и я погледна намръщено. — Мисля, че те предупредих да внимаваш с тези твои остри нокти! Как ще обясня тези белези на другите си жени?
Сара почиваше със затворени очи и с тяло, преливащо от всички възможни усещания за задоволеност и пълнота. Но както обикновено думите му, ако не гласът му, сякаш винаги имаха за цел да я дразнят. Други жени! Осмеляваше се да говори за други жени сега? Особено след страстните, невероятно чувствени неща, които й нашепваше във ваната, и после, когато я отнесе обратно в леглото, за да я люби бавно още веднъж?
Без да мърда, тя устоя на изкушението да отвори очи и да го изгледа гневно.
— Имаш предвид, че никоя от тях не е страстна като мен? Всичките ми други любовници се правят на поласкани, че могат да ме доведат до такава… самозабрава.
— Значи аз също трябва с гордост да нося на гърба си трофеите от тази необуздана страст, която е толкова лесно да се събуди в теб? Горкият Карло!
Горкият Карло, наистина. Как беше посмял… особено след като се предполагаше, че Дилайт и Карло са сгодени и влюбени.
Отваряйки очи, тя се сблъска с опасното изражение в неговите, които я гледаха накриво, но все пак каза весело:
— О, на Карло много му харесва. И може да събуди в мен много повече необуздана страст от всеки друг — точно затова реших, че Карло е единственият мъж, заради когото бих могла да се откажа от всички останали!
Колко кристално чисти и невинни бяха измамните й зелени очи, които вдигна към него, докато изговаряше яростните думи! С неистово усилие той се удържа да не я удуши и накара да замлъкне още в този миг, макар че не можа да устои и впи пръсти в раменете й, разтърсвайки я с такава сила, че в погледа й проблесна уплаха.
Той заговори през стиснати зъби, сякаш я шибаше с всяка дума.
— Карло! Боя се, че е по-добре да се откажеш от идеята да се омъжиш за Карло или да имаш нещо общо с него — или с когото и да е друг в този смисъл! Знам каква разпътна кучка се крие в изобретателното ти мозъче, но нека те предупредя, че смятам да те задържа тук като моята нова дрънкулка — моята курва и играчка, до деня, в който ми омръзнеш. Но дотогава бъди сигурна, че няма да легнеш с друг мъж освен мен, ще си тук, на мое разположение, както и когато аз пожелая! Разбираш ли?
Сара имаше чувството, че главата й всеки момент ще се откъсне, и в пристъп на самозащита започна да дере лицето му до кръв.
— Не… спри… не, по дяволите!
В следващия миг тя почувства внезапна заслепяваща болка, пред очите й притъмня и затанцуваха светлини — едва след известно време осъзна, че той я беше зашлевил през лицето, отмятайки главата й встрани.
— Много често съм те чувал да казваш, че съм атавистична издънка на своите мавритански предци — стържещият му глас достигна до нея през внезапния порой от сълзи, които тя не успя да удържи. — И сигурно си права. Не трябваше да дърпаш дявола за опашката, любима, ако не си била готова за последствията.
— Няма пък! Не можеш да ме накараш — няма да бъда твоя… твоя заложница и робиня!
— Уверявам те, че ще бъдеш това, което аз реша! — предупреди я той мрачно. — А ако ме принудиш, няма да се колебая и като своите предшественици ще те завържа за ръцете и краката на това легло и ще направя каквото си поискам с това бяло, гърчещо се тяло. Но може би точно това искаш? — Гласът му се беше превърнал в нисък, дрезгав, коварен шепот, който я накара да потрепери. О, господи — той наистина щеше да го направи!
Тя се опита да отхвърли ужасяващата мисъл, протестирайки през сълзи.
— Не! Те ще разберат — прислугата… всички! Че ти се налага… да задържиш любовницата си със сила. Карло ще разбере — аз ще му кажа и той ще те намрази завинаги. Ще кажа на всички — на всички вестници… на Интерпол…! Аз ще… ще…
— Много добре знаеш, че няма да направиш нищо подобно, нали? Каквато си страстна малка лицемерка! — Все още хълцайки, тя направи безполезен опит да се измъкне от хватката му. — Ще се наслаждаваш на всяка минута и всеки час от… принудителното си затворничество тук и накрая вероятно ще ме умоляваш да ти позволя да останеш — след като ти се наситя.
Негова играчка… дрънкулка… оставена тук, за да я използва…! А ако не се подчини, ще я обладае завързана и безпомощна, както му дойде на ума…
— Мразя те, мразя те! Даже ако ме… принудиш… никога няма да престана да те мразя!
Тя нададе един последен, отчаян, нечленоразделен вик на ярост и безсилие, преди той да премине, необяснимо как, от жестокост към престорена нежност, успокоявайки я с хилядите си целувки, които затвориха устата й и с възбуждащо интимното докосване на ръцете си, бродещи собственически по боязливо тръпнещото и тяло.
— Ах, скъпа! Защо събуждаш с язвителни думи яростта ми? Съжалявам, че те ударих толкова силно, че те разплаках… Да направя ли нещо за компенсация? Да?
Устата му беше толкова близо до нейната, че Сара почти усещаше докосването на устните му. Как се беше превърнал толкова бързо от див звяр в нежен любовник? Тя не желаеше милувките му, целувките му, докосването му, но той вече й беше показал с презрение колко малко значат за него възраженията й. Дори ако сега започнеше да се бори с него, той скоро щеше да я докара до безпомощност.
— Мила… миличка… точно така… нека ти покажа колко много те желая… не бъди толкова скована!
— Не… не!
Но отчаяните й протести прозвучаха единствено в съзнанието й, когато той започна да изследва тялото й с устни и език — мъчително бавно пътешествие, при което изучаващата му уста спираше, смучеше и хапеше най-чувствителните й интимни места, докато тя загуби способност да разсъждава и започна да се извива и гърчи под него, а съзнанието, задръжките и здравият разум я напуснаха и тя откликна на ласките му, остави го да я целува където иска, да прави каквото иска, докато — с ръце, вплетени в косата му — усети пронизващия му език в себе си и триенето на наболата му брада в най-чувствителната от всички точки, което я прикова там, докато тялото й се извиваше конвулсивно в спазми, които сякаш нямаха край, и тя изкрещя, без да знае, в агония, екстаз и първично удовлетворение.
След това тя лежеше неподвижна и отпусната, сякаш беше изгубила съзнание, всичко се въртеше, въртеше… тя се връщаше бавно и неохотно към реалността и това, което той беше направил с нея. И дори когато настъпи пълното осъзнаване, тя беше твърде уморена и изтощена, за да му отдава значение.
Не и когато той премести тялото си върху нейното, а тя усети за миг своя вкус върху устните му, преди той да зашепне дрезгаво и неясно в ухото й думи, някои от които разбираше, а други не — и още по-малко, когато той с тласък влезе в нея и започна да се движи все по-бързо и енергично, докато внезапно зарови лице в разбърканите й коси и тя чу краткото дрезгаво „Боже!“ и усети потреперването на тялото му, чувствайки как той почти до болка нараства и пулсира в нея.
В полусънното си, отпуснато състояние тя не разбра кога той я остави, замествайки топлината на своето тяло върху нейното с един чаршаф.
— Ще ти се обадя скоро, моя малка робинке! — прошепна той с почти нежна нотка в грубия си глас, а ръцете му отмахнаха влажната от пот коса от лицето й. — А дотогава бъди добра!
Отново си беше отишъл от нея, защото поне той беше свободен да го направи, и сега започна очакването… У нея не беше останала достатъчно енергия, за да може умът й да формулира протести. Когато обърна главата си на главницата, усети изтръпналата си буза гореща и подута. Не мисли — още не се опитвай да мислиш! — заповядваше й вътрешният й глас и тя с готовност и дори с нетърпение потъна в забравата на съня.
Защо не можеше да заспи завинаги? С изгрева на слънцето щеше да се наложи да се изправи пред твърде много неща, за които би предпочела да не мисли. Слънцето? Стаята беше обляна от светлина, струяща през широко разтворените капаци на прозорците, а приятният аромат на кафе подразни ноздрите й.
