тя си спомни как пръстите му изучаваха и най-интимните части на тялото й, като откриваха неща, които и на нея не й бяха известни. Сега, когато вече знаеше, Сара се раздвижи неспокойно в разбърканите чаршафи. Той си беше тръгнал заради прислугата, разбира се. Но кога ще се върне?
27
Едва след известно време в ума й започнаха да се прокрадват съмнения, а заедно с тях се появиха и известни наченки на здрав разум, който тя беше изгубила снощи заедно с досадната си девственост. Щеше да й бъде безкрайно неудобно да се изправи пред Серафина, като знаеше, че строгата икономка веднага ще разбере какво се е случило снощи. Сара не можа да не направи гримаса. Беше помислила да изпере във ваната изцапаните чаршафи и да ги простре на балкона да съхнат. Но за нещастие Серафина беше влязла още докато ваната се пълнеше и беше взела всичко — включително и захвърлената нощница със скъсана връзка, която лежеше в другия край на стаята, където беше запратена. Сара се изчерви като тийнейджърка.
Обикновено безучастната икономка беше проявила достатъчно човечност и обичайното й каменно изражение се беше сменило, щом очите й се спряха на чаршафите, които Сара тъкмо сваляше от леглото. Но когато отново вдигна очи към зачервеното лице на Сара, те не изразяваха нищо, даже и когато Серафина каза неодобрително:
— Няма защо синьорината да се занимава с тези неща. Аз самата ще се погрижа да сменя чаршафите ви. — Като чу шума от водата, течаща във ваната, Серафина поклати глава. — Ако ми бяхте позвънили, синьорина, щях да дойда да ви приготвя ваната. В бъдеще ви моля да ми звъните, когато сте готова сутрин, и аз лично ще идвам.
Не бяха толкова думите, които беше използвала икономката, а тяхното значение, помисли си Сара сега, докато се опитваше да се отпусне в уютния, парфюмиран разкош на своята вградена в пода мраморна вана. Без да споделя мислите си, Серафина мълчаливо беше приела промяната в положението на Сара. Отсега нататък самата Серафина щеше да се грижи за стаята и дрехите на Сара, както и за сутрешната й вана… Сара се усмихна печално на трептящото си отражение в замъгленото огледало. Как я беше нарекъл през нощта? Хетера! С глас, много приличен на ръмжене. Е, сега вече определено би трябвало да се чувства като хетера, предположи тя. И в следващия миг се зачуди още колко жени е държал в тези апартаменти, за да изпълняват прищевките му и да му доставят удоволствие. А щом са му омръзнели, ги освобождавал — без съмнение с малък подарък като някое скъпо бижу или нова кола.
Е… помисли си Сара лекомислено, бих се съгласила на кола! А после се зачуди защо не се чувства толкова лекомислена.
В крайна сметка — къде беше той? Беше нахълтал в банята й преди, когато тя просто го ненавиждаше, а сега… о, по дяволите! Трябва да престане с това. Трябва да гледа на всичко хладнокръвно и логично, така както вероятно би погледнал той. Беше се съпротивлявала упорито и това беше възбудило интереса му, но сега, след като беше спечелил, имаше голяма вероятност вече да не я иска. Ако пък я искаше… Сара се потопи по-дълбоко във водата, като й се щеше да се научи да не се изчервява. Снощи той определено я желаеше!
Тази мисъл й припомни всичко, което се беше случило миналата нощ, събуждайки току-що опознати чувства, които опънаха нервите й… и Сара се докосна внимателно, почти учудено. Там — където снощи беше той. Все още усещаше лека болка, чувствителност, но… о, господи, как биха могли медицинските брошури „Как да“, които днес всички четяха, да подготвят някого за действителността и чувствата? Като да загубиш контрол и всякакви задръжки, да желаеш абсолютно всичко, което се случва с теб…?
Несъзнателно притвори очи от чувствеността на спомените. Само за да ги отвори рязко при звука на гласа, който се обърна към нея някъде отгоре.
— Надявах се, че съм успял да те задоволя поне за малко! Но ето че те намирам потопена до шията в топлата вода, с това унесено изражение, да се задоволяваш само с помощта на собствената си ръка! Кого от всичките си любовници си представяше този път?
— О! — Ръката на Сара се вдигна към лицето й, сякаш би искала да го закрие от погледа си, както стоеше там, все още в костюма си за езда — с широко разкрачени крака в прашни ботуши и подигравателно изражение на мургавото си сардинско лице. — Аз, разбира се, не… — започна Сара възмутено, но той я прекъсна.
— Но, моля те, не спирай! Беше истинско удоволствие да те гледам с този отпуснат, потаен израз на лицето и леко разтворени устни. — Той се изсмя със своя груб, дрезгав смях на изражението й и ярката червенина, избила по влажните й скули. — О, стига! Да не вземеш да се преструваш, че не знаеш, че като гледат жена да прави със себе си това, което правеше ти, на повечето мъже — вие имате израз за това — а, да, тутакси им става?
О — но тя трябва да беше полудяла! Да му позволи да постигне своето и в същото време да си мисли, че вече не го мрази. Докато се опитваше да измисли достатъчно унищожителен отговор, той клекна, подпирайки се на токовете на ботушите си, като продължаваше да я гледа с полупритворени очи, които не издаваха нищо от чувствата му.
— Надявам се, че не съм те разсеял. Който и да е този твой въображаем любовник, изразът на лицето ти определено говореше, че си прекарваш добре!
Това й дойде прекалено! И ако той си мислеше, че вече всичко ще става, както той иска, ще разбере, че греши!
Сара изкриви устни във фалшива усмивка и каза с цялата чистосърдечност, на която беше способна:
— О, но аз винаги си представям нещо като събирателен образ на мъжа, ако разбираш какво имам предвид. Просто вземам най-добрите неща от всичките си любовници и… ги сглобявам! — Усмивката й стана сияйна, когато забеляза как той свежда поглед. — Но какво правиш тук, за бога? Мислех, че може да си… излязъл, както обикновено правиш по това време на деня.
Решавайки да не обръща внимание на контраудара й, Марко сви рамене, като продължаваше да я изучава намръщено с тревожен поглед в присвитите си очи.
— Чудя се как си успяла да научиш толкова много за действията ми! — изръмжа той. — Надявам се, че веселите прислужнички не са се разприказвали твърде много! — Подтекстът на думите му я накара да присвие устни, а той продължи със същия ленив тон, който винаги я заинтригуваше и разяряваше едновременно: — А колкото до това, защо съм тук сега… е, ти как мислиш?
О, ама той беше истински звяр! Но този път, дяволите да го вземат, нямаше да я придума с цялата онази смесица от обиди и любовни думи и с проклетите си ръце с дълги пръсти, които дяволски добре знаеха как да възбудят тялото на една жена така, че изобщо да не я интересува какво се случва с нея.
Сара каза много студено:
— Още не съм приключила с къпането — ако нямаш нищо против! Всъщност смятам да кисна тук с часове. Затова, ако обичаш…
В гневните си мисли тя го прати по дяволите, докато на Марко му хрумна дяволска идея, на която не можа да устои.
— Мисля, че това е великолепна идея! — каза той спокойно, като започна да събува ботушите си. — Ти си изобретателно малко дяволче, нали? И, слава богу, не се преструваш, че имаш определени задръжки като някои жени. Ти си честна поне за начина, по който живееш живота си!
В този момент Сара избухна. Беше прекалено — първо напрежението от миналата нощ и цялата странна смесица от непознати й до този момент чувства, а сега… сега, след всичко, което й беше сторил и я беше накарал да прави, той се осмеляваше отново да се изправи пред нея и да я тормози.
— А ти си едно… едно високомерно копеле! — изкрещя му, изненадвайки себе си.
— Така ли? — Вече беше свалил ботушите и ризата си, а едната му ръка посягаше към колана на панталоните, когато се спря, за да й отговори: — Предполагам, че всеки, който е чувал историята за разгулността на майка ми и резултатите от нея, има такива подозрения. Но те уверявам, че доколкото знам, съм роден от краткия, но законен съюз между баща ми и моята… майка.
Говореше сухо и безизразно, но Сара примигна от едва потисканата ярост, с която той измъкна колана си от гайките и го запрати зад себе си. Искаше й се той да не я гледа така напрегнато, сякаш преценява
