— Съжалявам, че ви будя, синьорина. Но господарят реши, че вероятно ще пожелаете да закусите, преди да ви вземе на езда. — Серафина погледна многозначително към окъпаната в слънце тераса, когато Сара, която се беше надигнала рязко в леглото, грабна края на чаршафа и прикри голотата си. — Ако седнете по-изправена, синьорина, ще ви наглася възглавниците, ще ви донеса подноса…
— Трябва да съм проспала вечерта и цялата нощ! — размишляваше Сара на глас. Усещаше тялото си сковано и ожулено — на определени места. Проклет да бъде, проклет да бъде!
Докато се суетеше около Сара, Серафина тактично пренебрегна синината върху бузата й и внезапното й изчервяване, при което тя се открои още по-ярко на фона на яркото сутрешно слънце.
— Дълго спахте — каза икономката, докато се занимаваше с подноса. — Не сте яли от вчера сутринта, но имаше нареждане да не ви безпокоим — дори и за вечеря. Сигурно сте гладна, затова моля, яжте, докато ви приготвя банята. Имате ли нещо за гладене? Бианка глади внимателно и много чевръсто.
Дали обикновено мълчаливата Серафина не спираше да говори, за да я успокои? Сара се зачуди. Какво всъщност си мислеше Серафина?
Вероятно, че това не е нейна работа, отговори си Сара с горчивина. Беше ясно, че тираничната дума на господаря е закон в неговите владения, а когато казваше нещо, от всички се очакваше да слушат внимателно, когато издаваше заповед…
— Нямам никакви дрехи за езда — каза Сара намусено над чашата димящо кафе, докато мрачно обмисляше какво би направил той, ако се сблъска с открита съпротива. Да я вземе на езда, хайде де! Заповед, а не молба.
— Негова светлост ме помоли да ви предам, че тук не се изисква официален костюм за езда. Каза, че какъвто й да е панталон ще свърши работа. Ще позволите ли, синьорина?
Е, Сара трябваше да признае, че бедната Серафина не беше виновна за нищо. Тя трябваше да се разбере с него — и щеше да го направи! Тук и сега, на ярката дневна светлина всички негови заплахи изглеждаха просто… смехотворни! Той не беше пират от Северна Африка и този приятен слънчев апартамент всъщност изобщо не приличаше на харем! Което показваше на какво е способно въображението. Всичко беше само една илюзия. А и те двамата се бяха увлекли — той много повече от нея…
Пръстите на Сара докоснаха доста колебливо синината, която той беше оставил върху лицето й. Звяр! Тя беше жена. Как беше посмял да я удари толкова злобно, само защото му беше платила със същата монета? Робиня, как не! Ха! Нека си намери друга, по-покорна жена, с която да осъществява фантазиите си. Тя беше чела достатъчно и беше добре информирана за… за — ровейки настървено в ума си за подходяща дума, Сара най-после я откри. Перверзните. Всички онези думи, които той й нашепваше, докато… думи, с които й казваше точно какво би искал да направи с нея — какво би я накарал да направи с него. Отвратителни, мръсни неща, за които тя не искаше да мисли на ясната и отрезвяваща светлина на деня.
29
Тя се изкъпа набързо — днес без лениво излежаване във ваната — като настоя Серафина да бъде наблизо, в случай че й потрябва нещо. После взе току-що изгладените джинси, които Серафина й подаде, и ги нахлузи, като се надяваше, че все още й стават — това сигурно бяха най-тесните панталони, които имаше, беше ги купила само защото Дилайт бе настояла да отиде до бутика на Джорджо и да си купи някой от последните модели джинси на дизайнера.
— Искаше ми се да дойда с теб, хлапе, но… както и да е, иди си купи за разнообразие едни истински прилепнали, секси джинси, а? Заради мен — и моята репутация в този град! Господи, наистина се радвам, че на торбестите бързо им мина модата! — Дилайт по телефона. Тогава Сара си помисли, че сестра й си играе на конспирация, без да се досети, без да осъзнае, че страховете на Дилайт са били напълно основателни.
Господи — ако Дилайт разбереше какво направи той?
Вероятно щеше да реши, че това е най-забавното нещо на света! — трябваше да признае Сара пред себе си. Дилайт би помислила, че е просто фантастично, дето нейната доста срамежлива сестра изживява истинско Приключение — да бъдеш отвлечен от цял дук си беше първокласно преживяване. Беше загубила единствено девствеността си — която във всеки случай беше започнала да й омръзва. И не всичко беше само лошо — първият път, когато беше пийнал, той беше наистина нежен и внимателен…
Ядосана на себе си, Сара се обърна към огледалото, докато закопчаваше колана си. Проклет да бъде! Тя все пак щеше да си разчисти сметките с него по един или друг начин. Как му казваха на това тук, в Италия? Вендета…
Не изглеждаше никак зле… Избелелите сини джинси бяха тесни, но не прекалено. А червената копринена блуза прилепваше красиво точно където трябва. В прилив на дързост Сара разкопча още едно копче. Така! Не би било зле да играе Дилайт докрай. Една Дилайт с практичния, студено-логичен ум на Сара. Беше убедена, че когато поговори с него спокойно и разумно, като му покаже, без да обвинява /какъв лош нрав имаше той!/, че след като е постигнал целта си и я е — уф — обладал няколко пъти, не би било зле да я пусне да си ходи. А ако смята, че трябва да й плати, е, би могло да бъде една спортна ламборгини. От най-висша класа, точно като нея самата. О, да — той би трябвало да оцени този лек нюанс!
Но той ще я пусне, разбира се. Когато му каже коя е в действителност, той ще се радва да избегне скандала. Защото в по-стари времена би бил принуден да се ожени за нея, а бедният татко — да се бие на дуел! Този полет на фантазията накара здраво стиснатите устни на Сара да се извият в усмивка, докато тя вдигаше с фиби косата си, забождайки накрая един гребен от черупка на костенурка. Горкият татко сигурно щеше да получи сърдечен удар, ако разбереше някога. Неговата малка, грижливо възпитавана Сара никога не би направила нещо щуро, безразсъдно и явно неблагоприлично! Тя изобщо не приличаше на своята буйна сестра! Или приличаше?
В крайна сметка дяволското в нея може би беше повече от ангелското! Ето я тук, набрала достатъчно смелост да потърси самият голям лош вълк. А защо не? Беше ли останало нещо, от което да се страхува? Сара заслиза по мраморните стълби, докато обикновено невъзмутимата Серафина само цъкаше неодобрително по петите й.
— Но, синьорина… Господарят ме увери, че ще изпрати да ви повикат, когато е готов. Няма нужда…
— Ще изпрати да ме повикат, когато е готов, как пък не! Е, съжалявам, Серафина, но той е ваш господар, а не мой, макар че ме направи своя любовница — трябва да добавя, че не съм се стремила към това! А когато аз съм готова, мразя да чакам някакъв си мързеливец, който е накарал да ме събудят рано, а сам се излежава в леглото!
Сара нямаше намерение да казва такива неща на икономката, но те сякаш сами излязоха от устата й — и макар че Серафина беше зяпнала от изненада, тя не би си взела обратно нито една дума. Стига лицемерие, нека всички слуги на дука разберат какво представлява всъщност техният феодал. Тя отмъстително потърси в главата си думи, с които да го опише. Негодник! Донжуан! Садист! Изрод! Върни се към прямотата на Америка от двадесети век, Сара! Той си е чист… задник! И по-добре да не я изкушава да му го каже!
— Синьорина… моля ви помислете отново. Негова светлост…
Когато стигна до площадка, Сара спря насред път и въздъхна.
— Съжалявам, Серафина! Но би ли престанала да наричаш Марко така? В Америка не използваме титли. И какво лошо има всъщност да искам да знам къде са стаите му? В крайна сметка той съвсем свободно влиза и излиза от моите!
От начина, по който бедната жена започна да прехвърля броеницата си, Сара разбра, че най-после е вдигнала ръце.
— Вратата е натам, синьорина. Надясно, няма начин да я пропуснете, с фамилния печат на дръжката. Но се надявам, че синьорината ще промени решението си. Негова свет… синьорът не би искал…
— Нима няма да се почувства поласкан, че съм толкова нетърпелива да го видя? — Сара се усмихна с една от най-любезните си усмивки. — Благодаря, Серафина — обещавам, че в никакъв случай няма да му позволя да хвърли вината върху теб. Благодаря.
— Моля… — измърмори Серафина полугласно, наблюдавайки изправения млад гръб и дълги, стройни
