— Оттук, моля…
Слънцето беше почти заслепяващо след прохладния сумрак на къщата. Сара закри очите си, присвивайки ги срещу ярката светлина.
От едната страна на двойката тенис-кортове имаше едно сравнително сенчесто място, където бяха посадени дървета, а огромни чадъри хвърляха сянка върху масите и столовете.
Марко се изправи на крака с преувеличена вежливост.
— Колко мило от твоя страна да се присъединиш към мен! И виждам, че си облечена за тенис — добре! Grazie, Серафина.
Жената поклати глава и изчезна в относителната прохлада на къщата, а Сара седна неохотно на стола, който той й предложи. Очакваше ли се да забравят за сутрешната среща? Може би беше по-добре! Тя забеляза, че той се беше преоблякъл в чифт бели доста прилепнали дънкови шорти. Светло синята му памучна риза беше разкопчана почти до кръста. С това корсарско лице с високи скули и черните, мрачни очи, които се присвиха, спирайки се на лицето й, той изглеждаше смайващо хубав, помисли си Сара и веднага се притесни от тази си мисъл. Не трябва да забравя, че той е Врагът! Нито че имаха негласен облог…
— Добре ли спа? — Сара с усилие откъсна очи от медальона с изображение на вълк, който блестеше на слънцето и почти замъгляваше разсъдъка й.
— Да, благодаря. Бях много уморена. — Гласът й беше хладен, но пръстите й нервно си играеха с късия подгъв на фино плисираната й пола.
— И сега? Надявам се, че банята те е освежила. — Грубият му дрезгав глас й напомни как я беше видял тази сутрин, потопена в мраморната вана, с прилепнали по шията и раменете й кичури, измъкнали се от небрежно прибраната коса — очертанията на стегнатите й млади гърди едва прикрити от димящата вода. В тъмните дълбини на очите му, които я огледаха преднамерено, спирайки се на голите й ръце и крака, Сара долови готовия за скок звяр, който чакаше едва прикрит, толкова сигурен в плячката си, че й позволяваше още малко да потича на свобода.
Щеше ли да успее да избяга?
17
— Изненадана съм, че нямаш ров с вода и подвижен мост, за да си наистина откъснат от останалия свят! — Сара набоде леденостудено топче пъпеш на вилицата си и го пъхна в устата си, поглеждайки през дългата, осветена със свещи маса, с нотка на сарказъм в гласа си. — Как можеш да си сигурен, че стените са достатъчно високи, а каменното укрепление до портата е достатъчно здраво да държи на разстояние… този, от когото се криеш? Наистина ли има бандити в тази част на света?
Лицето й беше леко зачервено, както от изгарящата горещина на сардинското слънце, така и от победата й над него в последния им тенис-мач тази вечер. О, ама той беше бесен, гледаше я онези обсидианови очи, сякаш би прогорил дупки в твърде бледата й кожа, ако можеше. Но сега, докато си играеше небрежно със столчето на чашата си за вино, лицето му беше тъмна маска, която не издаваше нищо, докато той й отговаряше с лениво търпение:
— Бандити? Няколко бегълци от закона, може би — мъже, които преживяват, като крадат това, което останалите изкарват с труда си. Но моето каменно укрепление и моите въоръжени пазачи ме пазят от терористи, които не звучат толкова романтично като бандитите и са много по-опасни. Защо задаваш всички тези въпроси? Да не е станало нещо, което те е изнервило?
— Изобщо не съм нервна! Само съм любопитна — отвърна Сара пренебрежително. — Четох малко за историята на Сардиния, това е всичко. Имаш някои хубави книги… — И спомняйки си за ролята си, добави бързо: — Всъщност тези, в които има картинки!
— Разбирам! — Как мразеше жлъчното повдигане на черните вежди. — Значи четеш на италиански?
— Един от съпрузите на майка ми — Пиетро Фереро — беше италианец и се задържа достатъчно дълго, така че научих някоя и друга дума.
— Колко полезно. Но ако наистина се интересуваш от историята на Sardegna, аз бих могъл да ти разкажа. Например…
— О — мисля, че историята всъщност няма значение! — усмихна се Сара весело, разбирайки от почти неуловимото сковаване на лицето му, че отново беше успяла да го притесни. — Това, което истински ме интересува е Коста Смералда, за която съм чувала, че е страхотно място! Не може ли да отидем там? — Тя въздъхна. — Толкова отдавна не съм танцувала и съм сигурна, че Карло не би имал нищо против — ако съм с теб! Освен това… вече ми се струва, че съм тук от векове, а не от няколко дни!
Тя трябва да продължи да се преструва на сестра си, да се държи както тя би се държала. И все така да го държи на разстояние с острия си език и независимо поведение. Тази сутрин, събуждайки се рано, беше излязла на малката тераса пред стаята си, решена да хване малко тен, и той я беше заварил, лежаща там в най-миниатюрните си бикини. Отново беше почти забравила ролята си. Тъй като не очакваше да го види толкова рано, Сара беше оставила радиото, което той й беше дал, на станция с класическа музика, по която даваха опера, и лежеше полузадрямала. Той естествено направи някакъв саркастичен коментар, който тя отхвърли с обяснението, че станцията сигурно се е сменила, докато е спала. Тогава, сякаш трябваше да намери нещо, за което да я упрекне, той започна да й изнася лекция за спането на слънце и последствията от него.
През цялото време докато той говореше, Сара усещаше ясно и с гняв как очите му сякаш бродят по нея преднамерено бавно и нахално, спирайки се на вдлъбнатината между гърдите й, на сянката между бедрата й, и тъй като нямаше шал или кърпа, за да се покрие, доста се притесни! Особено когато сърцето й започна да бие неравномерно, а дъхът й заседна в гърлото, задържайки гневните думи, които се беше приготвила да изстреля срещу него.
— По-добре се намажи отново с онова плажно масло, ако мислиш да стоиш още! — беше казал той накрая. — Освен това засили радиото и го остави на станция с музика, която ще те държи будна на горещото слънце!
Радиото изригна рок, който проглуши ушите й под презрителното щракване на пръстите му, след което за нейна изненада той се протегна за кафявото пластмасово шише с плажно масло, затоплено от слънцето.
— Няма нужда… — започна тя непокорно — но би трябвало да се досети, че той няма да обърне внимание на протестите й.
— Обърни се. — Ако не се беше подчинила, макар и доста неохотно, той вероятно щеше да я хване за рамото и да я обърне насила. — Не можеш сама да си намажеш гърба. Лежи спокойно и аз ще се погрижа за теб.
Силните му, сигурни пръсти втриваха маслото, докато тя започна да го усеща като коприна върху пламтящата си кожа. Искаше да се отдръпне от мъжа, да избяга на сигурно място в стаята си от влудяващата му арогантност и фина жестокост — но имаше ли в този негов дворец-крепост място, където тя би била защитена от него? Приклекналият вълк, готов за скок…
Той забеляза как тя трепна от някаква странна уплаха при тази нейна мисъл и се изсмя със своя груб, стържещ смях.
— Да не се страхуваш, че ще те набия като непослушно малко момиченце? Във всеки случай не този път… освен ако не отпуснеш тези твои напрегнати мускули! Не обичаш ли да те масажират? — Гласът му беше като пясък под коприна. Ръцете му, твърди и при все това почти нежни докато масажираше врата й, се плъзнаха по гръбнака й до двете тънки червени връзки на микроскопичното й горнище. — Защо смяташ, че трябва да носиш това смешно подобие на сутиен? Изненадан съм от лицемерието на жените, особено на тези, които проповядват свобода и равенство! В някакво твое интервю не заявяваш ли, че винаги се печеш гола или изобщо не го правиш, защото обичаш тялото ти да е равномерно загоряло? Ако искаш, ще се погрижа никой да не те безпокои тук горе, за да можеш да се печеш колкото искаш. — Ръцете му се плъзнаха надолу, обхванаха напрегнатото й дупе и леко го размачкаха. Той не обърна внимание на недоволното й „Престани!“ и придвижи ръцете си надолу по задната част на бедрата й, а после ги плъзна коварно нагоре по меката им вътрешна страна, докато мърмореше нежно: — Усещам вибрирането под
