тъй като не бях достатъчно любезен да ти донеса кърпа за косата, позволи ми да се реванширам, като ти помогна да отпуснеш всички тези напрегнати скули.
— Аз всъщност не…
Той я прекъсна безцеремонно.
— Лежи спокойно. Това е само масло, което съдържа витамин Е, а казват, че той помага да се запази кожата свежа и млада. — Без да чака отговор, той започна да масажира раменете и врата й с лекота, която я изненада. — Не се тревожи — каза той подигравателно някъде иззад нея — не се опитвам да те възбудя. Искам само да ти стане по-топло и да не се чувстваш толкова напрегната.
Да, бе! — присмя се тя наум. Но след като прецени внимателно шансовете си, Сара реши, че е по-добре да прояви благоразумие… освен това определено беше по-безопасно да си лежи по корем, а не да скача на крака. Както и да е, засега пръстите му я разтриваха напълно безучастно, плъзгаха се от влажния й врат към раменете й и по-надолу, където явно успяваха да открият всички болезнени точки и да премахнат напрежението. Е, докато стоеше далеч от основата на гръбнака й…
— Боли ли те или ти е приятно? — Досега не знаеше, че вълкът можел и да мърка. Да не би да искаше да я накара да свали гарда? — Ето, отново се стягаш — не си ли се научила как да се отпускаш?
— Сигурно би ми било по-лесно, но внезапният ти пристъп на любезност ме кара да бъда нащрек.
— Какъв цинизъм! Обърни се и ще ти докажа, че мога да бъда мил, ако в твоя речник това означава, че трябва да съм напълно безучастен. Да си представя ли, че ти си… любимата племенница, например? Непорочната дъщеря на приятел?
— Господ да помага на племенничките ти, ако имаш такива! Освен това се съмнявам, че имаш много приятели с непорочни млади дъщери!
Тя извика, когато ръцете му стиснаха здраво раменете й, сякаш изпита внезапно желание да блъсне главата й в мраморния под.
— Имаш прекалено остър език, Дилайт, който сигурно ще те вкара в беля някой ден. Имаш късмет, че изтръгна от мен обещание! — Тонът му беше доста заплашителен и тя замълча, стягайки се отново под ръцете му, които бяха достатъчно силни да я разкъсат на две, ако му хрумнеше.
Той изведнъж се прехвърли на краката й, стряскайки я. Първо стъпалата, едно по едно, а после прасците й, които маслото направи меки като коприна — задържа се там доста дълго и тя се поуспокои. Едва когато усети прокрадващата се топлина и сила на допира му нагоре по бедрата си, Сара рязко се възпротиви.
— Моля те, спри! Достатъчно. Вече се отпуснах и искам да се прибера в стаята си.
— Не мислех, че освен това си и страхливка.
Освен какво? Умът й изстреля въпроса, на който тя отказа да отговори.
Вместо това каза студено:
— Всъщност не ме интересува какво мислиш.
— Добре. Тогава сигурно погрешно съм решил, че по някаква причина те е страх от мен. Хайде, можеш да се обърнеш, абсолютно безопасно е, уверявам те. Тъй като едва ли се срамуваш, предполагам, че свенливостта ти е породена от страх?
— Не можеш да предполагаш нищо! Защо трябва да се страхувам от теб?
— Е, в такъв случай… — Сара усети как бе хваната, повдигната и обърната по гръб с изненадваща лекота, сякаш беше парцалена кукла.
— Ама ти…! — Тя замижа пред пламъка, който лумна за миг в очите му, и чу гласа му, който я прекъсна:
— Не подобава на една дама да псува и ругае — а през тези няколко седмици ти се опитваш да ме убедиш, че наистина си дама. Така че лежи спокойно и мълчи, освен ако ръцете ми не си позволят волности, с които не си съгласна.
— Казвала ли съм ти скоро, че не те харесвам? — заяви студено Сара право в мрачно присмехулното му лице и се вбеси, улавяйки кривата му усмивка.
— Така ли? Колко си неблагодарна, а аз само се опитвам да направя нещо хубаво за теб. Защо не — как се казва — а, да, не се отпуснеш и наслаждаваш?
По лесно беше отново да затвори очи, сякаш по този начин можеше да се изолира от него. Да затвори очи и да не мърда, да устои на коварния допир на ръцете му върху затоплената си от огъня кожа, в която маслото попиваше и я караше да блести като лъскав сатен на червено-златистата светлина на огъня.
Той я хвана за раменете и започна да ги масажира с измамна нежност, докато усети едва доловимото омекване на мускулите й. Тогава ръцете му се плъзнаха по-надолу, усещайки как тя отново се стяга и нарочно избягвайки всякакъв допир до зърната й. Много нежно тук, леко докосване, нежно като полъх, докато стигна до стегнатия й плосък корем и се придвижи отново нагоре, все така безкрайно леко. Въпреки подчертаното й безразличие и отегчение, на него му се стори, че долавя лек трепет под копринено гладката й кожа, който я издаваше.
Да я вземат дяволите тази опитна малка изкусителка, която предпочиташе да се противопоставя на собствените си инстинкти, вместо да се предаде твърде лесно! А вече трябваше да е разбрала, че повече не може да става и дума да се омъжи за Карло! Какво искаше да спечели с този свой акт на благопристойност? И докога смяташе да продължава?
25
Колко неправдоподобно и невероятно би изглеждало това само преди два дни! Че ще лежи гола по гръб върху топлия мраморен под, докато огънят грее пламтящата й плът, а мъжът, когото най-много мразеше и презираше, ще я вижда такава, каквато не я беше виждал никой друг, ще я докосва така, както не я беше докосвал друг мъж.
Защо му позволяваше? Ако докосването му отново беше станало грубо или ако се беше опитал коварно да заобиколи странното споразумение, което бяха сключили, тогава щеше да го спре — и да си тръгне. Но той не… не правеше нищо, на което би могла да се възпротиви, просто я масажираше равнодушно, както беше обещал. Но беше ли всъщност толкова равнодушен? Тя беше сигурна, че не си е измислила безкрайно лекото докосване на пръстите му върху вътрешността на бедрата й преди миг. По дяволите, всъщност тя трябваше да води играта, да го възбуди и в един точно избран момент да го отблъсне. Той и тези негови умели чувствени ръце, които прекалено свойски обхождаха тялото й… Бог знае с колко други жени е играл точно тази игра. „Масаж“, как не!
Здравият й разум и съзнанието за неотменността на задачата й се върнаха почти едновременно и Сара седна, мигайки с очи, сякаш почти беше заспала.
— Мм! Това наистина беше хубаво! Но честната игра изисква смяна на местата, така че сега е мой ред. Всъщност аз самата съм доста добра в масажа, знаеш ли?
Е, поне беше прочела една книга по въпроса и си я спомняше отлично. Със закачлива усмивка Сара се протегна за отвореното шишенце с масло, като не откъсваше очи от изненаданата му физиономия.
— А сега е твой ред да се отпуснеш, така че лягай долу!
— Колко си… внимателна! Поласкан съм. — Но Сара забеляза, че дори когато легна по корем, както беше направила тя в началото, той я изгледа подозрително с крайчеца на окото си.
Доволна от себе си, тя му хвърли лукава усмивка.
— О, сигурна съм, че имаш на разположение безброй нетърпеливи доброволки. Все пак ще се постарая да направя най-доброто, на което съм способна.
— Благодаря — изръмжа той сухо. — Но ще ти кажа оценката, след като приключиш. Нямам желание да усетя как впиваш нокти в тялото ми!
— О, бих могла да те изненадам и да улуча десетката — нищо не се знае, нали?
— Давай! — Той сви широките си рамене и нехайно положи глава върху ръцете си, сякаш готов за неособено приятно преживяване.
Коленичила до него, Сара едва се удържа да не направи гримаса зад арогантния му гръб. Той беше прав, наистина й се искаше да забие нокти в плътта му, но имаше да доказва нещо. И така, с изненадващо силни пръсти тя започна да масажира врата му, точно както беше направил той с нея.
Маслото, плъзгащо се като гъст мед между дланите й и мургавата му плът, предизвикваше у нея странно
