които съм се питала, особено за първата дукеса, защото това са били нейните стаи, а портретът й все още виси тук, а не в галерията с портрети. Тя сигурно е била… много красива жена! Била е испанка, нали?
— А, да, беше испанка и много хубава, много млада. Дукът, съпругът й, не можеше да й откаже нищо. Каквото поискаше бижута, хубави дрехи — трябваше да го има. А тогава бяха трудни времена за страната ни, синьорина. Много трудни! Семейството нямаше толкова пари, колкото сега благодарение на настоящия дук, и понякога беше трудно, но дукесата трябваше само да поиска. Получаваше всичко!
— Освен свободата си, предполагам! — Сара се почувства едва ли не задължена да вметне нещо сухо. Колко различна беше тази история от онази, която самата Серафина й беше разказала преди! Бедната малка младоженка, държана като заложница, като играчка на един тираничен дук, който принадлежеше на Средновековието също както по-големият му син! — А какво да кажем за моментите, когато я е оставял сам този огромен дворец, докато е пътувал и несъмнено е посещавал многобройните си любовници? Може би този величествен дворец и тези величествени стаи с мраморна вана и слънчева тераса са започнали да приличат на затвор на бедата жена!
За миг лицето на Серафина сякаш се стегна, Сара помисли, че жената сигурно няма да каже нищо повече и се зачуди защо самата тя почти затаи дъх. Но старата жена изглежда беше казала твърде много и стигнала твърде далеч, макар че следващите й думи прозвучаха като упрек.
— Синьорината изобщо не разбира! Не беше така, макар че дукесата наистина забременя скоро след като се ожени, именно тогава тя поиска тези стаи — и именно тогава съпругът й, дукът, започна да пътува често по работа, но тук постоянно имаше лекар. Трябваше да се печелят пари, синьорина. А в онези дни нямаше шумни летящи машини, способни да се приземят тук. Пътуването с кола беше много трудно и опасно, навсякъде имаше бандити, които ограбваха пътниците. Дукесата не беше в състояние…
— Ами след това? — настоя Сара, макар че се почуди защо направи това. — Нещастната млада дукеса е починала — би могло да се каже едва ли не, че е била убита — защото отмъстителният й съпруг й е отказал най-обикновени медицински грижи. Ако я е обичал истински, щял е да й прости!
— Ако вие имахте малко дете, което трябва да се кърми и има нужда от майчина грижа, щяхте ли да искате да го напуснете, синьорина?
Туш, Серафина! Сара почти неволно поклати глава.
— Не, мисля, че не! Но съм сигурна, че й тя не е искала, нали? А той бил ли е тук, когато се е родило детето? Не би ли могъл да остане при нея след това?
Детето, за което говореха, беше Марко — каква странна мисъл и колко невъзможно беше да си го представи като дете, още по-малко като безпомощно бебе!
Серафина също клатеше глава, а на загрубялото й мургаво лице се беше появило почти отнесено изражение.
— Дукът беше тук, разбира се, макар че тя — дукесата — не искаше да го вижда. Тя пищеше, въпреки че лекарят се беше опитал да я подготви, не беше готова за реалността на родилните болки, о, как пищеше! Помня, че си затисках ушите, за да не чувам онези писъци и думите на омраза и гняв, докато най-после майка ми ме отпрати. И дори след това…
— Да?
— След това тя не искаше да види нито съпруга си, нито детето си, синьорина. Майка ми имаше доста работа, а също и докторът. Едва когато гърдите започнаха да я болят от многото мляко, тя най-после позволи да й донесат сина, за да го нахрани. И тогава извръщаше глава — не искаше да го държи, да го докосва — плачеше и пищеше, докато най-накрая намериха дойка, една жена от планините, чийто брат… — Серафина сви гневно устни, но преди Сара да успее да зададе нов въпрос, тя продължи бързо със същия равен тон. — За детето й се погрижиха, но тя имаше съпруг, синьорина. Тя се отвърна и от него, въпреки всичко, което той се опитваше да направи, всичко, което продължаваше да й дава, макар че тя не искаше да споделя леглото му, нито го приемаше в своето. Тя искаше все повече и повече като цена за това, че беше родила син, който щеше да бъде наследник и следващия дук, а той й даваше всичко, като се надяваше може би, че с времето тя ще се промени. Именно в онези дни, синьорина, той заминаваше за все по-дълго… А веднъж самата аз го чух да казва на негов приятел, който му беше дошъл на гости, че повече не може да се примирява с омразата, която тя беше започнала да изпитва към него и която проявяваше винаги, когато той се опитваше да… да се разбере с нея.
Водата във ваната изстиваше — Сара почти автоматично завъртя крана на топлата вода. Противно на волята й, историята, която Серафина изненадващо й беше разказала с всички интимни подробности, завладя вниманието й в такава степен, че тя почти забрави за настоящето и за опасното положение, в което се намираше. Забрави да се запита защо Серафина беше избрала точно този момент да разкрие семейните тайни на външен човек като нея.
— И така, той отсъствал все по-дълго и по-дълго, докато тя… — Сара заговори замислено и почти на себе си, като се опитваше да нагоди съзнанието си към една различна история. Съвсем като японския филм „Рошомон“, каза си тя. Колко много страни имаше истината, като всеки я виждаше от различен ъгъл! Дали някой се беше опитал наистина да разбере бедната малка испанска дукеса, преди да я осъдят като разглезено и капризно дете, което мисли единствено за собственото си удобство?
Тя вдигна поглед към Серафина, която сякаш беше потънала в миналото, а тънките й, загрубели от работа, пръсти автоматично прехвърляха зърната на дървената броеница, докато очите й се взираха в далечината над влажната глава на Сара. Определено беше дошъл моментът на здравия разум и логиката!
— Е, той е трябвало да я вземе със себе си въпреки всичко! Може би тя просто е имала нужда отново да бъде сред хората. Да носи красивите си рокли и бижута на опера, балет или коктейл. Би могъл дори да я заведе на… на, е в онези дни вероятно не е имало брачни консултации, но поне на психолог, който би могъл да помогне! Щом като е била толкова млада…
— Казвам ви, синьорина, бяха неспокойни времена на твърде много промени, които настъпваха прекалено бързо. И скоро войната, за която всички говореха, щеше да накара света да настръхне. О, беше голямо нещастие, толкова лошо! Макар че имаше време когато — тогава господарят не беше тук — когато всички си мислехме, че може да настъпи промяна. Детето вече не беше бебе и тогава, може би от скука, кой знае, дукесата позволяваше да го доведат в стаите й. Тя дори доста се сприятели с бавачката и прекарваше много време в разговори с тази необразована жена от планините, която беше загубила незаконороденото си дете. О, но тази дружба беше нещо лошо, синьорина, лошо за всички…
— Никак не си справедлива! — извика Сара. — Какво лошо има тази бедна самотна жена да търси приятел, някой, с когото да разговаря, и да намери такъв? Ами детето й — ти току-що каза, че започнала да го приема…
Гласът на Серафина стана по-груб, а пръстите й се впиха в броеницата.
— Тя се отнасяше към детето като към играчка — понякога го милваше и прегръщаше, а друг път го отблъскваше — онази жена имаше брат, един от дивите, опасни бандити, които ограбваха безпомощните и непредпазливите. Те се срещнаха…
— И той е бащата на Анджело?
Думите се изплъзнаха, преди Сара да успее да ги спре, макар веднага й се прииска да си бе прехапала езика. Но Серафина не изглеждаше никак изненадана, докато обръщаше строгите си очи към пламналото лице на Сара с полепнали по челото и слепоочията мокри къдрици.
— Да, Анджело, който е цял бащичко!
— Но и син на майка си! — отвърна Сара рязко, връщайки се както й се стори с шок към здравия разум. — Бедният Анджело! Ако някой има нужда от съжаление освен глупаво недискретната дукеса, мисля, че това е той! Изпратен в изгнание като дете, а после… а сега…
— Анджело създава неприятности, синьорина. И моля синьорината да ме извини, но той се възползва от положението си! От щедростта на дука и от увереността си, че няма да бъде наказан за волностите, които си позволява. Той се върна от Съединените щати, защото се беше забъркал в неприятности там — да не би някой да го е принудил, питам ви, да избере лошия живот, който е водил там? Дори не отиде в затвора като много други, не, беше уредено да се върне тук като свободен човек. И оттогава… синьорина, умолявам ви да бъдете внимателна! Не се доверявайте на този Анджело, който идва и си отива, когато си иска, защото се възползва… казах твърде много и знам това, но само защото имаше още едно дете, синьорина. Още едно невинно дете, което израсна със съзнанието, че майка му никога не го е искала и в крайна сметка го е
