да ми наложиш покаяние за предполагаемите ми грехове?
Този път Марко не се опита да заглуши грозната ругатня, която се изтръгна от него, докато грубо и безцеремонно я изправяше на крака. Той очакваше едва ли не Сара да се олюлее и да политне към него, но тя, дяволите да я вземат, като котка запази равновесие без всякакво усилие, гледайки го с онези очи, подобни на късчета зелено стъкло, хвърлящи златисти отблясъци на светлината на огъня. Кой би могъл да разбере очи като нейните — или да прозре какво се крие зад тях?
Очи на истинска кокетка — на блудница по рождение. И тяло, което напълно им подхождаше, както той не бе могъл да не забележи — и да не откликне. Пресметлива? Точно така, беше пресметлива. И напълно лишена от морал, наред с всичко останало. Кучка и богиня! И — покаяние ли беше казала?
— Боя се, че покаяние има само за искрено разкаялите се. Но само преди по-малко от сто години бих ти наложил нещо повече от официалното покаяние, повярвай ми!
Не й хареса как гласът му премина в дълбоко ръмжене накрая, нито зловещият поглед, който й хвърли. Но поне най-после пусна китката й, която я болеше, и Сара се опита да изобрази равнодушие, докато я разтриваше, като в същото време леко се отдръпна.
— Няма нужда да навлизаш в подробности, благодаря! Предполагам, че би ме хвърлил в тъмница или нещо не по-малко средновековно и би ме подложил на страхотни мъчения, докато накрая не си призная всички въображаеми грехове, в които ме обвиняваш. — Тя потрепери театрално и добави: — Мога само да благодаря на бога за прогреса! Стигнала съм доста далеч, скъпи!
Това беше идеалната реплика за сбогуване. Едновременно елегантна и изпълнена с достойнство — само ако можеше да си намери халата.
— Радвам се да го чуя! — каза той сухо и добави с фалшива любезност: — Търсиш ли нещо? Това?
„Това“ се оказа липсващият халат, който той бързо смачка на топка и й подхвърли толкова небрежно, че тя трябваше да се върне няколко крачки назад, за да го хване. Точно каквато беше целта му, разбира се!
Плясъкът от скока й във водата още отекваше в ушите й, когато тя се гмурна, изскочи задъхана, за да чуе грубия му смях и се гмурна отново. Този път не се показа на повърхността. Плуването под вода я беше научило да задържа въздуха си доста дълго, а в басейна нямаше осветление. Ако той си помислеше, че си е ударила главата в ръба и е зашеметена, щеше ли да скочи след нея или щеше да я остави да се удави?
Тя беше почти накрая на възможностите си, когато го чу да се гмурка, и веднага се изстреля на повърхността близо до стената и изскочи от водата почти само с едно движение.
Надут, арогантен кучи син! Сара се надяваше да остане дълго под водата, търсейки я. Достатъчно дълго, за да се уплаши от перспективата за разследване на убийство — или сам да се удави.
Тя се беше изправила и тичаше леко към стълбата, без да смее да се обърне, когато гневният му глас я стресна.
— Много умно постъпваш, като бягаш от мен, ти, измамна малка кучко! Ако ми беше в ръцете, нямаше да се наложи да се преструваш, че се давиш!
Сара продължи да се движи, предоставяйки този път на него последната дума. Едва се удържаше да не погледне неспокойно през рамо, докато бързаше нагоре по мраморните стъпала, чийто хлад усещаше с босите си крака. Във внезапно обзелата я сляпа паника тя се подхлъзна и на два пъти едва не падна, преди да достигне до съмнителното убежище на стаята си и да се облегне задъхана на вратата. Едва тогава си спомни, че не може да я заключи.
26
По-късно Сара не можа да си спомни колко време беше прекарала, взирайки се в тежката дървена врата, през която той можеше да влезе всеки момент — да наложи отмъщението си. Ами ако го стореше? Първото нещо, което направи, след като си пое дъх, беше да грабне захвърлената си нощница и да я нахлузи през главата. Отново погледна съкрушително към вратата. Толкова с la dolce vita! Голото къпане в мраморен плувен басейн с италиански дук, който беше убеден, че може да нарушава всички правила, когато това му е изгодно, определено не беше за нея! Всъщност, ако изобщо имаше ум, никога нямаше да се остави да я въвлекат в цялата тази бъркотия!
Чифт масивни свещници от абанос и сребро стояха от двете страни на едно от украсените с орнаменти огледала в стаята и Сара взе единия. Ако той посмееше да отвори тази врата, тя щеше без колебание да му строши главата и да понесе с радост всички последствия. Отвлечена девица защитава честта си на живот и смърт!
Най-после устните й се изкривиха в усмивка и тя започна да се чувства малко глупаво, стоейки там, готова за битка. Бавачката Стагс винаги я беше предупреждавала, че има склонност прекалено да драматизира нещата, а кой я познаваше по-добре?
— Боя се, че в това отношение, госпожице Сара, сте точно като майка си. Хайде, защо според вас бедният господин Мийкс е един от онези масови убийци! Честно!
Споменът за неодобрителното сумтене на бавачката й помогна най-после да си възвърне реалната представа за нещата. Ако я беше последвал, той отдавна щеше да е нахлул през онази врата. Може би и него със закъснение го е осенил здравият разум.
Тя усети как я обхваща внезапната умора, идваща след спада на напрежението. Утре ще вземе мерки да се измъкне от това непоносимо положение, а ако той не я пуснеше, винаги можеше да се обърне към вездесъщия Анджело, който с готовност беше предложил да я заведе при майка й. Тя имаше чувството, че въпреки леката си безцеремонност Анджело всъщност доста добре се справя с всичко. Имаше вид на човек, който умее да оцелява.
Утре наистина трябва да помоли Серафина да й нарисува нещо като карта на този приличен на развъдник за зайци дворец на дук Ди Кавалиери. Утре — то сигурно вече бе настъпило — и о, колко бе уморена! Толкова изтощена, че имаше чувството, че вътре в нея костите й се разтапят и повече не могат да я държат права.
Сара изгаси светлината и почти се срути в леглото. Беше оставила отворени сгъваемите жалузи, които водеха към терасата — леко раздвижване на въздуха й напомни това, но тя вече беше почти заспала.
Сънят беше желана тъмнина — убежище от всякакви мисли — уютно небитие. И тогава дойдоха сънищата, които я накараха да се върти тревожно в леглото, чудейки се защо някой сякаш се опитва да я попита нещо, което не може да чуе, като повтаря въпроса отново и отново с беззвучно движещи се устни. Колко обезпокоително! Да не я вземаха за глуха, която чете по устните? И защо трябваше да я разтърсват така силно, за да я накарат да разбере?
— О, престанете! — звукът на собствения й глас почти я събуди.
— Проклятие! Защо по дяволите носиш тази глупава дреха? Ако не ми помогнеш да я съблека, кълна се, че ще я разкъсам, моя дваж проклета Дилайт!
О, господи — тя познаваше този глас! О, не! Тя нададе сънлив протестен вик, когато една ръка се пъхна под рамото й и я повдигна, докато в същото време някой грубо издърпа нощницата й. После я остави да падне на леглото и от раздрусването тя се събуди.
— Какво — какво правиш? Как смееш…!
— Мисля, че вече ти казах, нарича се droit du seigneur. В местния диалект също има подобен израз, в случай че искаш да…
— Махай се оттук! Ти… ти обеща, помниш ли?
— Говориш като малко дете! Какво те кара да мислиш, че ще спазя обещанието си? — С нарастващо чувство на страх Сара осъзна, че той почти е легнал върху нея. И лицето му беше твърде близо до нейното — толкова близо, че усещаше топлината на дъха му и мириса на алкохол. Тя потрепери.
— Ти си пиян, нали? Трябвало е да се напиеш, за да добиеш смелост да дойдеш тук горе и да ме изнасилиш! Правото на господаря, хайде де — у теб няма никаква почтеност нито… култура! Ти си една закърняла издънка на онези твои предци-пирати, които идвали тук да грабят, да изнасилват и да отвличат в робство жените! Ти…
— Никога не съм обещавал, bella mia, че няма да се опитвам да те съблазня! — Той докосна за миг шията й с устни и тя едва не извика. — И да… леко съм пиян, разбира се. Защо не? Мислех си, че виното ще
