крака, които се устремиха към личните покои на дука. Горката! Знаеше ли тази бедна малка доскорошна девица, спечелила си вече циничното мнение на дука за жените, какво си докарва до главата? Ах, тази негова майка — да остави такива белези върху душата на сина си! Той мразеше жените и не вярваше на нито една, и се пак… Серафина усещаше, че тук нещо не е съвсем наред, защо всъщност господарят доведе тук нея — девица, за която предполагаше, че е сгодена за Карло, неговия брат? И защо я беше изнасилил и направил своя любовница? Тази страна на нещата изглеждаше напълно неправдоподобна! Каквито и да бяха недостатъците му, досега дук Ди Кавалиери се проявяваше като горд мъж, който се грижеше за честта на семейството. Имаше любовници — няколко, ако можеше да се вярва на личния му шофьор Бруно. Но връзките му винаги бяха дискретни, никога не парадираше с тях пред обществото. Още по-малко тук! Какво ставаше с него?
Стиснала устни, Серафина изведнъж сви рамене. Кой ли разбираше всъщност капризите и прищевките на аристокрацията? Кръвта вода не става… Тя видя как младата жена, която противно на волята си беше започнала да харесва, се спря за миг пред тежката, обкована с желязо врата и после почука рязко. Бедното същество! А беше истинска дама, винаги вежлива, внимателна. Жалко.
Почти в същия момент, в който икономката се обърна, готова да се върне към задълженията си, вратата беше отворена грубо и се чу още по-груба ругатня. Точно когато Сара почти беше загубила кураж. Щом се сблъска с гневното лице, наполовина покрито с пяна за бръснене, всичко стана въпрос на самозащита.
— Здравей! Помислих си, че не би искал да закъснявам, а и на мен би ми било ужасно неприятно да пропусна първия си урок по езда!
Той я гледаше, сякаш точно в този миг с удоволствие би я пратил при своя господар, дявола — веждите му бяха смръщени в обичайната заплашителна гримаса.
— И как, по дяволите, успя да…
— Убедих Серафина — но тя не е виновна! Предаде се едва когато… когато й обясних как стоят нещата между нас. Мога ли да вляза?
Той й показа съвсем ясно, че с удоволствие би затръшнал в лицето й тежката дървена врата, особено ако беше застанала достатъчно близо. Сара реши да предизвика съдбата.
— Не ми отвърна на поздрава — нацупи се тя. — Като говорим за липса на възпитание…!
— Моля! — Очевидно възвърнал си самообладанието, той отстъпи с преувеличена галантност. — Добро утро. И още щом затворя вратата, трябва да ми кажеш как точно „стоят нещата между нас“.
Само леко уплашена, Сара влезе, упорито залепила на лицето си блестящата си утринна усмивка. И не подскочи, когато той отново затръшна вратата — този път зад нея.
— Нали ще ме извиниш, че съм по средата на бръсненето? — В дълбините на черните му очи се прокрадна подигравка, докато я изучаваше замислено, спирайки се на гърдите й, които блузата с цвят на пламък по-скоро очертаваше, отколкото прикриваше, на предизвикателно тесните джинси, които я правеха тънка като момче. Но не беше и той много добре знаеше това. Защо продължаваше да се мотае тук, избръснат наполовина и само с една хавлия, небрежно завързана на кръста, когато е очаквал от нея да бъде готова преди час?
Да се усмихва, се оказа прекалено трудно, особено след като той продължаваше да се взира в нея по онзи странен начин, сякаш искаше да разтвори мозъка й и да провери всяка нейна мисъл и чувство. Сара се обърна нервно, като си играеше с резбован нож за хартия с дръжка от нефрит в златен обков. Още една грозна вълча глава, разбира се! Какво друго?
— Да не те задържам повече — каза тя небрежно. — Моля те продължавай и… и си върши работата, а аз просто…
Той явно беше решил да не играе повече. Гласът, който достигна до нея, приличаше повече на ръмжене.
— Не ми харесва, че идваш тук да ме търсиш! И бих искал да знам какво точно си казала на Серафина. Нима не си се научила на дискретност?
— Дискретност? Какво е това? Не мислиш ли, че в твоите уста тази дума звучи доста странно?
Неспособна да сдържи гнева си, тя се обърна рязко към него и го погледна в лицето с очи, мятащи зелени искри.
За един безкраен миг той сякаш преценяваше какво е следващото нещо, което трябва да направи. Какво оставаше? Да я набие? Сигурно дори и той не би стигнал чак дотам.
Тя не би могла да знае, че именно стряскащата гледка на грозната синина върху скулата й предотврати нов изблик на първична ярост от негова страна. Да, примитивна, за съжаление. И за още по-голямо съжаление, у нея имаше нещо, което сякаш се вмъкваше под цивилизованата му броня и го превръщаше в звяра, който тя го обвиняваше, че е.
Каква проклетница — какъв остър и хаплив език имаше тя — малката Дилайт на брат му Карло с похотливото, възбуждащо тяло, която сега беше неговата наслада, въпреки че имаше език на пепелянка. Наистина не би трябвало да й позволява да разрушава обичайния му самоконтрол.
— Ще обсъдим това по-късно! — каза Марко рязко с поглед, който я предупреди повече да не подлага търпението му на изпитание. — Освен ако нямаш предвид някой спорт, различен от ездата.
Сара отвори и затвори уста, докато той изглежда чакаше отговора й. Желанието й да язди беше много голямо, а той наистина имаше хубави коне.
— Добре — заяви той, след като тя не отговори, а остана там със здраво стиснати устни. — Тогава ще си довърша бръсненето и ще се облека — ако нямаш нищо против. — Ръката му посочи към неудобен на вид стол от масивно тъмно дърво с висока облегалка. — Заповядай, седни.
Колко официален можеше да бъде, когато му изнасяше, помисли си Сара неодобрително, докато го гледаше как се отдалечава и чу решителното затръшване на вратата на спалнята му зад гърба му.
Още един пример за неговата несправедливост! Той имаше врати с ключалки и беше явно недоволен от нейното нахлуване в уединението му, а на нея не разрешаваше никакво уединение със своите внезапни посещения в стаите й, на които нямаше ключалки. Изключително удобно за него — на любовниците му никога не се предоставяше възможност да му откажат.
Фактът, че той изглеждаше в доста по-добро настроение, когато накрая излезе от стаята си изкъпан и обръснат, изобщо не уталожи гнева й, макар че тя успя да го прикрие доста успешно.
— Ето ме, радост моя! Не се забавих много, нали?
Сара скри зад гърба си стиснатите си юмруци и се престори, че настроението й отговаря на неговото. Неговата Дилайт, как не! Самомнително, нагло копеле! Но този път тя нямаше да изпусне нервите си за нищо на света. Той трябваше да й позволи да си отиде! Как иначе щеше да успее да му отмъсти?
За да прикрие истинските си чувства, тя направи небрежен жест към доста спартански подредената стая с грозни мебели, където той я беше накарал да чака, сякаш беше просител, молещ за височайшото му благоволение.
— Изучавах стаята ти и трябва да ти кажа, че ме изненада. Очаквах по-скоро… е, нещо по- величествено. Но със строгата си мебелировка тази стая ми напомня на канцелария.
Той повдигна леко подигравателно едната си вежда преди да я удостои с отговор.
— Значи не е достатъчно разкошна за теб? Е, ти си права — наистина използвам тази стая за кабинет и мебелировката е напълно подходяща за тази цел. Когато имам работа, не се нуждая от отвличащи вниманието дреболии. — В гласа му се долавяше язвителна нотка, особено когато заради нея наблегна на думите „отвличащи вниманието дреболии“. — Но за да не те разочаровам прекалено, съкровище, ще ти кажа, че това не са официалните покои на дуковете Ди Кавалиери — те са достатъчно величествени дори за твоя луксозен вкус. — Очите му се спряха многозначително на обиците й с миниатюрни диаманти, преди да изостави темата, свивайки рамене. — Но са прекалено големи за сам човек с огромното легло с балдахин и кънтящи ъгли! Този малък апартамент напълно ме устройва до момента, в който ще споделя другия с моята съпруга. А сега ела — мислех, че нямаш търпение да пояздиш?
Беше казал „за моята съпруга“ с онзи свой равен тон — и даже животът й да зависеше от това, Сара не би могла да възпре въпроса си.
— Твоята съпруга? Ти си женен? — Докато той говореше, Сара не бе успяла да се въздържи и беше хвърлила любопитен поглед през вратата на спалнята, която той беше оставил отворена — очите й попаднаха право на портрета, който висеше над леглото му. — Бедната ти съпруга! Предполагам, че портретът над леглото ти е неин?
