Изправяйки рамене като млад войник на парад, Сара се завъртя, а копринената пола на късата й вечерна рокля без ръкави докосна коленете й. Столът й беше дръпнат елегантно и тя благодари за вниманието с кратко кимване, преди да седне отново с изправен гръб и каменно лице. Да го вземат дяволите! Какво искаше да постигне с това си своеволие? Какво още си мислеше, че може да я принуди да направи?
18
— Винаги ли принуждаваш жените да ти правят компания на вечеря? Или… или ги отвличаш за развлечение? Защо всъщност съм тук?
От другия край на масата тези черни като нощта очи, от чийто проницателен поглед Сара беше започнала да се страхува и да се отвращава, сякаш пробиваха лошо изградената й защита.
— Защо? — изръмжа той язвително, докато дългите му пръсти режеха парченце сирене и го балансираха върху ръба на ножа. — Защо според теб, Дилайт? Може би не мога да не се питам дали ще се окажеш достойна за името си… може би исках да разбера колко всъщност обичаш брат ми? И двата ми отговора ли те разстройват? Виждам как пулсът ти бие в гърлото! — Гласът му стана остър като ножа, с който си играеше. — Хайде да бъдем честни един с друг, carissima! В крайна сметка не може да се каже, че съм те отвлякъл. Спомням си ясно, макар че ти твърдиш, че не помниш, че дойде с мен съвсем доброволно… Не каза ли, че поканата ми „звучи страхотно“? Дори остави съобщение на телефонния секретар на чичо Тео… не си ли спомняш това? Трябваше да ти напомня, че ако не престанеш да се кикотиш, той няма да разбере нито една дума, когато пусне съобщението. Защо тогава изведнъж реши да избягаш от мен толкова скоро? Или този твой изблик е типично женски начин да ми напомниш, че трябва да ти отделям повече време?
Сара нервно си пое дълбоко дъх и високомерно вирна брадичка. Не, нямаше да му позволи да си играе с нея на котка и мишка. Ще му даде да разбере, все едно какво ще се опита да направи с нея този звяр.
— Казваш ми неща, които имат за цел да ме наранят и унижат, нали? Чудя се защо. Да не си ядосан, че те бих на тенис? Или защото толкова явно предпочитам да правя любов с брат ти, а не с теб?
Щом думите излязоха от устата й, Сара се зачуди дали не беше прекалила. Очите му, черни като въглените в ада, биха я погълнали, ако му позволеше. Тя чу през цялата дължина на масата как той изсъска, докато си поемаше въздух, и за да не се свие от уплаха, предпочете да предизвика гнева му.
— Разбира се аз съм само една безпомощна жена, която няма твоята физическа сила — а ти имаш и прислужници, които сляпо ти се подчиняват, нали? След като вече ми напомни, че съм изцяло в ръцете ти, бих ли могла да попитам какво точно смяташ да правиш с мен? Да ме убиеш? Да ме изнасилиш?
— Достатъчно! — прогърмя гласът му, а той заби острието на ножа си в дъската пред него. — Писна ми от твоите въпроси, твоите обвинения, твоите намеци и провокациите на прехваления ти сексапил, които постоянно ми хвърляш в лицето. — Нека ти кажа нещо… — Той изтръгна ножа от дървото и го насочи към нея по начин, който накара Сара да трепне вътрешно, чудейки се дали ще го метне към сърцето й. — Нека ти припомня, че вече ти казах, че нямам намерение да те изнасилвам — колкото й да се стараеш да ме подтикнеш към такова действие. И нека ти кажа също, че в крайна сметка ще те имам въпреки брат ми и омразата ти, а когато това стане, ще бъде както по мое, така и по твое желание.
Сара усети, неспособна да го предотврати, как лицето й пламна, когато със закъснение осъзна значението на това, което той току-що беше казал. Тя се улови, че се взира в него с леко разтворени устни и неприятно учестено дишане — точно като ужасен заек, хипнотизиран от змия, помисли си тя по-късно, отвратена от себе си.
Той се изсмя грозно.
— Проклятие! Да не би да съм укротил острия ти език? Гледаш ме, сякаш очакваш да скоча от стола, в който седя и да ти се нахвърля… като този готов за скок вълк, който нося на врата си! Страхуваш ли се… или си очарована, моя непостоянна Дилайт?
— Твоя… твоя… да не си посмял да ме наричаш твоя! Изобщо не съм твоя — никога няма да бъда твоя, дори да беше последният мъж на земята — никога по мое желание, никога!
— Това предизвикателство ли е или просто още една проява на лицемерие? За млада жена с твоя опит, която е „помъдряла“, както ти се изразяваш, определено се държиш прекалено скромно — освен ако нямаш за цел да ме впечатлиш?
Той беше несъмнено най-отвратителният, най-самомнителният мъж, когото беше срещала! Как само преиначаваше всичките й думи…
— Много би ми се искало да хвърля нещо по теб! — каза Сара задъхано. — За предпочитане нещо много тежко или много мокро… — Очите й се спряха с копнеж на тежката сребърна купа в средата на масата, пълна с красиво подредени екзотични орхидеи и тя въздъхна, преди да го погледне твърдо с пламнали от гняв бузи. — Но моето възпитание — научена съм да се старая да се държа като дама при всякакви обстоятелства, дори когато мъжът до мен не е джентълмен! — Стискайки здраво облегалките на стола си, Сара се застави да не отмества поглед.
— Добре си казваш репликите, точно като способната актриса, каквато вярвам, че си! — Отпивайки с наслада от втората си чаша еспресо, той подигравателно вдигна наздравица за нея. — Права си за мен, Дилайт… аз не съм джентълмен. Тази земя не ражда нежност, нито търпи слабост. Природата тук е сурова, а същото важи и за самите жители на Сардиния. Не е зле да запомниш това.
На моменти очите й заприличваха на остри късчета зелено стъкло, копнеещи да дълбаят и режат. Марко се облегна назад, като я изучаваше целенасочено, опитвайки се да прецени доколко е готова. Той не се съмняваше, че в крайна сметка тя ще се предаде, но междувременно наистина беше успяла да го изненада с упоритостта и темперамента си.
Сега беше решила да издигне помежду им стена от ледено мълчание, извръщайки се с преувеличено свиване на едно голо, блестящо като коприна рамо, за да си играе с една сребърна лъжица. Да я вземат дяволите! Тя беше само една мръсница — аморално същество с хубаво тяло, което несъмнено знаеше как да използва в леглото, за да постигне целите си. Как смееше да обърква живота му — оказа се толкова упорита, че се наложи да прибегне до крайната мярка да я доведе тук. Тя разбира се си играеше с него, подмамваше го с престорената си свенливост и кокетство, а после го отблъскваше с гнева си или с дяволската си резервираност.
Той искаше безусловната й капитулация. Да я накара да приеме странната, нежелана химическа реакция, която се получаваше между тях и понякога караше въздуха наоколо да пращи от напрежение. И тогава — тогава можеше да й покаже истинската й същност, като й докаже колко слаба е ревностно проповядваната й вярност към брат му Карло, когото упорито наричаше свой годеник.
Точно в този момент му се искаше да притисне тънкото й развратно тяло към своето, да принуди устните й да се отворят с желание под натиска на неговите, докато заравя ръце в гъстите й лъскави коси с цвят на махагон. Точно това би трябвало да направи — да приключи веднъж завинаги с ненужния фарс, който тя се опитваше да продължи. И тогава, след като я е имал и я е поставил на мястото й, можеше да се върне към бизнеса си и към Франсин, любовницата му, която го очакваше в Париж.
— Най-малко от пет минути седиш тук и просто се взираш в мен! Не би ли предпочел да гледаш картина, която не може да ти отговаря? Да ти кажа честно, доста съм уморена и ако не възразяваш, бих предпочела да… се кача горе.
Той забеляза как тя се запъна на думите „да си легна“ и ги замени с „да се кача горе“. Упоритата й игра на свенлива малка девственица наистина започваше да става малко нелепа.
Сара не съзнаваше, че е затаила дъх, докато не го видя да става с пресилен поклон към нея, противоречащ на презрителния израз в очите му.
— Разбира се. Спокойният живот тук сигурно ти се струва доста скучен, а?
Дали настоя да я придружи до горе, за да й покаже, че можеше да бъде и по-различно? Сара усещаше твърде ясно близостта на загадъчната му мъжественост — натискът на пръстите му върху лакътя й, който сякаш я предупреждаваше, че е напълно безсмислено да се опитва да избяга. Усещаше ли той, на свой ред, почти първичния й страх от близостта му — че може да изгуби контрол над себе си, да изгуби част от себе си заедно с всички романтични момичешки мечти, с които беше израсла? Ако този арогантен дук от Сардиния я вземеше, както се заканваше, то нямаше да бъде от любов и уважение. Щеше да е от желание
