усещане — беше едва ли не изненадана от това, което правеше, и от необяснимото удоволствие, което предизвикваше у нея допирът до чуждата кожа и широкия, здрав гръб. Чувстваше играта на стегнатите мускули под пръстите си, сякаш той ту се напрягаше, ту се отпускаше, не съвсем сигурен какво цели тя. Прокара кокалчетата на пръстите си надолу по гръбнака му и отново нагоре, размачка раменете му и веднага плъзна възбуждащо ръце надолу към кръста му — премина смело по здраво стегнатите мускули и се спря почти съзнателно на бедрото му.
— Това масаж ли е? — В гласа му се долавяше леко ръмжене, което този път само я накара да се усмихне. От постоянното му мърдане разбираше, че се опитва да овладее безпокойството, което беше предизвикало докосването й.
— Това оплакване ли е? — Гласът й беше преднамерено провокиращ, а ръцете й изпращаха сигнали нагоре и надолу по твърдото му, стегнато тяло, научавайки всеки път нещо ново, и като усети с върха на пръстите си неволната му реакция, тя започна да изпитва все по-нарастващо чувство за сила.
— Ти… караш ме да те искам. Внимавай!
Мазните й ръце продължиха да се движат все по-уверено по топлата му кожа, а тя отвърна весело:
— Но защо? Ти ми се закле, че мога да имам доверие на дадената ти дума. Искаш ли да спра?
Тя дразнеше, измъчваше, изкушаваше — първокласна кучка, помисли си Марко мрачно. Разбира се, целта й беше да си разчисти сметките с него, а типично мъжката му реакция го поставяше в неизгодно положение. Господи! Как искаше да притисне нейното извиващо се тяло с дълги крайници под своето, докато я накара да признае каква е всъщност — само една евтина мръсница, изцяло подвластна на инстинктите си, която твърде лесно се отдаваше на всеки мъжкар, привлякъл погледа й. Смяташе да остави Карло сам да разбере това… Той се сепна, разгневен от неволната грешка. Смяташе? Смята! Тя може да е много смела, но все пак е жена, слаба като другите от нейния пол — в това число и майка му. Устните му се изкривиха в грозна гримаса, която ръцете му скриваха. Настаняването на Дилайт точно в онази стая беше горчив жест, чиято ирония можеше да схване единствено той. Майка му, избягала със своя любовник- селянин, също беше мръсница. Сродни души. И имаше само един очевиден начин да заличи неприятния спомен и за двете.
Наслаждавайки се на победата си и при все това очарована противно на волята си, Сара не можа да потисне въздишката на изненада, когато внезапно усети китката си в болезнена, непоколебима хватка.
— Достатъчно! — Защо всичко, което той й казваше, звучеше като команда или заплаха?
— Какво ти става сега? Пусни ме, причиняваш ми болка, а обеща…
— Много добре знам какво обещах — изръмжа той. — Но мисля, че се опитваш да ме накараш да премина границата, която ти настоя да поставим. Аз не съм глупаво наивен млад мъж като Карло и обикновено… — Той подигравателно провлачи думата, вдигайки се на колене с едно бързо плавно движение, като продължаваше да я държи като в капан там пред себе си. — Обикновено — продължи той грубо и провлечено, с което я накара да мълчи — не се отказвам от мимолетните удоволствия, предлагани от такива като теб. Затова внимавай да не възприема закачките ти като покана!
Очите му обходиха бавно и внимателно голото й тяло, като се задържаха на гърдите й и тъмния триъгълник между бедрата й — издайническа червенина изби по бузите й при този нахален, поглъщащ поглед.
— О! — Задъхвайки се, Сара се опита да се отскубне от хватката му. — Трябваше да знам, че не умееш да губиш. Първо на тенис, а сега…
— Но кой от нас печели и кой губи? — Гласът му беше груб като докосването на палеца му, който галеше чувствителната вена, пулсираща от долната страна на китката й. — Не искаш ли да разбереш?
— Мисля — трябваше да положи усилие, за да овладее треперенето на гласа си — мисля, че за тази вечер бихме могли да кажем, че сме наравно и… и просто да отидем да си легнем. Престани да ми извиваш ръката — казах ти, че ми причиняваш болка!
— О, да… — каза той замислено, а черните му непроницаеми очи сякаш се наслаждаваха на безплодните й опити да се освободи. — Това да не е още едно от обещанията, които ме изнуди да ти дам? Че няма да те нараня? Не си спомням.
— Пусни! — изсъска Сара гневно в строгото му мрачно лице. — Аз не съм … садомазохистка, ако ти си по тази част!
— А ако беше, смяташ ли, че слабите ти протести биха имали някакъв ефект? — подигра я той. — Мисля, че знаеш не по-зле от мен, че много бързо мога да те накарам да желаеш всичко, което реша да правя с теб — с това стройно, зачервено от огъня тяло, което толкова нахално излагаш на показ!
Дълбоко в очите му проблесна светлинка като тлеещ под струпани въглища огън. Опасно послание, което дори тя, при цялата си липса на опит, разбираше твърде добре.
— Не! — Тя изстреля думата, остра като нож, право в лицето му, изпитвайки неистово желание да го обезобрази, да го нарани. Ако имаше под ръка кинжал, щеше без всякакво угризение да го забие в това твърдо, мускулесто тяло, което толкова лесно можеше да я надвие. — Не — каквото и да направиш, никога не би могъл да ме накараш да те желая! — Тя го погледна гневно с овлажнели очи, блестящи от крайно отчаяние, което съвсем спокойно би могло да мине за омраза. Сякаш не Сара, а някой друг се изсмя грубо и язвително. — Защото — знаеш ли какво? Даже и да ме вземеш, даже да успееш да възбудиш тялото ми, ще трябва да си затворя очите, като си представям някой друг — всеки друг! Разбираш ли? Обичам аз да избирам любовниците си, синьор! А ти просто не си моят тип. Бях ли достатъчно ясна?
В напрегнатата тишина, която се възцари след неистовия й изблик, всичко изглеждаше приглушено, даже дишането й. Сара установи, че буквално не може да откъсне очи от неговите, които станаха твърди като обсидиан. Тя не можа да открие друга промяна в изражението му. Защо не казваше нищо? Защо не правеше нищо? Тя усети, че сърцето й започва да бие лудо и я обхвана страх, че той ще чуе и ще разбере колко всъщност е ужасена от него.
— Не чу ли какво ти казах? — Дори и в собствените й уши гласът й звучеше твърде пискливо и остро.
— О, да. Както сме застанали близо един до друг, бих ли могъл да не чуя? — Тонът му беше любезен. Прекалено любезен, от което на Сара й се прииска да се дръпне уплашено. — А и ти можеш да бъдеш ужасно красноречива и… пряма, когато решиш, нали? Освен това си истинска малка кучка — от онези, които в твоята страна са известни като гадни флиртаджийки. В един момент са възбудени, а в следващия — студени като лед. Всъщност курви по рождение.
Беше невероятно, дори нереално, че той й говореше всички тези грозни, унизителни неща с все същия любезен тон.
Лицето на Сара гореше, а също и тялото й. Бори се с него, каза й вътрешният й глас. Бори се с всички средства, иначе той ще те победи и унизи — точно това се опитва да направи, като казва онези неща и наблюдава реакцията ти с онази студена, жестока усмивка, която всъщност е само леко свиване на ъгълчето на устата му, а не истинска усмивка… Беше я нарекъл курва! Отново.
— Ако наистина бях… каквато ме нарече, бъди сигурен, сеньор, че не би могъл да ме купиш на никаква цена! И може да си сигурен също, че бих дала на всеки мъж, който наистина ми харесва, ако ще да е боклукчията!
— Започвам да разбирам, че въпреки това хубаво тяло, което ти е спечелило слава, ти съчетаваш всички най-лоши женски черти! Да ги изброя ли?
— Не искам да те слушам повече. Пусни ме, казвам ти!
Той продължи настойчиво, сякаш не беше чул протестите й:
— Имаш твърде избухлив характер и злостен език и не е зле да укротиш и двете, ако изобщо искаш да задържиш някой от многобройните си любовници повече от ден-два. Освен това очевидно си и студена, пресметлива, лицемерна малка…
— А ти не си нищо друго освен един… един надут задник! Изучаваш ме през мръсния си микроскоп с онзи непоносимо съднически поглед, докато през цялото време… — Сара млъкна, ужасена от подтекста на това, което почти каза.
— През цялото време… какво? Трябва да се научиш да довършваш изреченията си. — В измамно равния му тон се долавяха остри нотки.
— Когато спреш да ме държиш тук да слушам обидните ти изявления, наистина искам да си тръгна. Става ми все по-трудно да стоя коленичила на този твърд, студен под — освен ако намерението ти не е било
