За първи път, откакто го познаваше смехът му беше истински, а не просто дрезгав, ироничен звук.
— Женен! Ей, скъпа — да не би да те разстройва тази мисъл? Но няма защо да се притесняваш — нямам никакво намерение да се женя, докато не се наложи сериозно да се замисля за създаване на наследник, а това няма да стане в следващите няколко години. А колкото до портрета — красивата дама всъщност е сегашната дукеса, втората съпруга на баща ми, а не моята. Вътрешната й красота и сърдечност е не по- малка от тази на портрета. Моята мащеха е жена, която наистина заслужава да я боготвориш и уважаваш!
Сара невярващо разшири очи, когато долови странната мекота в гласа му, и направи непочтителната забележка по-скоро за да прикрие собствените си тревожни чувства.
— О, да! Сигурно е истина, че всички италианци са влюбени в майките си — и предполагам, че мащехите не са изключение от правилото!
Тя не беше подготвена за гневната сила на реакцията му, когато й изръмжа:
— И какво точно искаш да кажеш с този противен, злонамерен намек?
— О, за бога! — Сара се ненавиждаше, задето отстъпи крачка назад. — Честно, не исках да кажа нищо! Съжалявам, ако неволно съм се докоснала до някоя семейна тайна!
За момент той придоби вид сякаш с удоволствие би й счупил врата — после мрачното му, заплашително изражение стана каменно и като маска скри всичко от нея.
— Моля те, не се занимавай повече със семейството ми или с историята му. — Със студен жест той й направи път да излезе от стаята. — Освен това ще съм ти благодарен, ако не клюкарстваш с прислугата. А сега да вървим, преди да си променя намерението и да те изпратя да медитираш горе в стаята си!
В гласа му се долавяше мрачно-заплашителна нотка, която я накара да замълчи, въпреки че всичките й инстинкти я подтикваха да отвърне злъчно на презрителното му напомняне за положението, което й беше наложил. Вещ. Негова любовница, негова курва — и всичко друго, което би му хрумнало да я нарече.
Сара трябваше да стисне до болка зъби и да съсредоточи цялото си внимание върху окончателната си победа и своето отмъщение! През целия път до конюшнята, докато се стараеше да следва големите му крачки, които бяха още едно доказателство, че изобщо не се съобразява с нея, тя се опитваше да си представи изражението на лицето му, когато открие истината. Че въпреки всичките му усилия истинската Дилайт Адамс е благополучно омъжена за безценния му брат, и че той е излязъл злодей и глупак, като е отвлякъл по-голямата сестра на Дилайт. Нека се опита да се измъкне от това, особено когато баща й разбере цялата история!
30
Между тях се долавяше такова силно напрежение, че дори отвратително раболепните работници в конюшнята трябва да го бяха усетили. Докато чакаше да оседлаят коня й, а неговият огромен, приличащ на господаря си, жребец пристъпваше и пръхтеше неспокойно, Сара на няколко пъти усети пронизващия поглед на черни очи. С какво удоволствие би яздила жребеца — който сигурно с пълно основание носеше името Сатана! Но все пак й бяха позволили сама да си избере кон и тази привилегия вероятно й беше предоставена, защото той се надяваше, че тя позорно ще падне. Е — колко много изненади очакваха дука.
— Смяташ ли, че можеш да го яхнеш, без да паднеш? — Присвитите тъмни очи я огледаха с явно нетърпение и гняв, докато той задържаше коня си с едната си жилеста ръка. Не си правеше труда да скрива колко много съжалява за поканата си в този момент. — Руджеро ще те повдигне — моля те, внимавай и се опитай да държиш здраво юздите, като мен. — Гласът му премина в лениво ръмжене със злъчна нотка, предназначена единствено за нея. — Ако все още настояваш да вземаш уроци по езда, ще откриеш, че конят много прилича на жената и трябва да го накараш да разбере кой е господарят! Вероятно ще съжаляваш, че не прие безопасното и кротко животно, което ти предложих в началото, Фиамета е палава малка кобилка, която се нуждае от здрава ръка.
— Няма защо да се притесняваш — каза Сара сякаш наистина вярваше, че той се тревожи. Благодарение на тениса и ракетбола китките ми са здрави. А — добави тя весело — Фиамета е толкова хубава с тази лъскава дореста кожа и бялата звезда на челото. Радвам се, че още не си укротил напълно духа й. Наистина ли обичаш жените около теб да са покорни?
В този момент Руджеро повдигна Сара на седлото и я спаси от несъмнено саркастичния му отговор. Качването на кон повдигна духа й и за момент, докато внимателно проверяваше колко чувствителна е устата на нейната кобилка, тя напълно забрави за него, но навреме се сети, че трябва да се прави на новачка.
Седейки малко прекалено несръчно, тя успя да му хвърли престорена усмивка.
— Е, да тръгваме? Наистина съм гледала много уестърни. Ако тръгнеш бавно, за да мога да те наблюдавам, сигурна съм, че ще се справя много добре. Аз много бързо възприемам, знаеш!
— А откъде да знам? Сигурен съм, че има още много неща, които бих могъл да науча за теб!
— О, но защо да си правиш труда? Колко скучно би било, ако знаеш всичко и ме опитомиш напълно! Предполагам, че тогава много бързо ще ме замениш с по-нов модел.
— По-добре ще е да спреш да бърбориш глупости и да обърнеш внимание на хитрата малка кобилка, която яздиш — и на мен. Имам предвид, ако искаш да се задържиш на това седло, на което си кацнала толкова несръчно. Вероятно ще се почувстваш неудобно, ако конят те хвърли още преди да си излязла от този двор. Можем да продължим интересния си разговор по-късно.
Едрият жребец беше не по-малко нетърпелив от ездача си, изправяше се на задните си крака и въртеше кръвясали очи към Фиамета, която веднага започна да капризничи глупаво и принуди Сара да вземе строги мерки.
— Моля те! — прошепна тя с престорена уплаха, като остави едната си ръка да се вкопчи в гривата на коня. — Не можеш ли да укротиш проклетия си звяр? Само тръгни…
Той я прати по дяволите с поглед, преди да отвърне остро:
— Много добре тогава, на твоя отговорност! Да тръгваме
Сатана се втурна съвсем в духа на името си, като по пътя хвърли няколко ядосани къча, които изцяло приковаха вниманието на Марко. Постигнала разбирателство с Фиамета, Сара профуча покрай него с блажена усмивка. Това беше свободата — просто божествено! Вече не я беше грижа какво мисли Марко. А и защо да я е грижа? Рано или късно той щеше да разбере, че си е играла на гатанки с него, поддържайки една хитроумна измама, на която той се беше поддал твърде лесно.
Дворът с ограничаващите си зидове отстъпи място на пътека за езда, която водеше до игрище за поло. Фиамета, която очевидно не беше свикнала да я ограничават, се впусна отначало в лек тръс, а после в пълен галоп по края на игрището, а Сара се облегна напред върху врата й и зашепна ласкаво и окуражително.
И тогава тя чу зад себе си тропота на други копита, който наруши удоволствието й — неумолимо преследване с много бърз край, безмилостни пръсти грабнаха юздите от ръцете й, дръпнаха ги и всичко свърши.
Фиамета недоволно се изправи на задните си крака и едва не хвърли ездачката си от седлото. Сара яростно отметна от очите си изплъзналите се кичури коса.
— Защо трябваше да правиш това? — кресна му тя, без да мисли. — Тя има толкова нежна уста и сигурно си я наранил, дявол такъв!
— Нима? — Измамната дрезгава нежност в гласа му беше в противоречие с опасно проницателния поглед, който сякаш прекалено дълго се задържа на устните й. — После ще трябва да ми обясниш как си се изхитрила да научиш толкова много за конете за толкова кратко време — о, сигурен съм, че имаш правдоподобно обяснение! Гледала си много, много уестърни, прав ли съм? И разбира се — едва не забравих — ти „схващаш“ изненадващо лесно! — Той освободи юздите на Фиамета, накланяйки подигравателно тъмната си глава. — А сега, след като се уверих, че конят ти не те е отнесъл, защо не продължим нашата приятна разходка? Така ще имаш възможност да ми покажеш още от новопридобитите си умения, нали?
Дяволските пламъчета в дълбините на черните му очи я предупредиха да не отвръща на подигравките му. Не сега — по-добре беше да се възползва от неочакваната отсрочка, която й предлагаше, и да се наслаждава, без да мисли, преди той да реши, че е време да я атакува в най-уязвимото място.
