си, Сара изви тяло, опитвайки се да избегне докосването му. Главата й се отпусна назад и тя се чу да простенва, когато твърдите му устни изоставиха нейните и се преместиха агонизиращо бавно към гърдите й, които нетърпеливите му пръсти бяха разголили.
Как можеше да изпитва наслада от усещането за неговите устни и език върху напрегнатия чувствителен връх, който той току що беше събудил за живот? Как можеше да иска това, което той правеше, дори бавното движение на ръката му надолу по корема й, между телата им, интимното докосване, при което пръстите му сякаш я опариха през всичките пластове червен шифон, които ги разделяха. Лицето й започна да гори, а също й тялото й — като жар от огън, който пламтеше в нея, изпълваше я с опасно чувство на премаляване, съгласие с всичко, което той правеше с нея, и желание за още.
И тогава, някак прекалено внезапно, тя беше свободна — едва не падна преди ръцете му да я хванат и изправят.
— Виждаш ли? — Дрезгавият му глас идваше от известно разстояние, което отново разделяше телата им. — Нямаш сили да се бориш със собствената си чувствена природа, въпреки цялата ти решимост и омраза. Мисля, че вероятно би легнала със самия дявол, ако те целуне достатъчно силно. — Тя мразеше смеха му, от който кожата й, която пресметнатите му милувки бяха направили твърде чувствителна, настръхваше. Очите му бяха студени и непроницаеми, когато се спряха за миг на зачервеното й лице. Няма нужда да ме гледаш така — не мислиш ли, че и на двамата ни стига за тази вечер? Качи се горе в леглото, моя малка лъжкиньо и може да те видя по-късно.
Дори след като вече се беше освободила и побягна да се скрие от мрачното му сатанинско присъствие без нито една дума, забравяйки гордостта си, пламтяща от срам, Сара имаше чувството, че думите му отекват в главата й. „Качи се горе в леглото, моя малка лъжкиньо и може да те видя по-късно“.
Беше казал може би. Последно, подигравателно завъртане на жестокия нож, който вече беше забил в нея.
Сара хукна нагоре по стълбите, сякаш я гонеше самият дявол и се облегна задъхана на дебелата дървена врата, която не се заключваше отвътре — символ на положението й тук и спомен от един друг век, в който жените бяха придобивани като имущество и употребявани според прищевките на мъжете, които ги притежаваха.
23
След като се поуспокои и се унесе, Сара продължи да спи, сякаш не искаше да се събужда никога. Сънуваше, че я преследва огромен чудовищен вълк с мощни челюсти и проблясващи в нощта кръвясали очи. И макар тя да знаеше, че може да я сграбчи с един скок, той предпочиташе да стои съвсем близо зад нея, играейки си с нея, карайки я да се напряга, докато сърцето й щеше да се пръсне, чакайки избрания от него момент да сключи челюсти около гърлото й, да я вземе в небитието — да я вземе най-после…
— Не! — Трябва да го беше казала на глас, от което се събуди. В стаята й беше горещо и тя лежеше върху омотаните чаршафи, окъпана в пот.
Слава богу, че се събуди! Сърцето й постепенно започна да бие по-бавно, а задъханото й дишане се нормализира. Всички завеси бяха спуснати и в стаята беше тъмно. Кое време беше? И тогава, поемайки си с болка дъх — беше по-скоро ридание, което заседна на гърлото й — тя си напомни, че в този затвор времето не играеше никаква роля. Какво значение имаше колко дълго е спала или до колко часа? Тя беше тук, като запечатана в кехлибар мушица или като още неопитна държанка на мавритански султан, очакваща със смесица от тревога и любопитство прищявката на господаря си.
Сара притисна студени пръсти към слепоочията си. Имаше и други сънища — кошмари, които още не искаше да си спомня или да анализира, нито искаше да си спомня какво ги беше породило — в никакъв случай да не мисли за това и за начина, по който я беше унизил и сразил гордостта й, както и защитата й.
Престани! Днешният ден е съвсем различен, а вчера тя беше уморена и умираща за сън, умът й беше изпълнен с прекалено много картини, звуци и образи, които вероятно подсъзнателно бяха повлияли на мислите й, въпреки съзнателния й отказ. Ако днес я потърсеше, той нямаше да я намери толкова лесно. Нямаше да може да…
Отпъждайки зародилата се скандална мисъл, Сара се застави да стане от леглото, а очите й неволно погледнаха със страх към вратата. Щеше ли да дойде да я търси с намерението да направи физическа реалност победата си над нея? Или, подхранвайки мъжкото си его, щеше да чака тя да отиде при него.
Сара натисна почти злобно копчето, което щеше да извика Серафина или някоя от прислужничките. Днес, докато се възстанови достатъчно, за да може да прави планове, щеше да играе ролята на разглезена одалиска, заобиколена от прислужници. Ако той изпратеше да я повикат, щеше да се направи на болна и да откаже да слезе. Нека си мисли каквото си иска!
Слава богу, в отговор на позвъняването й дойде самата икономка. С премерено изражение тя съобщи на Сара, че часът е почти седем и петнайсет вечерта — но й било наредено да не я събужда.
— О? Колко любезно от страна на моя домакин!
Жената пренебрегна саркастичния й коментар, с което й напомни, макар и със закъснение, че в крайна сметка Серафина дължи пълна лоялност на семейство Кавалиери и работи тук за две поколения. Защо да се притеснява за съдбата на една глупава мушица, осмелила се да лети твърде близо до пламъка?
— Да ви приготвя ли банята, синьорина? Поръчах ви кафе и портокалов сок, а също и кифла, в случай че сте гладна. А ако ми кажете какво искате да облечете за вечеря…
— Аз… не се чувствам много добре! — каза Сара бързо, за да прикрие нервността си. — Бих искала една хубава гореща вана, но после — мислите ли, че всичко ще е наред, ако си остана в стаята по халат? Наистина нямам желание да се обличам и да слизам за вечеря — може ли просто да ми донесат един поднос тук, горе? Нещо много леко — една супа и салата са достатъчни.
— Само това? Синьорината трябва да яде… — Очите на Серафина обходиха неодобрително тънкото тяло и финото лице на Сара, като се задържаха за миг на тъмните петна под очите й.
— Изобщо не съм гладна, но има нещо друго. — Сара отчаяно си помисли, че заеква като глупачка, но не можеше да го преодолее. — Мислите ли… мислите ли, че някой би могъл да постои малко при мен? Знам, че имате много работа, но — може би някоя от прислужниците. Аз — странното чувство, което изпитах онази нощ малко ме плаши. Не искам да се изкушавам да излизам отново навън и да се излагам на загадъчното, опияняващо въздействие на сардинската нощ!
Явно беше улучила точно какво да каже, защото Серафина се прекръсти и кимна, без да й задава въпроси.
— Ще изпратя Тереза. Тя говори по-добре от останалите и дори знае малко английски. Сигурна съм, че ще разпитва много за Америка, но е добро момиче и е много съвестна.
Е, поне тази вечер щеше да бъде защитена…
Докато лежеше в дълбоката мраморна вана с коса, падаща на тежки мокри кичури по врата и раменете й, и дори след това, когато се поддаде на изкушението да бъде глезена и остави Тереза да я среше, Сара се опитваше да отпъди опасната мисъл, която започваше да се оформя в ума й: Защитена от какво?
Тереза остана при нея и след като преодоля първоначалната си свенливост, започна жадно да я разпитва за Америка — точно както я предупреди Серафина, помисли си Сара тъжно. Беше изяла леката си вечеря, няколко пъти беше кръстосала стаята си и сега, виждайки как момичето се мъчи да сдържи прозявката си, Сара се съжали над нея и я освободи. Знаеше, че е късно и къщата беше тиха. Предполагаше, че отново ще може да заспи и да се събуди освежена и готова да се противопостави… на всичко! Имаше време да се въоръжи и беше готова. Той нямаше да открие повече никакъв страх и слабост у нея, колкото и да се мъчеше да пробие току-що укрепените барикади, които тя беше издигнала срещу него. Стратегия, скара се Сара на себе си, това е името на тази игра.
Стратегия — предимство — оръжия… Мислите объркано се мятаха в главата й, докато тя продължаваше да крачи из стаята като разярена млада котка, когато внезапно, отвратена от себе си, спря пред високото огледало в златна рамка, откъдето й се намръщи собственото й отражение. Оръжия! Зеленото на очите й сякаш стана по-тъмно, когато ги присви. Дилайт разбира се щеше да знае по инстинкт как да се бори с него. Както щеше да знае и мама Мона. „Но аз се уча!“ — помисли си Сара гневно. „Уча се.“ Тя отстъпи назад и
