те обичат, не само заради обещанието пред баща си, а заради теб самия.
— Знам. На света няма нещо, което да не бих направил за тях. Включително и да платя на Глория, както го правя, откакто съм навършил четиринадесет.
