какво би могъл да направи с нея в следващия момент.
Въпреки решимостта си да не се плаши, Сара установи, че облизва внезапно пресъхналите си устни и заеква.
— Аз… не исках… аз не искам…
Когато той свали панталоните си, тя инстинктивно извърна поглед.
— Няма нужда да се преструваш. Прислужниците обичат клюките и съм сигурен, че бързо си разбрала чии бяха някога тези стаи. — Тя усети милувката на раздвижилата се вода и разбра, че той е влязъл при нея — внезапно я обхвана паника и желание да избяга.
— Аз… аз наистина мисля, че доста дълго стоях тук. Започвам да се чувствам замаяна… — Тя бързо излезе от водата и се обърна, за да избяга, но ръката му се стрелна и я сграбчи малко над глезена, задържайки я опряна на ръце и колене.
— Много предизвикателна поза — похвали я той с насмешка. — Някой ден смятам да проуча всички възможности, които предлага. Но засега — искам те обратно във водата. Това ми напомня за всички неща, които исках да направя с теб снощи в басейна… — От особения дрезгав тембър на гласа му по гърба й пропълзяха странни тръпки на почти боязливо очакване и за да се пребори с това чувство, Сара се опита с да се изплъзне с ритане от хватката му.
— Престани! Казах… току-що ти казах, че се чувствам замаяна…
— Ти не се чувстваш замаяна. Защо не спреш да играеш тези глупави игрички? Гласът му стана по- дълбок, почти гневен. — Желая те — успя да постигнеш това с дразненето и номерата си! Имах те — а продължавам да те желая. Така че можеш да дойдеш при мен, освен ако позата, която си заела, не означава…
— Означава само, че се опитвам да се отърва от теб! Какво те кара да мислиш, че можеш да нахълтваш тук, когато ти скимне, и да очакваш, че ще бъда готова да… да те обслужа? Аз не съм твоя собственост като онези нещастни жени, които твоите предци-грабители купували на пазара за роби.
Пръстите му се стегнаха неумолимо около глезена й и Сара разбра, простенвайки наум, че той не й предоставя никаква друга възможност освен да се подчини на желанията му.
— Хайде! Не ти ли е студено там? Или се мусиш, че още не съм платил истинската ти цена? Мога да си те представя на подиума на някой от оживените пазари в Мароко или Алжир — как те показват гола на всички потенциални купувачи! Мислиш ли, че би се свила пред алчните им погледи или би стояла изправена и горда от прекрасното си тяло?
— Стига си говорил така! О, добре — престани да ме дърпаш — мога да вляза обратно и сама. — Тя се нацупи, а зелените и очи станаха матови като нефрит, когато го погледна с неодобрение.
Каква упорита малка кучка, помисли си Марко, а после за своя изненада се зачуди какво точно става в главата й. Обезпокоен, той побърза да отпъди тази мисъл. Защо, по дяволите, трябва да го е грижа какво става в ума й, когато това, което искаше от нея, се намираше между дългите й красиви крака, които можеха да режат водата като нож и да я носят от единия до другия край на тенис-корта, за да върне и най- невероятните му сервиси? Да я вземат дяволите, тя нямаше никаква причина да проявява капризи като някоя неблагоразположена девица!
— Е? А сега какво? Предполагам, ще ми поставиш някоя подходяща за робиня задача — например да ти изтрия гърба?
Той я изучаваше през полуприсвитите си очи, устоявайки на ядните й остроти, докато вътрешно си мислеше: „Боже, може да бъде топла, влажна и податлива в леглото, но извън него е истинска напаст!“
Той й се ухили дяволито.
— Това е страхотна идея, скъпа, но… след като така любезно предлагаш услугите си — защо не продължиш с масажа, който започна снощи? Ти изобщо не стигна до предната част на тялото ми, а сега, след като се опознахме по-добре… сигурно няма да имаш нищо против?
Тя искаше да се махне от него — от непристойните му думи, които извикваха в ума й нежелани картини, и от начина, по който очите му потъмняваха още повече, когато я гледаха, сякаш вече я обладаваше в мислите си. А в същото време с някакво усещане за фаталност Сара знаеше, че няма да направи нищо такова. В този миг имаше чувството, че е попаднала в някакъв капан на времето. Сякаш с идването си тук, в този древен дворец на дук в Сардиния, който е бил, свидетел как идват и си отиват най-различни завоеватели, се беше озовала в някакво друго време като друга личност, нямаща нищо общо със съвременната, практична Сара, живяла в един сигурен, спокоен свят, където такова нещо би могло да се случи само в книгите.
Очите й сякаш се разтвориха в неговите. Той нетърпеливо взе ръката й и я постави върху себе си, чудейки се защо тя сякаш се въздържаше. Исусе! Какво искаше тя — ухажване? Любовна игра, която да я подготви?
— Дилайт… — В гласа му се долавяше почти гальовна нотка, която тя вече добре познаваше.
Беше я нарекъл Дилайт! Сара изведнъж се ядоса и рязко дръпна ръката си. Защо трябва да й напомня толкова често, че я смята за нейната жизнена, енергична сестра, която се беше похвалила, че е опитала почти всичко поне по веднъж? Опомни се, Сара!
Тя му се усмихна закачливо и сложи ръцете си върху раменете му.
— О, много бързаш. Когато аз правя масаж, предпочитам да започвам отгоре.
Стори й се, че в лениво притворените му очи проблесна подозрение, преди той да се облегне на стената на ваната и да сложи ръка около кръста й с отвратително собственически маниер.
— И така — защо не започваш тогава? Но моля те, не забравяй, че водата няма да е вечно топла!
28
После — о, да, после тя можеше и да съжалява за слабостта си, за това, че се подчини на арогантните му нареждания без много да протестира. Но тогава водата в кръглата мраморна вана беше още топла и ухаеше силно на парфюмирания лосион за вана, който Серафина беше сипала щедро, а ръката му се беше придвижила бавно от кръста към врата й с прилепнали мокри кичури коса. А оттам — без той да отмества очи от нейните — към рамото, което погали леко, преди пръстите му да открият и проследят очертанието на гърдите й, а след това да се съсредоточат върху зърното, което, без тя да го иска, беше щръкнало от желание.
Собствените й ръце сякаш бяха приковани към раменете му. Тя неволно сведе поглед да види контраста между мургавите му пръсти и бледата й кожа — пръсти, предизвикващи прилив от усещания, които тя не можеше да контролира.
— О… — Тя имаше чувството, че се люлее и се вкопчи по-силно в него.
— Докосни ме. Докосни ме, както аз те докосвам.
Тя почти падна върху него, когато другата му ръка я намери под водата, а палецът му започна да се движи възбуждащо напред-назад, карайки я отново да тръпне цялата, да се топи, изгубила разсъдък и воля.
— Докосни ме, скъпа. Моля те. — Гласът му беше груб и настойчив, но мисълта, че той й беше казал „моля те“ достигна до някаква частица от съзнанието й и тя се пресегна невиждащо и направи това, което я беше помолил — намери — докосна — обхвана — почувства. Това беше Марко, който показваше, че има нужда от нея. Точно това беше направило удоволствието неизмеримо миналата нощ… Сякаш в един момент спря да мисли за нещата, които не знаеше, и се остави на инстинкта си. Ръката й го обгърна и започна да се движи, докато тя чу задъхването му и прошепнатата ругатня, при което той диво я притегли към себе си, притискайки пламналите й гърди към своите, и с нетърпеливи пръсти, които вече бяха отместили нейните, я нагласи върху себе си.
Животно — животно — животно! Един подигравателен глас крещеше обвинително в ума й, но тя беше отишла твърде далеч и не можеше да спре нито себе си, нито него, а след миг вече нищо нямаше значение, освен любенето и той, и тя се притисна към него като удавница, а ноктите й се впиха в плътта на раменете му, докато тя се издигаше и пропадаше, издигаше и пропадаше с яростния, всепоглъщащ прилив на желанието и накрая рухна задъхана и стенеща във врата му и усети соления му вкус, докато вътре в нея вибрациите продължаваха — спазъм след спазъм, като остатъчни трусове след земетресение.
— Фурия! Мегера! — Проклинайки я едновременно на английски и на италиански, той се подпря на лакът
