трябвало да е тъжна — него го няма и може да прави каквото поиска. Не бе нужно да търпи докосването на ръцете му или да чува омразния му глас в ухото си сутрин, когато я събуждаше още преди изгрев слънце с ласки, на които тя всеки път се опитваше да устои, но винаги скоро отстъпваше.
Пусна тежката кадифена завеса да покрие отново прозореца и стаята стана тъмна и мрачна. Брет съвсем ясно й бе обрисувал ситуацията, в която се намира. Бе негова държанка. Това означаваше тя за него сега или завинаги, и ако решеше да предложи услугите си на друг, нямаше ни най-малко да го засегне.
Тя премина с босите си крака по дълбокия скъп килим, и отново се качи на високото легло. Потъна в меките пухени възглавници и се загледа нагоре към диплите на балдахина. Беше тихо. Усещаше се дъх на изгорели свещи и слаба миризма на бренди, които се смесваха с острата миризма на дървена пепел от огнището. Брет бе напомнил на мисис Линч, че в тази стая няма да се използват въглища, защото той предпочиташе миризмата на горящо дърво, а не на нещо, изтръгнато от недрата на земята.
Мисис Линч бе вечно навъсена и мълчалива, но за предпочитане пред онзи ужасяващ мъж, когото Кайла видя първата вечер, и който не се появи нито веднъж след това.
Годфри. Необичайно име за езичник, но Брет само се засмя, когато му каза за това и сухо отбеляза, че ако е толкова любопитна, трябва да го обсъди със самия него.
— Но не бъдете твърде груба — добави насмешливо, като повдигна кичур коса между пръстите си, любувайки се на златистия отблясък на лампата върху него, — защото, ако се държите нелюбезно, Годфри може да реши да окачи този красив скалп на колана си.
Като дръпна косата си от ръката му, Кайла не можа да прикрие раздразнението в гласа си, когато отбеляза, че без съмнение и той е участвал в подобни варварщини. Отговорът му бе направо смразяващ:
— Разбира се. Нима сте се съмнявала? Странно, защото англичаните са използвали подобни прийоми още преди американската революция, като скъпо са плащали за скалповете на семинолите — на мъже, жени, дори деца. Това не е нещо ново, нито пък практика само на туземците.
— Това ли е всъщност Годфри? Американски туземец?
— Той е един от коренните жители, от едно племе в западната част на Северна Америка. Някои ги наричат команчи. — Направи странно движение с ръка, като извиваща се змия. — Или народът на змията. Ще оставя на твоето въображение да реши защо са ги нарекли така.
Тя потрепери и затвори очи — в много отношения Брет се държеше като варварин. Див. Нецивилизован. Жесток…
Но тя се замисли за другата хаплива забележка на Брет, с която й напомни, че Френската революция едва ли би могла да бъде възприета като цивилизована, нито древните римляни, нито дори англичаните в борбите им срещу шотландците и ирландците. Тя трябваше неохотно да признае пред себе си, че човешката жестокост не признава граници и националности. Нима тя не си спомня за зверствата в Индия, извършени в името на мира? Британската колонизация бе широкообхватна, но и с цената на много жертви от двете страни, разрушения и грабежи от страна както на англичани, така и индийци.
Да, тя си спомняше размириците, когато Уилям Уелисли — брат на Артур Уелисли, сега известният херцог Уелингтън, използва британската армия, за да смаже неподчинението на местните водачи в Индия, като същевременно използва дипломатическите си умения, за да привлече и подчини на британската корона приятелски настроените им управници. Тогава бе съвсем малка, но си спомняше опасностите и страха на маман за сигурността на дъщеря й, макар че папа Пиърс се опитваше да я успокои, че те са датчани и са защитени и от двете страни. Това не бе вярно, разбира се, но за едно дете звучеше успокоително.
И все пак, напук на себе си, Кайла се почувства задължена да посочи на Брет, че едва ли е справедливо да сравнява времето на френската революция и терора тогава с нецивилизованите американски туземци, които живееха във вигвами и водеха спорадични битки срещу цивилизованите нашественици. Така, разбира се, успя да го вбеси, и тя се оттегли в мълчание, тъй като това бе единственото оръжие, което действаше успешно и на което можеше да разчита.
Тя си налагаше да го използва рядко, за да има необходимия ефект. Имаше нужда от всички начини на отпор, за да може да устои на приближаващата буря. Тук досега се чувстваше сигурна и защитена от нападки. Може би само първата икономка бе подала оставката си заради присъствието й там, но след това нямаше дори намек на неодобрение.
Сега Брет бе заминал и тя бе останала беззащитна, защото той служеше за буфер между нея и прислугата в имението. Тя бе добре запозната с йерархията в слоевете на класата, която предоставяше своите услуги на аристокрацията, и знаеше колко безмилостни могат да бъдат към някого, който според тях е загубил честта си и се е оказал недостоен за мястото, отредено му в обществото.
Легнала в леглото, което споделяше с Брет, Кайла остана в очакване, докато чу познатото тихо потракване и звънтене на приборите. Последва леко чукане, което означаваше, че проверяват дали се е събудила. Като подреди диплите на завивката около себе си, тя извика да влязат. Младата Сюзън се вмъкна в стаята, с една ръка балансираше подноса, а с другата затваряше вратата.
— Добро утро, мис — гласът й бе весел и в него нямаше нищо, което да подсказва неуважение или неодобрение. Бе изречено с усмивка и тъмнокосата прислужница остави подноса на масата, като се зае да подрежда ленените салфетки и китайския порцелан.
— Кафе ли предпочитате, мис?
— Да, моля. — Кайла стана и посегна към памучната роба, която бе огромна и трябваше да навие два пъти колана около кръста си. Останка от гардеробите в другото крило — с небрежно вдигане на рамене я бе информирал Брет, когато го попита какво е това. Тя не желаеше да повдига отново темата за дрехите си, и затова замълча. Но сега видя каква е реакцията на Сюзън и разбра, че сигурно изглежда толкова смешно, колкото се чувства в този чувал. Като вдигна единия безкрайно дълъг и ужасно широк ръкав, тя се обърна към Сюзън:
— И двете ми ръце могат да се пъхнат.
Сюзън се усмихна и кимна любезно.
— Да, мис, наистина изглежда така. — Тя се поколеба и после добави: — Не искам да прекалявам с любезността ви, мис, но имам леля, която умее да шие. Ако искате, мога да й го занеса. Тя ще го стесни, така че да ви стане.
— Да, разбира се, много любезно от твоя страна. Ще платя на леля ти, ако може да направи промени на някои други неща. Моите дрехи все още не са пристигнали и се страхувам, че трябва да се примиря с тези тук.
— Да, мис. Лейди Арабела е доста по-едра от вас и е естествено дрехите й да не ви стават.
— Лейди Арабела — дъщерята на покойния херцог?
— Да, мис — Сюзън изглеждаше неспокойна, сякаш очакваше да й се скарат. — Тя е много мила и красива, но по-висока.
Привлечена от тази, макар и кратка, информация за нейната полусестра, Кайла се приближи към младата прислужница, взе кафето с леко треперещи пръсти. Отпи, като наблюдаваше Сюзън над ръба на чашата:
— Значи си виждала лейди Арабела. Разкажи ми за нея, добра ли е?
Сюзън изглеждаше озадачена, но потвърди това, което бе казала, като бързо кимна с глава:
— Да, мис. Много приятна. Не е груба като някои други хора. Не че имам нещо против, защото не е така. В края на краищата все ми казват, че много говоря и много се размотавам. И това е вярно, да, макар че се старая да… — тя дълбоко пое въздух и бузите й поруменяха. — Пак се увлякох. Извинете ме, мис.
— Разбира се — Кайла седна на малкия стол до масата и посегна към мека бяла кифла. Имаше купа с девонширски крем и малка чиния с плодове. Закуската бе лека, както я предпочиташе Кайла — съвсем различна от тежката пушена риба или бъбреци и яйца, които танте Селест напоследък предпочиташе. „Английска закуска“ казваше тя с тъжна усмивка, но твърде вкусна, когато човек се примири с факта, че поглъща огромно количество храна още преди да се е облякъл. Разбира се, Селест не се формализираше и винаги закусваше в леглото, като се възмущаваше от предпочитанията на Кайла към кафето и обявяваше навика й за нецивилизован.
Кайла намаза дебел слой крем върху кифлата си и погледна нагоре към Сюзън с усмивка, за да я предразположи. Чудеше се как да научи повече за „сестрите“ си, без да изглежда твърде любопитна или странна в очите на момичето. Странно бе за самата нея защо толкова й се искаше да научи повече за тях,
