стъпка Сара осъзнаваше все по-ясно, че върши нещо, което не е правила никога преди, поема рискове, каквито не се беше осмелила да поеме никога по-рано в сигурния, прозаичен живот, който водеше само до преди няколко месеца. И все пак не си позволи да забави крачка, дори когато плясъкът в басейна спря и тя беше сигурна, че той я гледа.
Нямаше от какво да се страхува! Нямаше нищо грешно или противоестествено в разсъблеченото човешко тяло — а голотата беше далеч по-малко неприлична или… или възбуждаща от оскъдно облеченото тяло, в което все пак имаше някаква тайнственост. Бъди смела, Сара. Мисли за Каузата, в името на която разгалваш девственото си тяло — това тяло всъщност никак не е лошо!
— Е? След като си тук, няма ли изведнъж да си спомниш, че не можеш да плуваш? Ще избягаш ли горе в стаята си, за да се скриеш от големия лош вълк?
С прилепналата по главата гъста черна коса той изглеждаше по-различно, но стържещият глас и мрачното язвително изражение си бяха същите. Да върви по дяволите!
— Че кой се страхува от големия лош вълк? — парафразира Сара елегантно, като захвърли настрана късото кимоно и се гмурна във водата.
О, но това наистина беше страхотно, а тя имаше нужда от раздвижване. Както на тялото, така и на ума, напомни си тя, като измина половината дължина на басейна под вода и изскочи отгоре, заслепена за миг от прилепналите тежки кичури мокра коса.
— Моля те, позволи ми… — Дълги мургави пръсти отметнаха косата й, а Сара вдигна поглед, ритайки във водата, и осъзна, че едва не се беше блъснала в него.
— Благодаря ти! — Като си пое дълбоко въздух, тя започна да упражнява кроула си — в обратна посока. За нещастие, когато се опря до стената, той вече беше там.
— Значи плуваш почти така добре, както играеш тенис! Чудя се в какви други спортове си майсторка!
Каква част от нея можеше той да види под водата? О, по дяволите! Ето че самата тя започваше да разсъждава като истинска викторианка! Сара отметна косата от лицето си с подчертано кокетен жест. Е, тази му хаплива забележка заслужаваше атака с всички сили.
Тя каза свенливо:
— Това си е мой проблем, нали? — И беше възнаградена. Лицето му се вкамени, а той я погледна, сякаш искаше да я удави.
Без да чака да разбере дали наистина ще се опита, тя отново заплува, този път по-плавно, тъй като навикът и тренировката си казаха думата. Тя можеше да играе тенис, да плува и да язди. И в трите беше много добра. Можеше дори да свири сносно на пиано, да издрънка акомпанимент на китара, ако се наложи. Татко беше настоял тя да придобие всички умения на една „дама“ според неговите представи. Но какво би си помислил сега бедният татко, ако знаеше какво е замислила? Излизайки на повърхността в другия край, Сара потрепери от самата мисъл.
— Не може да ти е студено? — Този път злъчния му глас се чу от по-безопасно разстояние. — Но ако е така, бих могъл да сложа още дърва в огъня.
Това означаваше да излезе от басейна, а той очевидно беше без плувки!
— Добре ми е, благодаря! — каза тя бодро.
Очевидно сега беше решил да не й обръща внимание. Докато правеше упражнения за краката, хваната за перилото, което опасваше целия басейн, Сара го чуваше как плува от единия до другия край с резки загребвания и усещаше с тялото си леките вълни и вибрации от преминаването на тялото му.
— Е — на мен ми стига толкова! — Когато Сара обърна глава, той седеше отстрани на басейна с небрежно кръстосани крака, сякаш носеше чифт от онези негови къси панталони с безупречна кройка.
Тя бързо извърна глава и каза леко приглушено:
— Това означава ли, че и аз трябва да изляза? Не е честно, защото току-що дойдох!
— Тогава постъпи, както искаш. А тъй като забравих да си взема хавлия, ще легна тук, пред огъня, за да се изсуша. Не бих искал да те оставям сама, изглеждаш толкова мъничка и беззащитна в тази огромна мраморна вана. Лесно можеш да се плъзнеш на мокрия под или да се схванеш. Ще те изчакам.
Спокойно съобщаване на факта — щеше да го направи разбира се. Кураж, Сара! Тя преплува три дължини на басейна, преди да бъде в състояние да го погледне безгрижно.
Сара излезе от водата и поседя за малко с гръб към него, чудейки се дали е заспал или — гледа. Лека тръпка премина през нея. Можеше ли всъщност да се справи с това?
Огънят зад гърба й внезапно припламна и по стената затанцуваха изкривени сенки. Тя разпозна неговата, тънкото му високо тяло изглеждаше огромно, сякаш се надвесваше над нея. Така ли беше?
Тя почувства облекчение, когато чу гласа му от достатъчно безопасно разстояние.
— Очевидно ти е студено и сложих още дърва в огъня. Ако не възнамеряваш да стоиш там, докато настинеш, предлагам ти да направиш като мен и да се изсушиш на топлината на огъня. Тук дори подът е топъл, а — гласът му стана хаплив — разбира се, имаш думата ми, че няма… да те принуждавам по никакъв начин!
Сара предпочете да не обръща внимание на подтекста на думите му и каза весело:
— Този огън наистина изглежда примамлив!
Докато събираше смелост, поемайки дълбоко въздух, тя усети как той замълча в очакване. В днешно време статуи и картини на голи тела имаше навсякъде. Както и нудистки плажове, голи танцьорки и постери. Постерите й помогнаха да се реши. В крайна сметка тя трябваше да го подмами, за да го отблъсне, когато настъпи часът на истината.
— Би ли ми подал халата?
Просто й се изплъзна от устата! Недоумяващото сумтене, което се разнесе зад гърба й, подейства на Сара като остен и тя скочи на крака и се обърна право към него. В черните му очи се отразяваха червените искри на огъня. Гордостта я накара да остане права малко повече от необходимото. Е, щом иска, нека гледа — по дяволите дебелоочието му — и нека страда за това, което никога няма да има!
С измамно невинно движение Сара вдигна ръце да отметне мокрите кичури от раменете си.
— Боя се, че косата ми никога няма да изсъхне, ако не бъдеш така любезен да ми донесеш кърпа!
— И какво те кара да мислиш, че съм любезен? — Гласът му опъваше нервите й и почти успя да я накара да се чувства несигурна. Но Сара успя някакси да се изсмее обезсърчено.
— Просто опипвах почвата. Предполагам, че трябваше да се досетя, нали?
— Да, така е. — Тембърът на гласа му леко се промени и премина в протяжно гърлено ръмжене. — Но защо не дойдеш при огъня? Стори ми се че потрепери отново, а не искам да се чувствам виновен, че си настинала!
Той, разбира се, лежеше от едната страна на огъня с кръстосани под главата ръце, свил единия си крак. Стараейки се да върви спокойно и небрежно, Сара се опита да не зяпа добре оформеното му мускулесто тяло, докато той лежеше там и я гледаше без всякаква свенливост или неудобство. Но в крайна сметка изпита облекчение, когато най-после коленичи и легна по корем с извърната глава, преструвайки се, че предпочита да изучава пламъците.
В тишината, която легна тежко между тях, Сара изведнъж долови музика. Нежна, лека, като копринена нишка, която се обвиваше чувствено около нея. „Тристан и Изолда“ — любовната тема. Само музиката, без гласовете, които винаги беше смятала за излишни. Определено най-чувствената музика в света. Музика, от която можеш да си загубиш ума.
— Предполагам, че би предпочела рокендрол, но тази музика отговаря на настроението ми тази вечер.
— Ти непрекъснато предполагаш, а всъщност не знаеш нищо за мен. Нищо!
— В такъв случай — ще ми позволиш ли да науча?
— Съмнявам се, че си струва да си правиш труда! — изсумтя Сара презрително. Защо продължаваше да я напада подло?
— Но защо не? Особено след като успяваш да запазиш… тайната си. Заинтригуван съм, признавам си.
— Ха! — Сара беше започнала да харесва този израз, криещ себе си неизчерпаеми нюанси.
— Не ми вярваш? Но има толкова много неща, които бих искал да науча за теб, Дилайт. Например — обичаш ли да те масажират? Оттук гърбът ти изглежда много скован и напрегнат, а това не е хубаво. Виж,
