случай, че има нещо, което не знаеш или се правиш, че не знаеш, нека бъда ясен. Докато аз искам, ще стоиш тук и ще бъдеш само моя — все едно дали си отегчена или не. Разбираш ли какво казах? Ти си моя, кучко, докато те искам — само моя, разбра ли? Никакви елегантни мотоциклети, нито безразсъдните им притежатели между тези твои бедра, които така често си разтваряла за толкова много мъже. За разнообразие ще ти се наложи да бъдеш жена на един мъж, все едно дали ти харесва или не.
— Няма! А ти си едно…
Той й затвори устата, преди да успее да го наругае и продължаваше да притиска скованото й тяло към своето, докато постепенно усети как, докато продължаваше да я целува и милва въпреки желанието й, сковаността я напусна и вече не беше необходимо да я притиска насила.
С каква измамна сладост се отдаваше! С такава готовност реагираше на изкусния натиск и игра на пръстите му между бедрата й. На пода имаше килим и той я положи върху него, като се забавляваше със закъснелите й опити да се изплъзне.
— Ако продължаваш да си с гръб към мен, ще го възприема като покана, сладка моя! Така ли искаш да те обладая този следобед?
— Не! — Тя яростно изстреля думата към него и лицето й пламна, докато извиваше тялото си, а копринената роба се свлече и остана затисната под хълбоците й. — Не… знаеш, че не обичам… странностите. Ти си жалък!
— Ах, как мениш настроенията си! — каза той с насмешка, като сложи ръка на стегнатия й корем и я плъзна нагоре към гърдите й. — Понякога си готова на всичко… а друг път си изпълнена с глупави задръжки. Да не би да ти трябва камера и снимачен екип, за да се настроиш, както ти казваш? А? Може би ще мога да ти осигуря и това!
— Забравяш най-важното нещо за едно истинско настройване! — изкуши се да му отвърне Сара, макар че се задъхваше. — Забравяш подходящия мъж — обещаваш ли да ми намериш мъжа, който ще превърне в реалност всичките ми фантазии?
— Като Гарън Хънт, на когото така се… предлагаше? Или Анджело е любовникът в най-новите ти фантазии? Само не казвай Карло, защото никога не бих повярвал, а ако продължаваш да лъжеш, бих могъл да се изкуша да прекърша нежното ти вратле!
Той вече беше възседнал тялото й и Сара усещаше здравите му ръце върху раменете си, а пръстите му я стискаха все по-силно, изтръгвайки от нея гневен отговор.
— Лъжи! С други думи ме предупреждаваш да ти кажа това, което ти смяташ за истина! Добре тогава… естествено бих избрала Гарън. Той е секси, и то много! Но освен това е достатъчно уверен в себе си, за да бъде нежен. Намирам го за много възбуждащ!
Сега вече… обади се отчаяно практичното начало у Сара, той непременно ще те удуши! Тя усети, че се напряга, макар че упорито не отвърна престорено предизвикателния си поглед от пронизващите му черни очи.
— Само след една нощ? И като се има предвид, че те напусна само след няколко часа? Както си и помислих, наистина е твърде лесно да бъдеш задоволена, Дилета! А ти самата не умееш да доставяш такова удоволствие, че да задържиш за дълго интереса на един мъж!
Нещо в тона му и в погледа, който й хвърли, заглуши думите, които напираха в гърлото й. Думи, които щяха да осъдят, да му кажат колко малко удоволствие й доставя — че би предпочела всеки друг мъж пред него. Но тя не каза нищо, лежеше отпусната под него със здраво стиснати очи и чакаше. Чакаше каквото и да е — чакаше нещо.
— Боже! До гуша ми дойде! Погледни се — лежиш тук като мъченица, стиснала здраво очи, за да не гледаш кръвожадния звяр, който всеки миг може да те разкъса! Така ли е?
Той небрежно и презрително бавно прокара ръка по тялото й, сякаш да докаже, че го притежава, а после пръстите му опариха бузата й и тя усети, че се отдръпва от нея. И докато продължаваше да лежи там като статуя, с упорито стиснати очи, тя го чу да казва:
— Можеш отново да се загърнеш с копринения си халат и да се потопиш във ваната, кукло! Няма да те безпокоя повече и можеш да се самозадоволиш, ако искаш…
— Това значи ли, че мога… че в крайна сметка ще ме пуснеш да си отида? — Тя зададе въпроса, продължавайки да държи очите си затворени, за да не вижда смръщения му, изпълнен с отвращение поглед, който така добре можеше да си представи.
— Съжалявам, че ще те разочаровам, но смятам да те задържа тук още малко — докато реша какво да правя с теб. Междувременно можеш поне за малко да се утешиш с любовниците от фантазиите си и собствената си изобретателност. А ако се измориш да фантазираш и пожелаеш нещо истинско, тогава… можеш да ми изпратиш съобщение. И ако ме помолиш много мило, а аз имам свободно време… вероятно бих могъл да те посетя пак — имам предвид, ако все още ме привлича жена като теб.
Като теб! Какво, по дяволите, искаше да каже с това? Той беше арогантен, пресметлив, циничен — ох! Сара се надигна изведнъж, взирайки се с присвити от омраза очи във вратата, която той току-що беше затворил зад себе си. Да го моли да я посети пак, как не! По-скоро адът, чийто господар беше това похотливо дяволско изчадие, щеше да се превърне в лед, преди това да стане! А и тя не мислеше да стои тук по негова заповед — той скоро щеше да разбере това!
34
— Осъзнавам, че по някакво нещастно стечение на обстоятелствата продължавам да те желая, магьоснице с изумрудени очи, разгулна златиста плът и пресметлив ум. И докато те желая, ще те задържа тук в моя харем, както би постъпил някой мой праотец неверник с трепереща от страх християнска заложница — за да те гледам само аз и да бъдеш само моя! Ужасява ли те тази мисъл и това, което следва от нея, момичето ми? Докато ми омръзнеш, ще бъдеш само моя и ще правя с теб каквото поискам.
— Колко вълнуващо! Какво например? Ако не е прекалено извратено…
Сара установи, че си спомня твърде добре как беше прекъсната по средата на думите си. Устните му яростно се нахвърлиха върху нейните, докато я принуди да замълчи, след това, изследвайки преднамерено бавно всяка частица от тялото й, я накара да се подчини и тогава последва бурната й, почти неосъзната реакция, която тя не можа да възпре.
Сега не искаше да мисли за начините, по които я любеше той, нито за своите начини да го люби, които беше открила донякъде инстинктивно. Съзнанието й яростно отхвърляше мисълта, че би могла наистина да усеща липсата и дори да жадува това, което в началото й беше наложил насила. Смешно! Би трябвало да изпитва облекчение, а не разочарование, задето е решил да я остави сама поне за няколко часа, без да й налага тягостната грубост и претенции на своето присъствие.
Малко след като излезе, тя дочу пронизващото пърпорене на излитащия хеликоптер и разбра, че той отива… да види някоя от любовниците си. Защо трябва да я интересува? Той сигурно имаше нужда да възстанови накърненото си самочувствие, а това не беше неин проблем, нито нейна грижа. Сега, когато него го нямаше, тя можеше да си тръгне.
Но защо не го беше сторила? Защо не го направи сега?
Сигурно някакво новопридобито умение да разсъждава разумно я караше да отлага, помисли си Сара с горчивина, като през цялото време се ненавиждаше. Ще се върне, разбира се, беше си казала тя малко след като той си тръгна, изричайки онези язвителни думи. Не би могъл да отрече, че я желае, след като толкова пъти го беше признавал! Смяташе да я държи като затворничка подобно на някой средновековен дук от Сардиния, който имаше власт върху живота и смъртта на поданиците си. Правото на господаря — не беше ли обърнал саркастичните й думи срещу нея? Но, слава богу, намираха се в двадесети век и той не можеш да я задържи, ако тя не желаеше да остане. А тя какво искаше всъщност?
Той ще се върне, разбира се! Такъв арогантен егоцентричен маниак като него нямаше да успее да се въздържи! И може би само още веднъж ще го оставя да си мисли, че ме има… точно преди да си тръгна. Както и да е, този маскарад почти приключи!
Анджело винаги беше на разположение — нещастният, незаслужено отритнат полубрат, от който Марко толкова се възмущаваше. Ревнуваше от него! От Анджело, който беше готов да й помогне да избяга по някакви си негови причини. Рицар на лъскава черна „Хонда“! Чакащ сигнал, че трябва да я спаси… сигнал, който тя необяснимо защо още не беше дала, разбира се само защото знаеше и се надяваше, че въпреки
